Туристически маршрути около Варна

Има един период от годината, в който зимата вече си е отишла и все още не са настъпили летните горещини. Точно тогава ни се иска да разсъблечем дебелите дрехи и да скочим директно в по-леки одежди, пък ако може и директно в банските костюми. Слънцето огрява уикендите ни, въпреки това обаче морската вода си е доста студена, и не ни остава друго освен да се радваме на морските гледки отдалеч и да абсорбираме безброй слънчеви лъчи.

Именно в този период обаче ще ви посъветвам, веднага да проучите горските-морски пътеки наблизо и да прекарате време навън, много по-хубаво от това просто да си лежите на плажа. Ако обичате да се движите и да сте сред природата веднага ще разберете какво имам предвид. За тези които не обичат толкова движението, ще ви успокоя – маршрутите не винаги са тежки, вие сами определяте темпото, но пък красивите гледки и уединение с природата са гарантирани.

И така последния уикенд метнахме една раничка на гръб и потеглихме с цел опознаване на нови вълнуващи места около Варна. Това, което ни подтикна е, че открихме подробната карта на маркираните туристически маршрути около града, сътворена от туристическо дружество “Родни Балкани”. Дружеството е изградило и продължава да полага грижи за 14 маршрута, разделени в 3 крайградски зони на морската столица. Всички от тях са маркирани, а общата им дължина е 147 километра. Би било грехота, да има толкова много възможности за бягство от градския шум, а все още да не сме се възползвали. Всички маршрути започват от спирка на градския транспорт, което ги прави лесно достъпни. Някои от трасетата са кръгови, а други стигат до друга крайна точка, която също има удобен достъп до автобусен транспорт. Остава единствено да си вземем най-добрата компания и да се впуснем в ново бягство.

Картата може да намерите на сайта на “Родни Балкани”. На нея всички маршрути са маркирани с техните цветове и представени с подробни характеристики. Така предварително можете да изберете къде да проведете разходката си, а ако искате да комбинирате и части от няколко маршрута. Лесно и бързо може да бъде изтеглен GPS трак за всеки маршрут, по който да се водите, в случай, че имате притеснения. Аз лично ви препоръчвам да отделите малко време и да се подготвите предварително с навигацията за всеки случай.

*Тук ще намерите информация за всеки от маршрутите, който сме минали, като периодично ще обновявам статията с нови такива.

#1 Oт Галата до Паша дере и обратно

В нашия слънчев неделен ден избрахме да минем по маршрута Галата – Паша дере (синя маркировка) на отиване и да се върнем по направлението хижа Черноморец – Галата (зелена маркировка). Така в един ден щяхме да отметнем не един, а цели два маршрута и в двете посоки да ни бъде максимално интересно.

Изходна точка бе последната спирка в квартал Галата, където обръщат автобусите. До там се придвижихме с кола, която оставихме до обръщача и от там по маркираната в синьо пътека потеглихме надолу по асфалтов баир. Не след дълго се отклонихме в гората, изведнъж се усети спокойствието на гората и вече вървяхме по добре утъпкана горска пътека. Ето така изглеждаха първите няколко части от трасето.

Пътеката се виеше през гората и ни водеше по непознат за нас маршрут. Следвахме предварително сваления GPS трак и плавно преминавахме през по-тесни и по-широки чаровни пътчета, излизахме от гората за малко, за да преминем отново за малко по асфалтов път, и се вмъквахме отново в гората. Преминавахме покрай частни вили с красиви гледки и малки сгушени в гората бази, които навярно през летния сезон посрещат своите гости, но по това време на годината все още бяха зазимени. Затова пък на места имаше чудни поляни за пикник и барбекю, които бяха пълни с малки, големи и техните домашни любимци.

Неусетно преминавайки през пътеките пред нас се откри и първото местенце, където имахме досег до плажа и морето. Досега се движихме успоредно и над него, но предварително знаехме, че маршрутът предлага различни терени и очаквахме с нетърпение всяка нова част от трасето.

Озовахме се на този сякаш непокътнат плаж, чист и безлюден по това време от годината, сякаш цареше вечно спокойствие и тишина. Това бе плажът под хижа Ветеран в местността Фичоза. Тук направихме и по-дълга почивка да се полюбуваме на морето и слънчевите лъчи, които по това време от годината не са толкова жарки, но отново сгряват телата и настроението.

От тук боси по пясъка преминахме още около 200м по плажната ивица, за да излезем отново на асфалта, по който лятото е пълно с коли на плажуващи и къмпингуващи в тази местност. Сега обаче нямаше опашки от автомобили, а само ние и още няколко тръгнали на поход семейства, с които дружелюбно се поздравявахме. За някои от вас този регион може да е добре познат. Ако сте идвали на плаж тук, може би сте виждали по пътя това делфинче и много други почивни бази наблизо, които може би щяха да отворят врати и това лято.

Друга приятна спирка по пътя ни беше това малко рибарско пристанище с лодки, симпатичният дървен кей и няколко малки плажчета наблизо, които имаха по един двама усамотени и радващи се на слънцето плажуващи. Минавайки от тук, ще видите и няколко много симпатични рибарски вили, които кацнали почти на брега, ежедневно се радват на гледка и си говорят с морето.

От тук се придвижвахме отново боси по плажа, който се вижда в далечината. Брегът бе стръмен, а в морето имаше големи скални късове, паднали заради свлачища. Водата бе изваяла от тях всякакви причудливи форми и ги бе разпръснала навсякъде. На места преминавахме изцяло по тях, а на други просто спирахме да оглеждаме и заснемем, но стъпвахме изцяло по пясъка. Слънцето ни огряваше през цялото време и съвсем не е учудващо, че хванахме малко тен още преди зимата да си е отишла окончателно.

Дългата плажна ивица, по която се придвижвахме вече беше тази на плаж Черноморец. В региона се намира защитената територия “Ракитника”. Край плажа са разположени бунгала и почивни станции, предимно на предприятия от времето на социализма, както и на държавни институции. Нормално за месец Март всички те бяха затворени, но пък напомняха че тук е кипяло живот през летните жеги. Наблизо е хижа “Черноморец”, от която тръгват туристически пътеки към защитените територии Ракитника и Лимана, както и към Паша дере(на където се бяхме упътили ние) и нос Галата.

Интересно беше, че докато стъпвахме смело по пясъка, за кратко си имахме компания, която за някои би била доста ужасяваща. Е, ние пък си я снимахме за спомен, за да може да ви я покажем и да сте подготвени.

В приказки и слънчеви лъчи вече бяхме на последната част от прехода. Тесен криволичещ път, който се шмугна в гората и от там надолу през нея, ни доведе до Паша дере. Широката зелена поляна, която през лятото е пълна с палатки, сега приютяваше само две малки компании и тепърва чакаше своите нови и стари гости този сезон.

Спуснахме се към плажа, където беше и крайната точка от маршрута ни с обща дължина 10км. Беше време официално за слънчеви бани и за нас, а защо не и да пробваме водата. Макар и студена, потапянето за секунди влияе много енергизиращо, а и как да се стърпим нали сме на плаж. Следващият път със сигурност няма да пропуснем да вземем и банските с нас.

Топло, чисто и спокойно – това време от годината позволява както слънчеви бани, така и по-продължителни походи. За разлика от разгара на лятото, когато този маршрут няма да бъде така примамващ, защото плажовете няма да са безлюдни, а слънцето ще пари доста повече. Затова препоръчвам да използвате хубавото време и да обходите смело всяко едно трасе, преди да настъпят летните месеци.

С поглед към точно тази панорамна гледка полежахме доста време на плажа преди да поемем наобратно. Бяхме решили, че няма да се върнем по същия маршрут. Връщането ни повтори единствено участъка от Паша дере до хижа Черноморец.

До там пътят вече ни беше познат и стигнахме сравнително бързо. Това ни позволи, който като мен не е успял да се порадва на първите кокичета, да го направи отблизо. Още на отиване забелязах, че встрани от повечето горски пътеки беше осеяно с тях. Малките бели камбанки се клатушкаха и нямаше как да си тръгна без едно малко букетче. Бях си набелязала къде ще спра на връщане и не можах да се стърпя да занеса вкъщи малко от тяхното настроение.

Вторият маршрут хижа Черноморец – Галата е доста по-кратък от първия, но пък не е толкова разнообразен като гледки. За разлика от отиването, връщането ни беше далеч от плажа и морето. Вървяхме основно по коларски път покрай поляни и лозя. Тук със сигурност нямаше да се оправим без навигация, тъй като се кръстосваха няколко различни пътеки, които може би само местните познават.

Още нещо любопитно и за двата маршрута е, че могат да се използват за велопоходи или трейл рън тренировки. Самото трасе позволява по-скоростно преминаване, както е и идеално натоварване сред природата.

Макар и далеч от морето, на връщане отново имахме поглед към него. Пред нас се разкриваха много панорамни гледки, а съвсем скоро наближаваше и залезът. Може би сте чували, че истинският пътешественик никога не минава по един и същ път на отиване и връщане, затова днес и ние бяхме доволни от кръговия маршрут, който си направихме. Успяхме да опознаем съвършено ново за нас място, различно и разнообразно разкри пред нас нов досег с природата, след който се заредихме за доста време напред.

#2 Аксаково – Доброглед

Избрахме си този маршрут по време на карантината и определено беше точно това, от което имахме нужда. Раздвижихме се достатъчно, сляхме се с природата и се почувствахме много освежени. Трасето е леко и приятно – едва 5км в посока. Отново още един много вълнуващ поход – красиво, зелено и спокойно, през целия път срещнахме само едно друго семейство.

Изходната точка е в Аксаково, което се намира само на 10 мин. от Варна. Отново препоръчвам да използвате GPS трака, който ще ви отведе до началната точка, както и ще ви покаже от къде да се движите или ако се чувствате по-уверени – следвайте синята маркировка на трасето.

Първата част от маршрута минава през лозовите насаждения и няколко симпатични вилички, а след това продължава през гората. Редуват се няколко леки изкачвания и спускания, но натоварването не е голямо. Чистият въздух и зелените цветове ни заредиха още с встъпването по пътеката и през цялото време просто се наслаждавахме.

Любопитна спирка по пътя беше извора Канарата и още няколко действащи чешмички. Когато стигнахме до село Доброглед навсякъде ни посрещаха китни градинки и дворчета, спретнати къщурки или пък лаят на някой домашен любимец.

Решихме да си направим една опознавателна обиколка из селцето. Лично за мен малките селски улички винаги са много любопитни. Селото е от по-старите в региона – според някои източници е основано преди почти 4 века. Старото му име е Елеч, а новото име Доброглед идва от добрата гледка, която се разкрива от него, но и заради добротата на местните хора, както се определят с гордост самите те. Статистиката сочи, че населението на селото непрекъснато се увеличава и все повече млади хора се заселват тук.

В центъра на селото се намира новопостроеният параклис “Свето Успение Богородично” и голяма детска площадка. Близо до кметството пък има и голяма чешма, а за културния живот тук се грижат читалището и фолклорната група “Броеница”, която непрекъснато печели награди от фестивали.

Въпреки че маршрутът не е кръгов, бе изключително интересно да се върнем по същия път и да забележим нови неща по него. За финал ще си призная и един малък грях – не можахме да се стърпим да не опитаме малко черешки по пътя 🍒, което ни върна моментално към детството.

След като се върнахме обратно, си направихме и много приятна кафе пауза в Аксаково, снимка за спомен до буквичките и разгледахме обновеният парк наблизо.

#3 От Аладжа манастир до Златни пясъци

Ако искате да замените плажуването с поход в гората, изберете този маршрут. Последвайте връзката, за да прочетете целия разказ и да разберете от къде минахме и какво друго интересно имаше по пътя.

Мисля, че е време да си изберете и вие по един маршрут за следващите уикенди. С нетърпение очаквам да споделите коя маркирана пътека ви е допаднала. Ние имаме за цел да обходим възможно повече от трасетата, а когато го направим ще разкажем отново с най-голямо удоволствие. До тогава не спирайте да откривате нови места и не забравяйте, че те може да са съвсем близо до вас. Просто се огледайте!

Благодарим ви, че споделяте този фотопътепис с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.