Патриотична обиколка из Белочерковските музеи

Почти всеки от нас пази мил детски спомен от летните ваканции на село, игрите на воля до късно, вкусни топли мекички за закуска, обелените колена, но щастливи усмивки в компанията на баба и дядо. Понякога късно осъзнаваме какво богатство е било това, макар че понякога сме ходели с нежелание и сме се мръщили, когато са ни карали да спим следобеден съм. Всичко това обаче ни е накарало да растем в здрава и грижовна среда, свободни и далеч от изкуствените ограничения на днешния дигитален свят. Можем само да се радваме, че сме имали такова детство!

За мен всички тези спомени са свързани с Бяла Черква – и не тази спомената в “Под игото” на Вазов, а болярското градче в западната средна част на Великотърновска област, което аз от малка наричам “моето село”, защото там съм прекарала редица безгрижни детски лета. За разлика от тогава, сега се връщам там с едно носталгично чувство, но все пак с усмивка, че макар и в намален състав, все още има кой да ме посрещне на вратата. Това ме кара да искам да се връщам все по често там и да направя нещо полезно за родния край.

Реших да ви разкажа за Бяла черква, защото за първи път разгледах града като туристическа дестинация. Винаги съм знаела част от историята, от малка неведнъж съм минавала край музеите в града, но никога не бях ги посещавала. Наскоро този голям пропуск бе поправен и с много любов ще ви разкажа не само за тях, но и какво друго не трябва да пропускате да посетите.

Парк “Славееви гори”

Нашата патриотична обиколка се състоя на 1-ви Май – Деня на труда. Покрай тази дата белочерковци ежегодно отдават почит и преклонение пред апостола на земеделското движение Цанко Церовски, роден в Бяла черква.

Парк “Славееви гори” е най-големият крайградски парк на Бяла черква, разположен южно от река Росица до шосето в посока село Вишовград. Създаването на парка започва през 1912 г. под наименованието “Боровата гора” по инициатива на Цанко Церковски и училищни настоятели. През периода 1920-1923 г. по времето на земеделското правителство на Александър Стамболийски и под ръководството на министър Цанко Церковски от съседната естествена гора, наречена от Церковски “Славееви гори” и новозасадената борова гора е образуван естествен парк с хубави алеи, пейки, беседки и други подобрения. Парк “Славееви гори” се превръща в любимо място за отдих на белочерковци.

На 16 октомври 1921 година в Бяла черква се състои всенародно честване по повод 30–годишната литературно-обществена дейност на Цанко Церковски. За място на провеждане на тържествата е избран парк “Славееви гори” – място, което многократно е било вдъхновение за Цанко Цервкоски и творчество му. Основен мотив в редица негови произведения е именно природата.

Слънцето закри се

Слънцето закри се
в срещните гори;
месеца яви се
и нощта здрависа
с бисерни зари.

Рой звездици ясни
греят с чуден плам
и с очици страстни
на света прекрасни
чудят се оттам.

Тихо си повява
вечерний ветрец,
лъха и зашава
в китната дъбрава
сетний тих листец…

Вей, ветрец, прохладно,
лъхай благодат!
Вей! Сърце ми страдно
сега диша жадно
твоя аромат!…

То сега живее,
чувствува, мечтай,
тръпне и лудее,
иска да възпее
своя роден край!

Цанко Церковски

За да бъде увековечаване паметта на Цанко Церковски през 1957г. започва построяването на паметник в местността “Славееви гори”, където е погребан поетът. Паметникът е завършен и открит в края на 1958г. Планът на паметника е дело на архитект Лазар Парашкеванов, сдружен земеделец, личен приятел на Церковски, а изработката е на големия български скулптор Иван Блажев. Паметникът представлява фигура на Церковски в цял ръст, висока 2 метра, която е поставена в средния от три каменни свода. Направен е от дялан камък и тежи 3 тона. В подножието на паметника са поставени 3 мраморни плочи, на които са изписани куплети от стихотворения на Церковски. Посетете и ги прочетете, за да се докоснете до неговото творчество.

През 1942г. до самия парк е построена ловна хижа, а през 1957 г. – пионерски лагер, в който всяка година почиват деца от Бяла черква и околните села. Хижата и пионерският лагер носели името на Цанко Церковски, днес те отдавна вече не съществуват и личат само основите на сградите.

В град Бяла чрква днес функционират 5 музея. Всички от тях могат да бъдат посетени за един ден и се намират сравнително близо един до друг. Пожелавам ви приятна виртуална разходка с мен из Белочерковските музеи!

Природонаучен музей “Към природата с любов”

Този тип музеи определено предизвиква любопитството на най-малките посетители, като е и еднакво интересен и за по-големите гости. Не го пропускайте особено, ако сте на път с деца. Природонаучен музей “Към природата с любов” представя изключително богата сбирка от природни образци и е единствен по рода си във Великотърновския регион. Експозицията е открита на 24 май 1985 г. и заема втория етаж на бивша училищна сграда.

Още с влизането се усеща дух на история и знание, примесен с лека тъга от времето когато се е чувал училищен звън. Превръщането на сградата в музей, обаче съхранява знанието и позволява делото му да продължи.

Определено бяхме удивени от богатството и разнообразието на експонати в музея. Смея да твърдя, че това е най-богатият природонаучен музей, който съм посещавала до момента. Отвсякъде си личи с колко много любов и старание са вложени в подредбата на цялата музейна експозиция.

Създател и дарител на Природонаучния музей “Към природата с любов” е Светлина Трифонова. Тя е родена през 1928г в семейството на потомствени учители, като първият учител е нейният род е Бачо Киро. Експонатите в музея са събирани през целия ѝ жизнен път, като събирателската дейност продължава над 60 години. Днес музеят продължава да съхранява и доразвива музейната експозиция с пълни сили.

Експозицията е разпределена в пет отделни зали, като експонатите са подредени на екологичен принцип в следните екосистеми:

– Гора / представена от тревиста, храстова и дървесна растителност

– Бозайници и птици с техните гнезда

– Ливади и пасища /представени от трите вида растителност: житни, бобови треви и разнотревие, цветни фотоси на домашни животни и др./

– Поле / житни, бобови, маслодайни, захародайни и влакнодайни култури, полски плевели, приятели и вредители на полето/

– Воден басейн, представен от морска и сладководна флора и фауна

– Насекоми / полезни и вредители, пчеларство и бубарство/

– Нежива природа / минерали, каменни въглища, нефт/

В една от класните стаи е запазено и напълно автентично училищното обзавеждане с катедра и черна дъска, където днес още стоят призиви да пазим и обичаме природата.

Успяхме да надникнем и в червената книга на България – списък на застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, живеещи на територията на страната ни, а за финал разбира се, се разписахме и в книгата за гости, където запечатахме преживяването с похвали и благодарности.

Това бе една много малка част от този богат на природа свят, побран в старото школо. Тук спокойно може да разглеждате и четете с часове. Дано сме събудили любопитството ви и да се убедите с очите си при следващото пътуване из Търновския регион.

Вековен ясен

В двора на старото школо превърнато в музей на природата и науката, може да видите и вековен ясен, гордо разперил своите клони.

Ясно се вижда как то само е погълнало своята таблека “Вековно дърво” … природата си знае работата.

Етнографски музей

За обичащите традициите и занаятите Етнографски музей в Бяла Черква е задължителна спирка. Той е сгушен сред живописната зеленина на един от най-старите паркове в центъра на градчето. Сградата, в която се помещава музейната експозиция, е построена през 1912г. и привлича туристите с интересната си архитектура. Сред белочерковци е известна като “старото читалище”. На времето в двора е имало ресторант, шадраван и беседка, и е било притегателно място за местните семейства.

Това обичано място, изпълнено със спомени е приютило богатата духовна и материална култура на селището. Експозицията е уредена с даренията на местните хора финансови и материални, и дори мога да се похваля с експонати дарени лично от моята баба. Национални носии, шевици и накити, предмети от бита, земеделието и лозарството, различни занаятчийски пособия и изделия са част от музейната експозиция. Автентични документи и снимки допълват изграждането на цялостния “ретропортрет” на града.

Вековен бук

В двора на музея може да видите и другото вековно дърво, лесно ще го познаете.

Търсете отново познатата табелка.

Къща-музей “Д-р Райко Даскалов”

В стара и красива двуетажна сграда в центъра на Бяла черква се помещава къщата-музей “Райко Даскалов”. Тя е била построена през 1922г. в двора на родната къща на българския държавник. През октомври 1984г. на втория етаж е уредена експозиция за живота и дейността на д-р Райко Даскалов – политически и държавен деец, един от ръководителите на Българския земеделски народен съюз.

В четири зали са представени оригинални вещи, снимки и документи, свързани с различни периоди от житейския път на земеделския ръководител – от детството и студентските години в Берлин до участието му в правителството на Стамболийски като оглавяващ няколко министерства. Специално място е отредено за Войнишкото въстание и Райко Даскалов като главнокомандващ въоръжените сили на Радомирската република.

Обзавеждането на работния му кабинет и книгите на немски и френски език са дарение от неговата дъщеря. Фотоси, документи и отзиви в европейската преса напомнят за трагичните дни след преврата на 9 юни 1923г. и за подлото убийство на Райко Даскалов в Прага. За да се потопите още повече в историята, посетете музея, а за финал надникнете към площада от една от терасите на втория етаж.

Къща-музей Цанко Церковски

Още с влизането в къщата ви посреща китна градина, съхранила атмосферата на спокойния селски живот. Старият кестен до входа посреща своите гости, разперил клони над разцъфналата градина.

В този двор е била родната къща на Цанко Церковски, а на 16 октомври 1956г. е открита мемориална експозиция, която проследява живота, обществената дейност и творчеството на поета. В музея е представен и бита на българското село в края на 19 и началото на 20 век.

Тук са представени и документи за създаването и историята на Българския Земеделски Народен Съюз, за един от основоположниците на който се смята Цанко Церковски. Мемориалната експозиция е вълнуващ разказ за живота на поета, за дейността му като учител, издател и редактор, поет и писател, политик и държавник.

Къщата-музей съчетава богата етнографска част и ценен документален, снимков материал и лични вещи на поета. Интерес сред експонатите представляват старата цафала, кавала и цигулката на писателя, както и автентичните мебели в работния му кабинет.

Богатата колекция фотографии от всенародния юбилей на поета през 1921г е свидетелство за народната обич и признателност към неговата личност и дело.

Исторически музей

За най-любознателните последната спирка от музейния тур из града е Историческият музей. Неговата сграда се познава от далеч и привлича вниманието с изрисуваните исторически картини.

Експозицията в него е открита на 10 май 1976г. по случай 100-годишнината от Априлското въстание. Тя проследява историята на Бяла черква – бита и стопанското минало, архитектурата, икономическото и културно развитие на селището. Автентични архелогически и етнографски материали, книги, документи и множество фотоси свидетелстват за богатата и бурна история на Белочерковския край и за ролята му като просветно и революционно средище през Възраждането.

Тук са съхранени и представени и всички материали и документи, свързани с участието на Бяла черква в националноосвободителните борби, четата на поп Харитон и Бачо Киро и героичните сражения в Дряновския манастир през април 1876г., посрещането на руските войски и Освобождението на Бяла черква на 6 юли 1877г., бързото стопанско и културно издигане на селището в края на 19-ти и първите десетилетия на 20-ти век.

Специално място в експозицията е отредено за представяне богатата дейност на бележития белочерковски възрожденец Бачо Киро Петров и дейността му като учител, просветител, книжовник, читалищен деец, пътешественик, поет и революционер.

На втория етаж на музея е Художествената галерия, която разполага с 97 произведения на живописта, графиката и скулптурата.

Църква “Свети Димитър”

През 1832 г. белочерковци построяват първата църква – “Свети Димитър”, а през 1866 г. е издигната нова църква, в която са вградени римски мраморни колони от античния град Никополис ад Иструм, която съществува и днес. Иконостасът на църквата е изработен през 1875 – 1876 г. от резбарите от Калофер Иван Стрелухов и Тодор Несторов, и двамата загинали като въстаници при отбраната на Дряновския манастир. Също така в църквата се съхранява ковчежето с костите на Бачо Киро.

Храмовият празник на църквата “Свети Димитър” е 26 октомври – Димитровден.

Площад “11-ти Май” – Камбанарията и паметникът на Бачо Киро

Неслучайно оставям за финал емблематичния за града площад “11-ти Май”. Място сбиращо хора от близко и далеч, място съхранило историята, място носещо спомени, място което и днес сбира Белочерковци и гости на града на всеки празник.

В едната му част величествено се извисява паметникът камбанария. Тя е един от първите паметници в България в чест на Освобождението, построен през 1878г. На 6 юли 1877г. предният отряд на ген. Гурко влиза в Бяла черква. Руските войски са тържествено посрещнати от населението и приветствани с вълнуващо слово от Ирина Бачокирова. С дарените от руските офицери средства тя поставя началото на фонд за построяване на паметника, който се издига на височина 25 метра. През 1929г. на Камбанарията е бил монтиран часовник, доставен със средствата на даскал Йоаким Василев.

В другата част на площада се издига гордо паметникът на Бачо Киро. Зад него е издигната и мемориална стена с имената на 101 белочерковци, участници в четата на Бачо Киро и поп Харитон и в отбраната на Дряновския манастир. Освен тях, трима белочерковци участват в четата на Христо Ботев.

Имахме един прекрасен и незабравим ден – пътуване във времето, назад към корените, из детските спомени и с поглед напред да направим нещо добро. Тук е мястото да благодарим на нашият личен гид Анастасия Георгиева, багодарение на която успяхме да се доскоснем не само до музейните експонати, а и до историята отвъд тях. Безкрайно сме благодарни за новото приятелство, което завързахме сякаш се познавахме от години. С нейната любов и на всички покрай нея възрожденска Бяла черква продължава да гори и да пази традициите.

Източник: Исторически музей – Бяла черква

Благодарим ви, че споделяте този фотопътепис с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.