2020-та остана зад гърба ни като много предизвикателна година, но не е ли такава всяка една следваща поредица от 365 дни. Никога не знаем какво точно ни очаква, правим планове, които често се объркват, но пък ни се случват други изненади. Затова нека преди всичко сме благодарни за всички научени уроци, за сбъднатите емоции и дори за пропуснатите моменти, които прехвърляме за новата година, защото предстоят нови 52 седмици, в които да препускаме по-смело, но и по-смирено. Важното е да даваме най-доброто от себе си по пътя и да не спираме да вървим напред.
Да обобщя годината в пътувания стана традиция за мен. Така си припомням преживявания, но напомням и на всеки пътешественик нови възможности за приключения. Затова ви вземам отново на пътешествие, за да посетим нови места, да се върнем на любими, да открием нова компания и да погледнем към себе си и какво научихме тази година!
Приятно четене! 💖 Ще се радвам в коментар да споделите, кои са и вашите любими места от изминалата година.
⛄ Януари
-
- Залезът от Арбанаси, навръщане от София
Връщаме лентата до първия ден от 2020-та, когато посрещнахме новата година за първи път в столицата. Бяхме се отдали на срещи с приятели и празнуване и този път не се отклонхиме от пътя за някоя забележителност, но за сметка на това самото дълго пътуване ни предостави много време за размисли и страсти за предстоящите месеци.
Първите дни на Януари ни заведоха до квартал Галата във Варна, където случайно попаднахме върху “падналия ресторант”, един от старите символи на града. Построен през 1968 г., “Галатея” е бил най-живописният ресторант край Варна, но 1997г. свлачище отнася долната тераса, а горната и сега стои полуразрушена гледайки морето. Непосредствено се намира и стария фар Галата.
-
- Фарът и “падналия ресторант”
⛄ Февруари
След пътуването до Индия в края на 2019 изобщо не очаквах че следващото ми пътуване към Азия ще е толкова скоро. Но нали знаете много често става точно обратно на това което си мислим… В края на Февруари си казахме “Добре дошли в Златната земя Мианмар!” и се впуснахме в следващото тотално различно приключение и опознаване на нови земи. Не толкова известна, а толкова богата, тази държава ни очарова с гледки, с природа, с милите си хора, с почитта към религията, със златните си дарове, с вкусове и какво ли още не.
Напоследък много често повтарям, че всеки трябва да посети далечния изток поне веднъж. Колкото и да сте чели и гледали, докато не видите с очите си, представите никога няма да са пълни, а повярвайте ми това трябва да се изживее. Няма да се опитвам да ви убедя – тези, които търсят, рано или късно ще го намерят.
Безспорно един от най-специалните и запомнящи се спомени в Мианмар беше посрещането на изгрева на полет с балон. Без съмнение избрах това преживяване и сега нямам търпение да полетя нависоко и да съзерцавам надалеч и от птичи поглед отново.
⛄ Март
Завърнахме се от топлите страни и женският празник 8-ми Март посрещнахме семейно и с приятели на студено и на чист планински въздух. Все още мрачна и студена, гората все пак ни допусна до себе си, a “Люляците” се превърна в място, което тепърва ще опознаваме още и заслужава специално внимание отделно.
Последва затварянето за всички ни вкъщи, което обаче трябваше някак си да преодолеем. Най-добрият начин за това бяха разходките сред природата, която крие толкова много лечебни маршрути, стига да искаме да им се отдадем. Слънчеви лъчи и въздух на открито бяха нашите малки бягства, които зареждаха ума и тялото ни за предстоящите седмици на изолация. Оказа се, че около Варна има доста непознати маршрути, по които повечето време бяхме абсолютно сами. Бързи подсказки за местните – посоката е Възраждане или Фичоза – и в двата случая няма да сбъркате.
🌸 Април
Онлайн семеен Великден и велопоходи наблизо беше месец Април.
Начервихме яйцата и “омесихме” козунаците, но смелото празнично хапване беше разтъпквано по големи баири и дълги маршрути. Спретнахме си няколко поредни карания, най-интересното от които точно на Великден по маршрута Варна – Куманово – Орешак – Варна. Скромни 40км колоездене сред природата, изкачване, спускане, по черно, по асфалт, снимки в рапицата, случайни срещи, някои по-екстремни моменти, но и приятни изненади. Определено няма да забравим това преживяване, но не знам дали скоро пак бихме го повторили…
🌸 Май
Началото на Май реализирахме заедно една моя идея наречена “Азбука на път” и всеки ден пътувахме виртуално до дестинации с всяка буква от азбуката. Определено това ни помогна да се разсеем от застоелите мисли вкъщи и беше много забавно. Припомнихме си заедно толкова много местенца и съм безкрайно благодарна на всеки, които се включи. 💚
Един от уикендите открихме нов пешеходен маршрут наблизо и проучихме трасето Аксаково – Доброглед. Раздвижихме се достатъчно, сляхме се с природата и се почувствахме много освежени. Трасето бе леко и приятно – красиво, зелено и спокойно. Още едно доказателство, че винаги има какво ново открием, където и да сме. В пътеписа по-горе споделям повече за този маршрут.
🌴 Юни
Рожденият ден на Тефтерчето на един пътешественик в началото на месеца посрещнах в родното си Габрово с тази мила изненада от господин Котарак (без опашка). Много много символична снимка, надявам се досещате се защо. 👇
View this post on Instagram
Последва близко пътуване из сърцето на Балкана и село Радевци, където комплекс Българка ни приюти за едно бързо бягство с приятели. Въпреки дъждовното и променливо време, не можахме да ползваме басейна, но останахме очаровани от локацията, обстановката и обслужването. Определено ще се върнем отново. А до тогава споделям снимка с големите букви, които ще срещнете по пътя.
Краят на Юни ни очакваше едно дълго чакано събитие, но ситуацията бе толкова непредвидима, че си беше истинско изпитание ние в ролята на кумове дали ще успеем да подкрепим нашите скъпи младоженци да не се отказват от така мечтания от тях сватбен ден. За да застанем плътно до тях седмици по-рано спретнахме набързо едно импровизирано кръщене на кумата (мен), което ако бях планирала по-отдавна, определено не би се получило толкова хубаво. Типично в наш стил избрахме по-малък и спретнат храм, пред нещо голямо и познато. Ритуалът се състоя в храм “Въведение Богородично” в Дряново и ето ни тук вече едно Християнче в повече и бъдещата булка отново ръка за ръка, както в детските години.
Сватбения уикенд съвсем наближи, а ние готови да бъдем свидетели на съкровеното “Да”, потеглихме към слънчево Поморие няколко дни по-рано. Съвсем спонтанно спирахме по пътя за последна генерална репетиция за една от нашите изненади, а случани пътешественици ни бибиткаха закачливо, щом ни видеха ето така: 👉
С притеснение до последния момент големият ден дойде! С Данчо отдавна бяхме решили да загърбим всички притеснения и лоши мисли и да се впуснем на максимум във вихъра на тази любовна приказка. Подготовката, тоалетите и настроението бяха на 100%, а когато чухме народните ритми предвождани от най-увереният в този ден младоженец, които приближаваха към нас, емоцията бе неописуема. Готови за крадене на булка! За нас бе удоволствие да сме едни от най-важните свидетели на техния обет, и да съпреживеем традиционната и също толкова модерна сватба на нашите приятели семейство Добреви. Цял един прекрасен ден и още по-празнчина нощ, които ще помним за цял живот! 💍
-
- Сем. Добреви 💖
Унесох се да ви разказвам за сватбата, но тук е мястото да вмъкна колко приятни няколко дни прекарахме в самото градче Поморие. Пазех топли детски спомени от първото ми съзнателно море като малка, но сега градчето е със съвсем нов облик и бихме дошли отново тук, за да се отдадем на пълен релакс.
🌴 Юли
След сватбените емоции се завърнахме отново вкъщи и бе време ние да приемем първите си гости за сезона, които да разходим из лятна Варна и околностите. Насочихме се на север и решихме да ги изненадаме с Болата. Те пък сбъднаха една моя мини травъл мечта, да се катерят с мен, за да видим един от най-красивите заливи отвисоко. Определено всички се удивиха на това преживяване и се радваме, че му се насладихме заедно!
-
- Болата отвисоко
Дойде средата на месеца и се насочихме към средното ни Черноморие, за да отидем този път ние на гости. Целия уикенд посветихме на активна морска почивка и честно да ви кажа много много отдавна, да не кажа никога, не ми се беше случвало да лежа цяяял ден на плажа. Винаги ми е ставало скучно или прекалено горещо, но пък сега видях и тази страна на почивката и май май пак ще си позволим през новата година подобни активно-почиващи бягства. По-различното, на което се удивлявахме бяха защитените морски дюни и растителност, които друг път често подминаваме бързащи към водата.
Краят на Юли бе отреден за едно далечно посещение на Хасковския край – били сме тук и преди, но сега видяхме съвсем нови местенца. За едно от тях вече разказах и препоръчвам ако не сте посетили, да побързате. Каменните гъби край село Бели пласт са уникален природен феномен, подходящи за посещение и с деца, каквато беше и нашата компания – припомнете си пътеписа ни от там.
Хасковски минерални бани – толкова наблизо, а всъщност никога не бяхме ходили. Тук прекарахме цял един ден и всъщност има забележителности за много повече време. Явно неслучайно тук много хора идват на почивка. Останах безкрайно впечатлена и съвсем набързо изреждам – минералната вода, стъпката на Богородица, римска крепост “Свети дух”, терариумът, “Чифте баня”, паркове и алеи за разходка – всичко това събуди силно любопитсвото ми, а съм сигурна, че ако се върнем, ще има и още. “За първи път из Хасковските Минерални бани” бе пътеписът, в който споделих повече за всяко едно от тях.
-
- Паметник на завистта, Хасково
Една бърза спирка в Хасково ни заведе пред единствения паметник на завистта. Бях чувала отдавна за него, но до сега не го бяхме виждали на живо. Под него е изписано:
“Завистта е постоянен спътник на славата” 🌟
Скулптурата представлява човек, разперил ръце, с криле от пера в устрем да полети, но две скелетни ръце хващат крилете му, дърпат ги надолу и искат да ги пречупят. Определено е много внушителен!
-
- Предизвикателство на OMV
По време на цялото това пътешествие се включихме в предизвикателството на OMV – “Преоткрии България на път”. Сдобихме се с албумче, в което са подбрани 30 по-малко известни места разпръснати из цяла България. С всяко зареждане за минимум 20 лева събирахме нови стикери, за да запълним албума и да прочетем любопитната информация за всяко от местата. За някои от тях вече бях разказвала, но сред останалите имаше и съвършено нови, доста интригуващи и любопитни за мен дестинации и то все сред природата. А събраните средства от албумчето бяха предвидени за благотворителност. След дълго търсене успях да събера всички 30 стикерчета и да прочета всичко. А вие включихте ли се в инициативата?
-
- Синеморец и устието на Велека
От Хасковския край се насочихме директно към морето, този път към южното Черноморие и любимия Лозенец.
Тук си подарихме два незабравими дни заедно с младото семейство Добреви и Мортимър, и посетихме любими местенца из този край. Селцето ни е много на сърце още от първото ни лято тук преди няколко години и честно казано ни липсваше. Сега имахме възможността да разходим приятелите си по “нашите” скрити местенца. С това посещение може да се счита, че без да искаме тази година обходихме голяма част от цялото Черноморие.
-
- Нади-Октопод 🐙
Припомнихме си плажът на Варвара, хапнахме в “Старци разбойници”, любувахме се на уникалната гледка към Странджа и устието на Велека от скалите на Синеморец, тук плажувахме на воля, бях за малко и розов октопод, посетихме Царево и обновената зона около храм “Успение Богородично” и още много. Сигурно пропускам нещо, но то е само, за да посетите тези местенца и да се уверите сами. А вие харесвате ли южното ни Черноморие?
🌴 Август
Август беше по-непридвидим – ту имахме планове, ту нямахме планове, но в крайна сметка се отдадохме само на близки плажни бягства. Едното от тях беше насред спокойната плажна ивица на Фичоза в близост до хижа “Черноморец” и защитената местност Паша дере. Друго пък беше из широката плажна ивица на резерват Камчия. Вело залезите на морска гара Варна също се подреждат редом до тези морски бягства.
-
- Залез на плажа край резерват Камчия
-
- Залез на морска гара Варна
🍁 Септември
Септември насъбрахме скорост за много незабравими преживявания. Едно семейно тържество ни отведе в село Кози рог, където се отдадохме на пълна селска идилия. Тези места определено са ни слабост. Автентична къща и дворче, а насред тях басейн и много слънчеви лъчи. Прохладна вечер под звездите и любима народна музика. Какалашките къщи ни посрещнаха с най-широко отворените си врати и беше незабравимо.
Почивните дни използвах, за да си отида на село. Вече ви бях разказвала защо наричам Бяла черква село, а то всъщност си е град. Помощ на баба, вкусни гозби и почивка – всеки път с най-голямо удоволствие… А уж намаляме градината всяка година, а тя е все така богата. 🌱
-
- На село при баба 💖
От тук си разнообразихме познатия път към Габрово, като решихме да се приберем по по-дългия маршрут към вкъщи и да посетим две нови места. Първо се отбихме през село Върбовка и винарска изба “Върбовка”, от където разбира се не си тръгнахме с празни ръце. Втората набелязана спирка бе язовир Александър Стамболийски и надникване към водния резервоар от почти всички страни.
-
- Язовир Александър Стамболийски
Един от следващите дни ни подари съвършено нов хоризонт. Основно всеки има своите предпочитания между море и планина, но знаете ли кое е мястото, което ме замисли и ми даде нова посока. Това е поглед към долината на река Дунав и необятната шир. След един прекрасен ден прекаран в село Мечка и посещение не винарната Seven Generations останах без думи за това богато на гледки, ресурси, спокойствие и красоти място. Нещо ми прошепва, че ще се връщаме тук отново и смятам тепърва да ви разквам повече.
-
- Сем. Пейчеви 💖
Все още сме в първата половина на месеца, а приключенията тепърва предстояха. Много набързо станахме отново кумове на още една симпатична двойка и спретнахме най-забавното българско-македонско сватбено тържество на нашите приятели, които без съмнение са още по-големи пътешественици и от нас. Само ще вметна, че последното им голямо пътуване беше до Южна Америка, а сега всички тръпнем в очакване, коя ще е новата им дестинация, щом света отново отвори врати.
През втората половина на Септември и предстоящите почивни дни планирахме едно дълго чакано пътуване – това до непознатата за нас Северозападна България. За последен път бяхме ходили най-далеч във Вършец, а сега ни очакваха няколко незабравими дни в района на Белоградчишките скали.
-
- Белоградчишка крепост “Калето”
Абсолютен природен шедьовър, за който искам да говоря много, но думите просто не стигат. Надникнете в пътеписа ми Да се докоснеш до магията на Белоградчишките скали за малко повече детайли.
Освен на скали, районът е силно наситен и на пещери. Под обсега на нашето внимание попаднаха пещерите Венеца и Магурата, а един от дните посветихме
изцяло на град Видин, крепостта Баба Вида и Дунава.
На връщане се потопихме в света на Чипровските килими. На историческия хълм в Чипровци се намират едни от най-ключовите символи на града. Тук посетихме Историческия музей, за да се запознаем отблизо с този известен занаят. Един голям дял от българското национално наследство са прочутите у нас и в чужбина ръчно тъкани чипровски килими и гоблени. Те са феномен в българските народни художествени занаяти, възникнал в античността, процъфтял през Възраждането, съществуващ и до днес. Килимите се изработват по най-стара и автентична технология. На живо са още по-красиви!
От Белоградчик до Балчик или иначе казано – последните дни на месеца имахме нужда да обобщим всичко, което ни се случи, като си направим една близка еднодневна морска разходка. А Балчик наистина е добра идея през всеки сезон.
Това лято не успях да го посетя, а се оказа, че цялата първа алея е обновена и сякаш по-добре стана, че я видях сега, когато беше доста по-спокойно и все пак оживено. След като я обходихме от край до край, посъбрахме слънчеви лъчи и тук там някои морски пръски, си избрахме местенце за отдих и сякаш се пренесохме… хм не знам точно къде, но сякаш не бяхме в България.
🍁 Октомври
Есента настъпи, но лятото в душите ни сякаш още не ни напускаше. Началото на Октомври се потопихме в света на животните и екопарк Геранеа. Въпреки, че не бяхме толкова тихи, колкото трябва, за да ги видим, все пак имахме няколко много интересни срещи с екземпляри на дивата природа. Накрая излета ни завърши със специална дегустация на дивеч и деликатеси, а след това отново приятна разходка и игри из целия парк.
-
- Екопарк “Геранеа”
-
- Секунди преди да се спуснем
Време бе и за нещо по-екстремно!
Едно незабравимо приключение на север от Варна – Zip Line Topola Skies. Атракцията отваря врати миналата година и се намира на територията на Топола скайс Ризорт. Уцелихме страхотно време, за да се насладим на това екстремно спускане. Скоростта по въженото съоръжение достига до 80 км/ч, трасето е с дължина от 468м и 118м надморска височина. Докато се спускахме по трасето, пред погледите ни се разкри невероятна панорама към морето и финиширахме именно близо до него. Спускането беше уникално, единствено бихме искали да бе още по-дълго!
-
- Празник на фолклорното изкуство
Средата на месеца се явих и на първото участие с моята представителна танцова група към клуб за народни танци Българин. Събитието бе ежегодния празник “Като жива вода” в град Суворово, където представихме две любими, красиви и не толкова популярни народни хора, с които спечелихме и първа награда на журито.
Края на Октомври родния край отново ни зовеше. Иска ли питане дали не запалихме с 200, както се казва. В натоварената празнична програма, която ни очакваше, успяхме да вмъкнем едно бързо посещение на Соколския манастир, който лично смятам за силно енергийно място. Вижте още любими снимки от това специално място.
-
- Соколски манастир “Успение Богоридично”
🍁 Ноември
Ноември се отдадохме на повече работа и подготовка на голяма изненада, но отново имахме едно бързо пътуване към Габрово, което ни разсея за миг от тежките работни седмици, а когато ни се иска да разнообразим с нещо наблизо – една от идеите ни винаги е курортен комплекс “Св. св. Константин и Елена”. Предзвиквам ви да посетите и да потърсите този цитат. 👇
🎄 Декември
Както всяка година Декември започва с рождения ми ден! С тази нова година за мен отпразнувахме и новите три пъзела към нашата родолюбива пъзел колекция Роден Пъзел – “Меандрите на Арда”, “Синеморец и устието на Велека” и “Поморийските солници”. В един и същи ден (типично по Габровски 😆) имахме двоен повод, който нямаше как да бъде отпразнуван с пищни тържества, но пък греяно вино и нощни гледки от върха на Виенското колело на Коледния базар са си доста добри идеи за рожден ден по време на пандемия. А тук може да проследите и цялото ни вълнение покрай новите три пъзел картини.
Този Декември реализирах още една спонтанна идея, за да си подарим една нова различна емоция. Създадох специално за вас оригинален комплект новогодишни травъл късмети за баница. Комплектът съдържа 20 късметчета, от които ще разберете, коя ще е дестинацията в България, която ще посетите през новата година. Аз лично много се забавлявах, докато ги мисля, надявам се тези от вас, които се възползваха, също да са били приятно изненадани. Все още ще се радвам да чуя какво ви се е паднало. 🌟
-
- Любимата алея с боровете 🌲
След известно колебание дали да се прибираме за Коледните празници, нещо ни подтикна и нямаше как да пропуснем тази възможност макар и за по-кратко, отколкото ни се искаше. По-малко трапези и повече разходки навън бяха тези празници и дори това си беше една много добра формула за споделяне на време със семейството. Отправихме се в търсене на сняг все по-близо до Балкана, но така и не намерихме. Трявна ни посрещна дъждовна, но все така чаровна, че и с Коледна премяна, а Узана пък мъглива и студена, където да намръзнем приятно, да пием чай и да сме просто “горе”, си беше истински лукс… какво повече му трябва на човек.
Последната забележителност за годината бе отбивка в града на втория български космонавт. Тези от вас, които поне веднъж са прекосявали Северна България, трябва да са забелязали “самолетите” край град Омуртаг. Наричат го още “Звездното градче” заради това, че тук е роден Александър Александров, който през 1988 г. лети на борда на съветския космически кораб “Союз ТМ-5”. Негова е и идеята за изграждане на авиационно-космическия парк.
Може би тази наша отбивка е и препратка за нови пътешествия през новата година. 🚀
Благодаря ви, че стигнахме заедно до края на обобщението на 2020-та година в пътешествия. Оказа се, че въпреки ситуацията, сме изминали немалко километри и сме видели наистина невероятни места. А за емоциите пък през тази година със сигурност всички можем да кажем, че имаше от всичко!
Пожелавам ви през новата година да реализирате повече мечтани пътувания, да сте преди всичко здрави и да излизате по-силни от всяка ситуация! Не забравяйте, че мястото сте самите вие и това, което вземете със себе си! 💖
Прекрасен текст, слънчево момиче! Пропътувах с теб всяко едно кътче и се развълнувах от всичко, което ни предстои. А сега…сядам да опиша и своята 2020 в пътешествия, защото успя да ме вдъхновиш! <3
Мнооого благодаря! Така сме пътешественическите души! 😋 Хайде чакаме още едно дори по-щуро обобщение! 💖