На гости на любима Трявна

Неведнъж споделям любима Трявна с много ентусиазъм. Планинското градче е много сантиментално за мен, защото е близо до родното ми Габрово и отново е в центъра на България. Била съм там десетки пъти, всяко посещение предизвиква нови трепети и мога да се връщам в него отново и отново. Със своя неповторим дух и автентична архитектура Трявна води гостите си през своите тесни улички далеч от шума на забързаното ежедневие, а с красивите гледки и Балкана наоколо зарежда и вълнува всяка пътешественическа душа.

Предвид, че родният ми дом е само на 20 минути път с кола, обяснимо никога не ми се беше случвало да отседна в Трявна. Всяко посещение е било в рамките на ден и смея да твърдя, че познавам градчето доста добре, но всеки път ми е безкрайно интересно да се връщам там. Последното ни посещение обаче беше доста по-специално. Първо заради любезната покана на хотел Калина Палас да бъдем техни гости за уикенд и второ заради изключително приятната компания от други 10 травъл блогъри, с които заедно опознавахме региона. Както много пъти споделям – дори и най-познатото място крие по нещо ново и интересно, стига да се впуснеш в ново пътешествие. Така се и оказа – Трявна има прекрасни места за настаняване и още куп интересни атракции за преживяване. Накратко казано – няма как да ти доскучае, защото има за всеки по нещо.

И така петъчно след работа превключихме на режим за пътешествия. Не знаехме какво точно ни очаква, но беше ясно че няма да скучаем, защото знаехме, че домакините са предвидили различни активности за нас през целия уикенд. Пътуването от Варна ни отне около 3.5 часа, което първоначално звучи доста, но този маршрут ни е толкова познат, че отдавна не усещаме тежест в пътуването, а по-скоро се вълнуваме с всяко приближаване към този любим край. Държа да отбележа, че до Трявна се стига много лесно – по главния път Варна-София се откланяте чак на Велико Търново, а след това в Дряново трябва да поемете в посока Царева ливада, където ви остават още десетина километра до входа на града.

Ако пък идвате от София – бих ви посъветвала в Севлиево да се отклоните в посока Габрово, а от Габрово Трявна е само на 20-тина км. Пътят и от двете посоки е приятен, като последните участъци и от двете страни са съпроводени с повечко завои и изкачвания, за да стигнете накрая до сгушеното в Балкана градче.

Малко след 19:00 часа пристигнахме в 4-звездния Калина Палас. Хотелът е разположен високо над града, откъдето се разкрива невероятна панорамна гледка към възрожденска Трявна. Още с тази първа изненадваща панорама бяхме впечатлени от локацията му. Не е тайна, че повечето пъти подбираме по-малки и семейни места за настаняване, заради личното отношение, а по-големи такива посещаваме основно по препоръка и не правим компромис с уютното настаняване. Въпреки големите размери на хотела обаче тук успяхме да получим персонално отношение и бяхме посрещнати от домакините наистина подобаващо.

На рецепция очакваха нашата симпатична блогръска група, любезно ни посрещнаха, а няколко минути по-късно вече отключвахме уютната си стая си за следващите 2 дни.

Любимата ми част от местата за настаняване са терасите. Обожавам чаровни малки балкончета или пък големи просторни такива, без значение от размера, важното е да предлагат вдъхновяваща гледка. Досещате се, че кацнал нависоко, хотелът предлага именно такава. От едната страна пленяваща и грандиозна панорама към Трявна и билото на Средна Стара планина, а от другата успокояваща природна идилия с гледка към гората, красива през всеки сезон. Още една много приятна изненада бе комплиментът в стаята – ваучер за процедури в релакс зоната на хотела. Очертаваше се богато на преживявания гостуване.

На територията на хотела има няколко заведения. След като се настанихме, бяхме нетърпеливи да се запознаем с останалата част от компанията и се отправихме към барбекю градината. Балканът създава сърдечни, дружелюбни и гостоприемни хора, именно такива ни посрещнаха там в лицето на нашата чаровна домакиня – Мая и целият ѝ екип. От тук те ни поеха и от началото до края на престоя ни се погрижиха нищо да не ни липсва, да се чувстваме перфектно и да се забавляваме и отдадем само на вълнуващи преживявания.

Вечерята беше типично по нашенски – пъстри богати салатки, домашно изпечени пърленки с шарена сол(обожавам аромата ѝ), прясно изпечени и люти балкански чушки, апетитна разнообразна скара, любимите домашни картофки и разбира се разнообразни питиета и домашен алкохол според вкуса. Всичко това бе подкрепено от идилията на чистия въздух и прохладата на Балкана отново с красива панорамна гледка този път към нощна Трявна и светлините на града. Честно да ви кажа тази първа вечер изобщо не се отдадох на снимки, а на запознанства и вкусна храна, но пък благодарение на Тошко от kashkaval tourist мога да ви загатна апетитната ни вечеря.

В сладкодумни приказки вечерта премина с топли емоции от опознаването на групата, а когато дойде време за десерт отново изборът не бе лесен. За да не ви изкушавам повече ще споделя само, че като важна част от настаняването, изборът на меню определено бе много добър и нямахме никакви забележки към вкусотийките предлагани в ресторанта на хотела през целия ни престой.

След тази първа вълнуваща и опознавателна вечер съботният ден ни очакваше пълен с емоции. В Балкана винаги се наспиваме по-бързо и дали заради удобството, дали заради въздуха, рано рано бяхме отново на крак. Първо ни очакваше стабилна закуска на блок маса, която ни предложи отново богат избор.

Без да изреждам, само ще ви загатна, че наистина всички вкусове бяха задоволени и всеки можеше да открие любимата си закуска. Подкрепихме се, събрахме енергия и бе време за нови подвизи…

Кулата и Кивгиреният мост безспорно са символите на Балканското градче и сме минавали край тях редица пъти. Този път те не бяха основният фокус на нашето посещение в Трявна, но пък ги споменавам, защото са разпознаваеми отдалеч. А представяли ли сте си, че може да ги наредите и да оживеят и във вашия дом? Загатвам ви за Роден пъзел, а до края на моя любим тревненски пътепис, ще чуете и повече за тази родолюбива идея.

Когато стане дума за група и планина е препоръчително да има организатор. Независимо дали пътувате самостоятелно или с компания, винаги напомням колко е важна предварителната подготовка. Тук в Трявна, наши водачи бяха Габрово плюс, В тяхно лице срещнахме освен перфектна организация, но и много добри приятели. За нас бяха планирали една от техните програми “Експедиция с влак и пеша”. Трудно е дори да опиша колко съм възхитена от срещата с екипа им и приятните емоции, които ни създадоха през целия ден, затова на кратко ще се опитам да прекразкажа.

Първата ни цел за деня беше да се спуснем пеша от хотела до жп гарата в Трявна. По пътя нашият водач Лъчо ни разказа повече за цялата организация Travel Plus. Минахме над самата жп линия и там поспряхме за кратка лекция за железопътните линии в България и повече история за една от трите презбалкански линии свързващи северна с южна България, над която бяхме сега. Ще спомена, че през Трявна преминава железопътна линия №4 и нейните крайни гари са Русе – Подкова. Дължината ѝ е около 400 км, което я прави трета по дължина в България. По продължението ѝ има 91 станции, построени са стотици съоръжения – мостове, водостоци, подпорни стени, в т. ч. и 25 тунела с обща дължина 8126м. Любителите на жп транспорта със сигурност може да чуят още много интересни факти.

Един от символите на всяка гара е часовникът. ЖП гара Трявна определено може да се похвали с тази своя историческа ценност, защото освен много красив часовниковият механизъм е и точно работещ и веднага се превръна в основен обект на нашите снимки.

Да пътуваш с влак определено си е приключение и още с влизането в купето изпитвам вълнение какво ли интересно ще се случи и ще видя в това пътуване. Трасето ни премина през серия от тунели – едни от най-дългите по трасето, през участъци с буйна растителност, но и през открити и светли места с красиви гледки.

След половинчасовото ни пътуване с влак слязохме на спирка Бъзовец и бе време за поход. Не и преди да снимам за спомен мъничкия чаровен времеизмерител и на тази спирка.

Красиво и чаровно наоколо – всичко бе интересно за нас, попадайки за първи път в това селце. Припомнихме си, че всички разстояния са преодолими… с шеговитото показание в средата…

… и набързо се запознахме какво друго има наоколо. Много харесвам информационни табели – но от онези по-старите, които някой преди мнооого време е поставил и все още дават информация за онези скрити места, за които дори не сме чували. Понякога пък са напълно нечетими и носят усещането за посока без конкретна цел и само загатват, че нещо интересно наоколо предстои да бъде видяно.

Изкачихме се малко над спирка Бъзовец и не след дълго стигнахме параклисът “Св. София, Вяра, Надежда и Любов”, чиято табелка видяхме малко по-рано. Светилището е издигнато с помощта на местното население и туристи от град Стара Загора и е изградено на прекрасно място, от което се любувахме на красотата и величието на Стара планина. До него има изградена детска площадка с пейки, люлки и пързалки.

В близост до параклиса е изграден туристически заслон с чешма и камина, където Лъчо ни приветства в планината с горещ планински чай и вкусни домашни бонбони. След тази вкусна спирка бе време наистина да се впуснем в прегърдката на планината и преход на територията на природен парк “Българка”. Тук към нас се присъедини Ради и заедно с Лъчо в тандем ни поведоха из непознатия централен Балкан.

Красив фрагмент от чешмичка в плнината…

…или пък тази табела на частен имот в близост…

… всичко ни правеше впечатление, така че със сигурност бихме изминали този маршрут още няколко пъти, за да забележим всичко останало скрито по пътя.

По време на целия поход нашите водачи ни споделяха и любопитна информация за флората и фауната в тази област, за планинските маркировки, за самия природен парк. Научихме редица интересни факти и това допринесе цялостното преживяване да е много повече от преход в планината. Обогатихме се с информация, а едновременно с всичко това ни проведоха и урок по гъбарство. Познанието за гъбите е много деликатно и честно да си призная никак не познавам гъбите и не хапвам често, освен ако не ми ги приготвят, но спонтанният урок бе толкова интересен, че слушах с голям интерес. Заедно набрахме една голяма торба гъби, забелязвахме детайлите по тях и се опитвахме да запомним поне част от информацията.

Природен парк “Българка” е разположен по северните склонове на Стара планина и заема територии в централния и източния дял на Стара планина. Паркът обхваща част от територията на общините Габрово и Трявна. Природата тук е богата и разнообразна и освен това се крият ценни исторически и културни забележителности. Пътеките са благоустроени и маркирани, а гледките са неповторими.

Друга спирка по време на прехода ни беше връх Кръстец – 1007м.

Непосредствено до върха е изграден параклисът “Св. Иван Рилски”. Той е вграден в самата скала, в основата на която е вградена частица от мощите на Св. Иван Рилски, донесена нарочно от Рилския манастир и е осветен с изворна вода от пещерата в Рила планина, където е живял светецът.

След кратък отдих от тук се спуснахме надолу по нови непознати маршрути. Следващата спирка по пътя бяха няколко тераси, от които се откриваха невероятни панорамни гледки.

Лъчезарната ни група определено беше готова за още приключения и когато водачите ни предложиха да се разделим на две групи – една за по-бърз и равен маршрут и една за по-стръмен и пълен с препятствия – единодушно всички избрахме втория. Беше време за един много базов урок по ориентиране, където трябваше да открием няколко от типичните за всеки съзтезател по ориентиране контролни знаци. С много желание всички се впуснахме да търсим предметите из стръмнини и в красивата горска прегръдка. Разбира се децата в компанията бяха най-находчиви и накрая с общи усилия бързо бързо намерихме всички скрити предмети. Заслужено на изхода на гората ни чакаше подкрепителен пункт – отново грижливо приготвени вкусотии…

… и домашно приготвен сок от бъз.

Всичко толкова спретнато и грижливо подредено, приканящо ни просто да опитаме.

Дойде време за последния етап от нашата експедиция – вело спускане към базов лагер. Габрово плюс организират както пешеходни маршрути, така и вело преходи, и какво ли още не – формулирайте и им подксажете какво ви се прави или пък се оставете в техни ръце, те винаги са готови да планират най-интересните приключения за вас.

За този последен етап бяха предвидили удобен велосипед за всеки, каска и достатъчно време на всеки да свикне и да се чувства няколко идеи по-уверен в предстоящото спускане. Когато бяхме готови да потеглим отново, се разделихме на две групи – една, която ще мине целия маршрут по асфалт и една малко по-напреднала, която ще се отклоним за част от маршрута и ще покараме по черно, за да се насладим на вдъхновяващи гледки.

Нашата усмихната компания готова да се отклони по горските пътеки…

Карахме, спирахме, просто съзерцавахме и усещахме красотата и величието на Балкана под всичките му форми.

След това безкрайно заслужаващо си откланяне от стандартния маршрут отново се включихме към главния път, където се спуснахме до Плачковци и оттам финално се озовахме отново в Трявна. Последното велопредизвикателство беше да изкачим баира до хотела, където беше финалната спирка за тази първа половина на деня. Време бе да презаредим отново сили, да се освежим и да се приготвим за следващите интересни активности, които предстояха.

Посещението на Трявна не може да мине без разходка из старинните калдъръмени улички и занаятчийски дюкянчета. Следобедът беше отреден именно за това. Друга интересна активност, която ни очакваше бе демонстрация и обучение по дърворезба в Даскаловата къща.

Това е една от най-красивите ранновъзрожденски къщи, запазени до днес. Строена е от 1804 до 1808г. за двама от синовете на чорбаджи Христо Даскалов. Най-забележителното в нея са резбованите тавани-слънца в двете соби. Те са работени след облог между стария майстор Димитър Ошанеца и неговия калфа Иван Бочуковеца в продължение на шест месеца. Спокойното майско и горещото юлско слънце галят и днес с лъчите си гостите, а кой е спечелил облога всеки посетител избира сам, когато посети това чудесно място.

В задния двор на къщата се намира възстановката на резбарска работилница, която проследява подготвителния процес на дърворезбата, показан е резбарски инструментариум. Тук на открито се провеждат изнесени уроци и всеки от нас го очакваше по една дървена лъжица, върху която да издялка предварително нарисувани орнаменти. Честно да ви кажа отдадохме се на майсторския занаят с много любопитство и внимание, но всъщност се оказа доста трудна задача, в която само старание не е достатъчно. С доста помощ обаче успяхме да постигнем задоволителен финален резултат, докато се забавляваме.

Ето как изглежда финално моето произведение – никак не е зле, нали … !?

Дворът на Даскаловата къща е много китен и просторен и след урока тук прекарахме още малко време в снимки и приказки под слънчевите лъчи. За мен определено беше много интересно да разбера как зад наглед обикновени форми стои много последователност и труд, за да се реализират. Следващият път когато забележите някоя красива дърворезба, замислете се колко време и усилия са нужни наистина за това съвършенство. Задължително се отбийте през Даскаловата къща, за да се докоснете до единствения по рода си Музей на резбарското изкуство, представящ развитието на най-старата възрожденска резбарска школа – Тревненската.

Последната спирка за деня бе бирария Трявна. Всъщнсот Белгия и Трявна са по-близки отколкото сме си мислили, а конкретната среща между тях е именно в бирарията. Тук се срещат възрожденската архитектура и белгийското пивоварство и резултатът е наистина страхотен. Продуктите и рецептите за бирата са белгийски, кръчмата е българска, а за целия процес по варенето всеки посетител може да направи тур из самата пивоварна.

Най-сладката част от тура, разбира се беше дегустационното меню за финал. Опитахме светло, кехлибарено, тъмно и плодово пиво – перфектен завършек на изпълнения с хубави емоции ден! Наздраве!

И ако този съботен ден, ви се е сторил прекалено богат на емоции и преживявания, то мога да ви уверя, че това не ни изтощи, а напротив – зареди ни с безкрайни хубави емоци и много приятни срещи. И затова пък оставихме неделния ден за релакс.

Заедно със слънчевото Иве от Travel with Piralkova се отдадохме на медитации и усмивки из градината.

За най-малките посетители има открито джакузи …

… а за по-големите цял басейн на разположение.

В този ден се възползвахме от грижливо предоставените процедури по избор, които всеки можеше да използва според личните си предпочитания. Дилемата пред мен беше между масаж и солна стая, като любопитството надделя и се спрях на второто, за да опитам нещо ново.

Каквото и да изберете, смятам че ще останете доволни, тъй като всички в релакс зоната на хотела бяха много любезни и на разположение да се погрижат за всеки гост. След солната процедура се гмурнахме в басейна и отново поплажувахме в градината.

Обобщено в едно изречение – слънчевите бани в подножието на Балкана са перфектно решение за почивка.

През тези цели два дни от групата ни от пътуващи писачи (травъл блогъри) беше толкова задружна, че накрая не ни се тръгваше. Решихме да направим един последен обяд заедно из китното селце Боженци, където обсъдихме още прекрасни родни дестинации и си обещахме скоро да направим отново някое съвместно пътешествие. Прибрахме се във Варна очаровани от невероятния уикенд и нашите домакини, изключително вдъхновени от новите запознанства и още по-заредени за нови подвизи. За финал ето и нашата слънчева група от пътуващи сродни души. ❤️

Искам да благодаря още веднъж сърдечно от името на всички ни на нашите любезни домакини хотел Kалина Палас и Travel Plus, които превърнаха този уикенд в такова незабравимо изживяване!

Трявна ни е толкова любима, че пилотното издание на нашата колекционерска серия български пъзели “Роден пъзел” е с кадър именно от тук. “Символите на Трявна” е подаръкът, който може да си направите на тръгване от града и да подпомогнете нашата родолюбива идея. Насладете се на тази възрожденска картина, като пропътувате това пътешествие до сърцето на България, нареждайки я сами парчене по парченце!

Благодарим ви, че споделяте този пътепис с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.