Да се докоснеш до магията на Белоградчишките скали

Каквото и определение да сложа пред името на Белоградчишките скали ще бъде малко! Северозападна България крие едно от най-невероятните творения на природата и смятам, че няма човек, който да не бъде пленен от тази красота!

Северозапада беше далечен и непознат за нас, но след като преди няколко уикенда се отправихме натам, вече със сигурност знаем, че отново ще се върнем. Нито разстоянието от единия (Варна, където живеем) до другия край на България е толкова много, колкото сме си мислили, че да ни спре, нито пък успяхме да видим всичко възможно в този чуден край. Заповядайте с мен на това пътешествие – ще прекрачим прага на Белоградчишката крепост и ще се наслаждаваме на един от най-впечатляващите скални феномени Белограчишките скали, които буквално ни омагьосаха!

Белоградчишките скали представляват голям скален комплекс, който се разпростира на приблизително 30 км дължина, от 3 до 5 км ширина и до 200 м височина. Преди повече от 200 млн. години в района, където днес се издига природния феномен, се струпват множество слоеве скали, които по-късно били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. След оттеглянето на водата меките варовици се нагънали и под влияние на природните стихии приели своите причудливите форми.

Скалите се характеризират със своя червен цвят, който се дължи на железните съединения в тях. Измежду причудливите форми се крият повече от 100 пещери. А на където и да се завъртиш погледът се приковава от чудни панорамни гледки.

*Тъй като видяхме немалко ентусиасти (а признавам си и ние сме малко такива) тук задължително искам да насоча вниманието ви да бъдете внимателни при всяко едно покатерване. Нормално е да се изкушите за някоя “по-екстремна” снимка, но преди всичко спазвайте прилична дистанция от ръба и се наслаждавайте по-безопасен начин на посещението си.

Още от първия ни досег със скалите се чувствах ето така! Всеки от нас избираше различна скала и просто заставаше за известно време на нея да се вдъхнови и зареди.

Върху необикновените скални образувания могат да бъдат видяни естествени бонсаи – борове-столетници, които растат по върховете на скалите. Въпреки че са на повече от 200-300 години, те са много малки. Причината е недостигът на влага и хранителни вещества. Животинският свят пък е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други обитатели.

Тук сме на високо, а в далечината се вижда Белоградчишката обсерватория.

Обсерваторията е построена през 1961 година от група ентусиазирани астрономи, по идея на местния учител по физика Христо Костов и става първата училищна обсерватория в страната. От 1976 година Астрономическа Обсерватория Белоградчик е наблюдателна база на Българската Академия на Науките. Отворена е за туристически посещения само след предварителна заявка.

Белоградчишка крепост “Калето”

Сред внушителните Белоградчишки скали се простира Белоградчишката крепост “Калето”. Още през III век древните римляни използвали естествената защита на скалите и построили крепост с наблюдателна функция. През вековете Крепостта служи още на византийци, българи и турци, бива надграждана и разширявана.

Крепостните стени са с дебелина 2.5 м в основата си и достигат до 12 м височина. Оформени са три крепостни двора, разделени с масивни портали с врати, обковани в железни ленти. Изградени са караулни помещения, три оръдейни площадки, три оръдейни амбразури, 365 бойници по крепостните стени, помещения за складове и боеприпаси. В югозападния край на средния двор е изкопан геран, а в цитаделата две щерни са събирали дъждовните и снежните води. Като военно съоръжение крепостта се използва за последен път през Сръбско-българската война през 1885 г.

Белоградчишката крепост впечатлява не само със своята история, но и като архитектурен шедьовър. Крепостните стени и най-вече порталите са допълнително украсени с декоративни ниши, колони, каменни корнизи, розети и други релефни стилизиращи изображения на растения и животни. В дъгите на входовете се редуват последователно бял и червен камък.

Днес това място пленява и със спиращите дъха гледки към Белоградчишките скали. Изключително вълнуващо е изкачването по многобройните стъпала до върха, а най-високата ѝ точка, наречена Първа плоча, разкрива неповторима панорама към Стара планина.

Цени и работно време – крепост “Калето”, Белоградчишки скали може да проверите тук.

Може би си спомняте че, през 2007г. Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса “Новите седем чудеса на света”. От общо 261 участвали те достигнаха до предпоследната номинация и се наредиха сред първите 77 природни обекта. Голяма гордост за нас!

Връщаме се отново при скалите, за да поизследваме технтие форми. Изумителните скални образувания векове наред вдъхновяват човешкото въображение и получават всевъзможни имена, най-популярните сред които са: Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Кукувицата. Наименованията им произлизат от голямата им прилика с хора, животни или предмети, а много от тях разказват любопитни истории. Погледнете скалите зад мен и дайте свое наименование на някои от тях.

Време е да ви разкажа и някои от най-интересните легенди за Белоградчишките скали.

Легендата за Хайдут Велко

Било привечер през лятото на 1807 година, а кафенето на Селим било пълно. Насядали по широките миндери турци пушели и пиели кафе, докато беят разпалено разказвал как ранил хайдутинът Велко.
Секунди по-рано млад непознат пътник влязъл в кафенето, поръчал си, а отвън го чакали неговите другари на кон. Позволил си странникът неочаквано да прекъсне бея – “Казват, че белег имал на лявото рамо, от тебе Ефенди…” Всички в този миг приковали вниманието си към него, а той тръгнал към бея. Щом стигнал до турския глава, дръпнал ризата си и всички видели огромния кървав белег от скорошна рана. В този час беят се вцепенил, не могъл да каже и дума и се строполил мъртъв на земята. Другарите на хайдутина влезли с пищови в ръце, всички вътре стояли мирно и без да чакат покана извадили и хвърлили тежките си кесии. Хайдут Велко хвърлил една златна монета на Селим да се издължи за кафето си, качили се с другарите си на своите коне и в луд бяг препуснали по пустия калдъръм. Копитата на конете искряли от бързи бяг, а едновремнно с това зад тях се сипели куп жълтици злато за бедните хора.

Легенда за Мадоната, Конникът, Монасите и Монастирище

В миналото между скалите имало два манастира – девически и мъжки. Сестра Валентина била толкова красива, че дори расото не могло да скрие тази хубост и бързо се разчуло навсякъде за нея. Младият овчар Антон бил влюбен в красавицата и идвал да излива любовта си чрез музиката на своя кавал, звучащ като шепот и въздушна целувка. Сърцето на Валентина биело също така лудо от щастие, но и от мъка по невъзможната им съдба. Една вечер тя спуснала въже от килията си и любимият ѝ се качил при нея. Скоро обаче любовта им била разкрита, защото зад дебелите манастирски стени се чул детски плач. Тогава Валентина била прогонена от манастира. Антон яхнал своя кон да прибере любимата си, но монасите тръгнали да я защитят. И тогава изведнъж се случило чудо. Господ като свидетел на тази невъзможна любов изпратил буря, гръм и земетръс. Метохът се сринал и всичко в този миг се вкаменило. Валентина се превърнала в каменната мадона с дете на ръце, момъкът на белия кон, вкаменен останал да чака своята любима, а монасите на път за манастира останали завинаги неподвижни.

След като се разходихме из скалите и крепостта бяхме изключително впечатлени, но истината е, че най-силна енергията на феномена усетихме от една скрита “панорамна тераса”, на която се озовахме напълно случайно. Излизайки от Белоградчик в посока Извос пътят се вие надолу и само няколко завоя по-късно забелязахме уширение, на което бе спрял мотор и от там тръгваше любопитна пътечка. Е, искаше ли питане – спряхме веднага и поехме по нея. Пътечката минаваше през тясно коридорче между две скали, след това няколко метра между дърветата и ненадейно се озовахме на още по-красиво място и безкрайната скална панорама пред нас. За още по-голямо удоволствие бяхме тук малко преди залез и след като запаметихме в снимки тази красота, решихме да се насладим на последните слънчеви лъчи и да изпратим слънцето зад скалите.

Това местенце е толкова скрито, че почти нямаше други търсачи на гледки като нас и успяхме да се потопим и усамотим напълно в тази красива скална хармония от форми и цветове.

За финал ще ви разкажа за една от нетайните ни мисии при посещението ни из Северозапада. Това пътуване бе една сбъдната мечта… 💖

… от онези пътешественическите, от онези на родна земя, от онези да заведем нашия Роден Пъзел “Белоградчишките скали” на родното му място и това бе най-голямото удоволствие.

Голямо вълнение бе да му направим собствена фотосесия, да катери с нас стълби и камъни, да устои на метеорологичните условия, че даже и да претърпи малък инцидент на една от по-страшните снимки на ръба, когато вятъра бе толкова силен, че дори ние не успяхме да го хванем.

Но той здрав и силен, разбира се, не ни се разсърди и по-точно на мен, че проявих това невнимание, а напротив, този пъзел беше зареден с най-силната енергия да съпреживее цялото посещени с нас и да бъде най-заредената ни кутия. 💝

Втората мисия на тази героична кутия пъзел бе да бъде подарена на Община Белоградчик, за да бъде нареден и поставен у дома си. Споделям ви всичко това, за да придобиете представа в какво още мина това наше незабравимо посещение на скалите, но и да изкажа още веднъж огромните си благодарности към общината, която също се бе подготвила с приятна изненада към нас.

Ако и вие сте омагьосани от това родно местенце, ако си мечтаете да го посетите или вече сте били там и искате да отнесете част от него във вкъщи, предлагам ви да наредите нашия Роден Пъзел и да се насладите на любимата картина парченце по парченце!

Благодарим, ви, че се присъединихте към това любимо наше ново пътешествие! Останахме влюбени в този край и определено нямаме търпение да се върнем отново! Ще се радвам в коментарите да споделите вашите впечатления и други любими кътчета в региона! А съвсем скоро очаквайте още пътеписи от нашето пътешествие из Северозапада!

Благодарим ви, че споделяте тази статия с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях. В края на страницата вече може да се абонорате и за моя email бюлетин, за да не пропускате още нови пътеписи.