Когато нещо се случи повече от веднъж и сравнително по едно и също време, то вече можем да го наречем традиция. За втора поредна година правя обобщение на пътуванията през последните 12 месеца и намирам това за много полезна и приятна равносметка.
Ако трявбва да сравня изминалата 2019-та с предходната 2018-та, то на пръв поглед изглежда, че тази година сме пътували една идея по-малко. Факт е наистина, че сравнително повече пъти си останахме вкъщи през уикендите, за да си починем, да си обърнем внимание или да свършим куп други полезни неща. Както винаги имаше баланс между пътувания зад граница и такива по нашите земи. Пътешествията, които реализирахме обаче, въпреки по-малко на брой, бяха отново толкова значими и специални, като част от тях бих отбелязала с много голяма удивителна, заради:
🔸 мащаба
🔸 новите емоции, които преживяхме
🔸 разстоянията, които прекосихме по света и у нас
🔸 приятелите, които срещнахме.
Нека пропътуваме заедно през 4-те годишни времена на 2019-та. ⛄🌸🌴🍁 Ще се радвам в коментар да ми споделите вашите любими лични пътувания от изминалата година.
Приятно четене! 💖
⛄ Януари и ⛄ Февруари
Посрещнахме новата година близо до родните места и за разлика от други години, успяхме да се видим със семействата си още в първите дни на 2019. Имаше време за почивка от празниците, за открадване на още малко време със семейството и за още няколко красиви снежнобели разходки из зимно Габрово. И понеже първите два месеца от годината прекарахме предимно вкъщи обединявам Януари и Февруари заедно и споделям две топли сърчица на къдравия мост.
⛄ Март
Март месец започна зимно и със сняг, а продължи слънчево и пролетно. Първите дни от месеца посрещнахме със спонтанно и набързо организирано пътуване към Банско. Водещият мотив на това пътуване беше повече идеята да се видим с приятели, отколкото да пътешестваме, но пък някак си естествено съчетахме и двете неща. Първо намръзнахме високо в планината, после се сгряхме на минерални бани в близкото село Баня и така набързо превъртяхме градусите от – до +. Оказа се, че колкото и да избягваме Банско, то в края на сезона тук хич не е зле за едно кратко бягство, а природата, снега и гледките са доста очарователни. Определено следващия път не бих била толкова скептична като стане дума за този край.
Най-женският месец ни предложи меко време в края на зимата и слънчеви дни, които използвахме за разучаване на нови туристически маршрути край морето. Тук дойде на помощ картатата с над 10 маршрута на туристическо дружество “Родни Балкани”. От тях си избрахме два, които да съчетаем в разнообразна кръгова обиколка и така преминахме трасето от Галата до Паша дере, за което може да си припомните в един първите постове за годината.
Краят на месеца пък изпратихме с първата блогърска среща във Варна, където блогъри от различни сфери – travel, photography, foody, beauty, lifestyle – обединихме страстта си към споделянето, за да представим своите блогове пред аудиторията в морската столица. Получи се много готино и зареждащо събитие, където се запознах с още сродни за пътешествия души и други слънчеви хора, споделящи увлекателно полезна информация.
🌸 Април
Месец Април започна с вторто издание на познатата от предходната година Work&Travel идея, която реализираме с колегите. Този път избраната дестинация беше Златна Прага, която всъщност отдавна ми се искаше да посетя. Съчетанието на работа и пътуване съвсем не бе трудна задача, защото с добра предварителна нагласа и двете неща се съчетават идеално – полезното с приятното. Как се организирахме и какво видхяме в чешката столица ще обобщя детайлно, надявам се скоро.
След като се завърнахме посетихме спонтанно една по-различна презентация на двама страхотни ентусиасти тръгнали да обикалят, опознават и споделят Родината ни на колела. Така се запознахме с Пламен и Емо и още по-спонтанно подкрепихме каузата им “От Б до Я” като покарахме с тях от Варна до Побити камъни.
Краят на Април пък беше време за семейството. Спретнахме си един чуден Великден и бонус още един семеен празник на ново и вълнуващо място, където никой от нас не бе ходил. Посоката бе Мелнишкия край, а крайната точка село Марикостиново. Толкова много имам да разказвам тук, че се чудя дали първо да не се върна там още веднъж…
Определено този край ни изненада и очарова много. Видяхме и посетихме много местенца, но със сигурност ми се иска да се върна там отново, за да видя всичко, което съм пропуснала.
Сега само ще загатна за част от местата:
– Мелник
– Рожен и Роженския манастир
– Златолист
– Рупите
– Петрич и Къщата на Ванга
– Самуилова крепост
– пясъчният тунел при село Любовище
– няколко винарски изби
– безброй красиви гледки към мелнишките пирамиди.
🌸 Май
Май месец ще запомня с още едно дълго желано място – пещера Проходна, известна още като Божиите очи. Определено едно уникално магично място, което всеки трябва да посети. Още едно красиво местенце наблизо е скалният манастир “Света Марина” недалеч от пещерата, откъдето се разкриват разкошни панорами към река Искър.
🌴 Юни
Краят на Юни беше страхотен, заради едно дълго чакано пътешествие и познанство. Насочихме се в посока любима Трявна по покана на хотел “Калина Палас”, където заедно с други травъл блогъри цял уикенд опознавахме региона. Цялото преживяване може да си припомните тук – “На гости на любима Трявна”.
🌴 Юли
Кратко морско бягство ни отведе в Обзор средата на месеца. Честно казано съм минавала десетки пъти през града, но никога не бях оставала за повече. Е, курортното градче ни изненада с приятен плаж и още по приятни разходка по дългата крайморска алея. По-малките градчета всъщност са много гостоприемни за такива бягства, а също намираме и супер находки като посланието на следващата снимка.
View this post on Instagram
Обиколката по Севрното Черноморие стана традиция през лятото, когато дойдат ми дойдат неморски гости. И макар миналата година пак да се бяхме отправили натам, то тази година посетихме съвсем нови места. Едно от които бе залив Болата.
Краят на месеца пък беше време за нещо междинно – нито морско, нито планинско. Този път останахме в ниското, за да обиколим подбалканските градчета, където дори да сме били, можем да посещаваме с удоволствие всеки път. А вие имате ли снимка с буквите?
Няколко свободни часа на тръгване от този регион, веднага бяха оползотворени за сбъдването на една мини мечта на име “Екопътека Бяла река”. Тук сътворения от местните природен рай е истинско съкровище в сърцето и подножието на планината. Избягвам да назовавам нещата с определението “най-любими”, но тази природна даденост облагородена и съхранена за всеки следващ посетител със сигурност влезе в категорията една от най-любимите ми екопътеки. Силно препоръчвам да я посетите през новия сезон.
Последната нощувка от това пътешествие пък ни отведе в Еленския Балкан. Изборът от селца е голям и всеки път обогатяваме набора от познати такива. Този път се озовахме в малкото и китно село Чакали, където за щастие чакали не чухме и не видяхме, а на тръгване пък не пропуснахме да се отбием в китното село Раювци, за да поздравим отново Вълчан войвода.
Наред с познатите камъни и послания в българския Стоунхендж се натъкнахме и на нови такива, един от които виждате на следващия кадър, както и на тайни фигури и послания, които тепърва ще бъдат представяни пред широката аудитория. Посетете, надникнете и усетете енергията на това място!
🌴 Август
Друга спирка от традиционната черноморска обиколка бе нос Калиакра. Била съм тук още като ученичка и дълго време това беше едно от най-най-любимите ми места. Днес все още е така, но броя на такива места значително се е увеличил. Посетила съм нос Калиакра поне 3 пъти и всеки път е вълнуващо и различно.
В този ден имах и един по-специален гост, с който ни бе много забавно. Представям ви Морти, който е пътешественик и е много игрив. С него натрупахме много общи приятни емоции, които определено няма да забравя 🐶, разхождайки се из това магично място.
Август бе време и за семейството и терасите на Велико Търново. Температурите тук се усещаха много по-силно отколкото на морето, но си откраднах малко време да надникна през обновените и цветни тераси, които определено освежават много облика на града. Ъглите бяха различни, но гледката – една и съща – тази към завоя на Янтра, паметника на Асеневци и художествена галерия “Борис Денев”. Велико Търново е от местата, където мога да се връщам винаги!
View this post on Instagram
Един от малкото ми плажове през тази година бе в Албена. Плажната ивица е доста широка, а морската алея много дълга, което е идеално за такива като мен, които обичат повече разходките, отколкото да са във водата или да лежат на кърпата.
View this post on Instagram
🍁 Септември
За втора поредна година в началото на месец Септември се отдадохме в прегръдките на Балкана и заедно с колегите решихме да се заредим стабилно с чист въздух и красиви гледки в сърцето на Стара планина. Бяхме отново на гости на село Валевци и къща за гости “Балкан” и за първи път започнах пътепис още от мястото на събитието.
Когато сме в този край, никога не си тръгваме преди да посетим поне вендъж чаровната и дива горска резиденция Bedouin. Отбихме се там отново за вкусен обяд, фотосесия на сърничката Мими, отмора и релакс в градината и енергизиране под пръските на водопада.
Спретнахме си и един много приятен поход до любимата хижа Плевен. Този път не се насочихме към връх Ботев, а си направихме един кръгов маршрут до хижата. Още едно от местата, където мога да се връщам отново и отново.
Върнахме се от планината и отново бяхме на плаж, тази година летният сезон продължи до късно. Аз тепърва имах да наваксвам с плажовете, така че предстояха още летни емоции, една от които бе чаорвния плаж на Фичоза, където края на септември е изключително спокойно и приятно, идеално място за усамотение.
View this post on Instagram
🍁 Октомври
Хич не ми беше есенно, защото началото на месеца времето все още ставаше за плаж в България и разбира се се възползвах. В края на месеца пък ни очакваше друга морска дестинация. Вдигнахме платна, за да посетим островна страна и да пуснем котва в Кипър. Една дестинация, която бе съвършено нова за мен и където за няколко дни освен красиви плажове, видяхме и някои други природни забележителности. Ще се постарая скоро да обобщя това кратко бягство.
View this post on Instagram
🍁 Ноември
Месец Ноември бе наситен със събития от всякакво естество. В деня на народните будители открихме за първи път изложбата #ExploreBulgaria и във Варна. Кадърът, с който се представих аз, беше пясъчният тунел при село Любовище.
Седмица по-късно пък бях гост на изложбата “Историческо величие” организарана от фондация “Въздигане”, където в над 50 картини са запечатани могъществото на редица исторически събития и личности. Друго атрактивно представяне беше на автентична битка на арената, както и други интересни занимания. Турнето на изложбата продължава и през новата година, така че все още имате време да посетите.
Плавно през годината ви запознах и с една друга моя страст – народните танци! 🌹 Така станах част и от инициативата “На народно веселие с кауза” организирано от фондация “Българин”. За мен бе удосолствие да подкрепя каузата, да се насладя на гайдарското надсвирване и да потанцувам, облечена в невероятно красивата ми и магична носия от Калипетровския край.
В края на месеца беше време за най-голямото пътешествие за годината – потапяне в тотално нов и различен свят, далеч на изток, където за първи път имах възможността да пътувам. Новата ми дестинация бе Индия, където се впуснах без големи очаквания и готова за всичко, което може да ми се случи. Оставам завинаги очарована от това нестандартно преживяване, видях от всичко в страната на крайностите и съм благодарна, че имах тази възможност. Тепърва имам да ви разказвам много, затова днес споделям само един от любимтие си кадри.
И докато някои бяхме в Индия, други пък се забавляваха типично по мъжки в противоположна посока на света и реализраха дългопланираното пътуване до Ливърпул, за да гледат мач от една от най-силните лиги в света. Данчо поведе семейният отбор и е обещал да ни разкаже повече за Анфийлд, отбора на Ливърпул и какво е усещането да си на мач на живо.
🎄 Декември
Неусетно дойде и моят рожден ден. Навън нямаше сняг, както обичам, тъкмо се бях върнала и от далечна Азия и денят прекарах спокойно вкъщи, в почивка и осъзнаване на всичко, което се беше случило. Символичният подарък обаче, който си направих, бе впрягане на всички останали сили в представянето на новите ни два пъзела с марката Роден Пъзел. Двата кадъра определено са зашеметяващи, не пропускайте да надникнете към “Царевград Търнов” и “Белоградчишките скали”. За нас определено това беше едно от най-големите събития през тази година.
Чаках си снега с нетърпение ☃️ и когато ❄️ не дойде при нас, ние се опитахме да стигнем до него. Узана винаги е добро решение. Докато долу в града няма нито една бяла следа, постепенно изкачвайки се нагоре към планината, всичко започна да побелява и най-горе вече бе пълна снежна идилия. Винаги намираме време да надникнем бързо от любимата балканска тераса и ето че на другата сутрин дори долу в града ни посрещна снежно утро.
Последния ден от годината прекарахме в София, където този път ние бяхме на гости на Морти и компания. Всеки друг път бих карала всички да излизаме по разходки и обиколки, но толкова ни беше уютно и приятно заедно, че два дни прекарахме точно така както сме на снимката – в гушкане, емоции и с по-чаша вино в ръка.
Неусетно преминахме заедно през четирите годишни времена. Надявам се да ви е било любопитно и ще се радвам да споделите кои от тези местенца сте посещавали.
Щастлива нова година, пътешествници! Сбъдвайте мечти и дестинации, отдавайте се на повече спонтанни приключения и бъдете много здрави! 💖