Тефтерчето на един Пътешественик

Каменните гъби край село Бели пласт

Природата е изкусен майстор и неуморно извайва всякакви красоти през всеки сезон и във всяко свое кътче. Понякога те остават напълно скрити и непристъпни, друг път тя ясно насочва вниманието ни накъде да погледнем, а в трети случай – знаците виждат само най-наблюдателните. Днес ще разкажа за едно от ясно забележимите места, които определено приковават вниманието на всеки пътешественик доближил се до него.

Природен феномен Мантар Кая, известен още като “Каменните гъби” е изключително лесно достъпен. Намира се източно от село Бели пласт, точно до асфалтовия път между Кърджали и Хасково. Ако пътувате в посока Кърджали, те ще останат буквално на пътя вдясно от вас. Липсва обособен паркинг, но уширението на пътя е достатъчно, за да спрете и надникнете отблизо какво се крие тук. Така и не помня защо преди години буквално минахме с кола по същия този път покрай гъбите и не спряхме, но това лято поправихме този пропуск, за да ги видим възможно най-отблизо.

Природният феномен представлява съвкупност от скални образувания с формата на истински гъби с наистина внушителен размер. Високи са до над 2.5м, приблизително толкова са широки и гуглите им. В зависимост от това по кое време на деня е и откъде ще ги погледнете, оттенъците им се променят от розово и зеленикаво до ослепително бяло.

Според науката каменните гъби всъщност са вулканични образувания, които са се оформили преди около 20 милиона години. По това време мястото било дъно на море. След оттеглянето му гъбите били дооформени от вятъра и слънцето. Всеки цветен оттенък или шарена жилка в тях са съставени от различен минерал.

Любопитно е, че в състава на каменните фигури се съдържа минералът зеолит, за който се смята, че има силни пречистващи свойства. Някои възрастни хора в Родопите разказват, че ако сложите такъв камък вечерта във вода, на сутринта тя ще се е “подмладила”, ще е станала лечебна и ще може да ви отърве от дълъг списък с болежки.

Легендата твърди, че всъщност каменните фигури са вкаменените дъщери на местния въглищар Радуил. Той живеел заедно с четирите си щерки в крепостта Перперикон. Османските турци обаче нападнали крепостта и пленили част от жителите й. Сред тях били и дъщерите на Радуил. Вместо да се изплащат от турците обаче те изплашили коня на водача им, съоборили го на земята и го убили с камъни и дървета. След това избягали.

Най-добрият приятел на убития разбойник обаче ги застигнал и с един удар на ятагана отсякал главата на първата девойка. Тя мигом се превърнала в камък. Това се случило и с други две от момичетата, а четвъртото се превърнало в скала дори преди да бъде докосната от оръжието. Ужасен, той скочил на коня и понечил да избяга, но при първата крачка се превърнал в черна скала. Хората и днес наричат самотната канара в близост до гъбите Каратепе – черен хълм.

Тук определено бе по-горещо отколкото на морето, затова препоръчвам да съобразите посещението си извън най-горещите часови пояси. Освен това мястото е достъпно и подходящо за посещение с деца. За нашите малки приятели в компанията бе наистина много забавно да видят “гъбите великани”. 🍄

Препоръчвам ви да посетите гъбите при следващото си пътуване възможно по-скоро, защото малко по малко се рушат и макар незабележимо постоянно се видоизменят.

Ще се радвам да споделите впечатленията си, ако вече сте били тук и какво друго интересно посетихте в региона криещ толкова много мистика.

Благодарим ви, че споделяте тази статия с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях. В края на страницата вече може да се абонорате и за моя email бюлетин, за да не пропускате още нови пътеписи.

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *