От Дуранкулак до Варна – обиколка по северното Черноморие

Дойде ли лятото ни се иска да плажуваме и да пътуваме, а започне ли да си отива лятото – ни се иска отново същото. Следователно да обикаляме и да се радваме на слънчеви лъчи от късна пролет до ранна есен би било най-добре.

Преди години, още преди да живея край морския бряг, като се сетех за море и първо в съзнанието ми изникваше южното Черноморие. Дали, защото там е по-топло или пък защото летните семейни ваканции по-често бяха в тази посока, някак си дори не изпитвах любопитство към северното крайбрежие. Да, обаче години по-късно дори вече живея във Варна и нещо ме тегли на север, за да видя от първо лице какво всъщност се крие там. Стана традиция лятото да идва сестричка на гости и да се отправяме смело именно към северното Черноморие, да посещаваме любими и да откриваме нови местенца.

И така ето ни и нас с широки усмивки и ясен план – #sistertrip – като първо стигнем до най-северната българска черноморска точка и започнем да обикаляме едно по едно наобратно местата и да спираме там където нещо ни очарова.

Единственото, което бях чувала за първата ни спирка – Дуранкулак – бе, че е най-крайната североизточна населена точка и последното село на Българското Черноморие преди северната граница. Също така бях срещала информация за Дуранкулашкото езеро, но така и не бях стъпвала толкова на север. След като единствено от чисто любопитство стигнахме до паспортния контрол на румънската граница, обърнахме на 180 градуса и официално се насочихме като първа спирка към езерото

Езерото е отделено от морето с тънка пясъчна ивица, а в западната му част са разположени два острова – Големият и Малкият. На западния бряг на езерото и на Големия остров са открити изключително богати и интересни археологически находки. При археологически разкопки на селищната могила в Големия остров е разкрит уникален археологически обект, съдържащ сведения за човешко присъствие от късния неолит (втората половина на VІ-то хил. пр. Хр.), селище от късната каменно-медна, късната бронзова и началото на ранножелязната епоха. След известно прекъсване, през втората половина на ІХ в., на Големия остров е възникнало и българско селище. Това е най-големият археологически обект в Добруджа, в който е представена почти без прекъсване цялата праистория и голяма част от древната и ранносредновековната история на тази част от България. За да тръгнете към острова търсете тази табела.

Продължаваме на юг, за да стигнем следващото крайморско селце – Крапец. Това спокойно кътче е известно с пясъчните си дюни и птиците, които гнездят и зимуват около него. Селото е буквално кацнало на морския бряг, заобиколено от обширни житни ниви, зеленчукови насаждения и езера – природни резервати. Районът тук е екологично чист, а морският климат и лекият ветрец освежават горещите летни вечери.

Уникална за цялото Черноморско крайбрежие е дългата над 6 км плажна ивица между Крапец и Дуранкулак. Дори и през летните месеци тази природна забележителност остава незасегната от тълпите туристи и позволява на гостите да се отдадат на спокойна почивка.

Поразходихме се до плажа на Крапец, попаднахме на много приятен къмпинг, а на широката плажна ивица си харесахме няколко летни барчета, за да се освежим. Атмосферата беше много фриволна и приятелска и ни се оставаше за повечко време, но решихме, че ще се върнем друг път специално за плаж, а днес обиколката ще продължи.

А на въпроса къде да отседнем в този край, много хубава идея ни дава семейство Андрееви, та чак не им се е тръгвало от това китно селце – Когато не искаш да си тръгнеш – село Крапец през Април и къде да отседнем.

От тук продължаваме да се спускаме надолу по картата и много скоро стигаме до Шабла. Преди да се отбием при фара обаче минаваме покрай отбивка за Шабленското езеро. Щяхме да го пропуснем, затова си го добавяме в списъка от непознати места и ще го посетим специално друг път, защото бързаме да надникнем към още един плаж, на който не сме били. Широка плажна ивица, сламени чадъри, закачливи табелки и заведения, ако денят не беше напреднал със сигурност щяхме да се топнем и в морето.

Шабла обаче свързваме с два по-значителни факта. Първият е, че тук се намираме на най-изтоната точка на България – нос Шабла. А вторият е да посетим най-старият морски фар по българското черноморско крайбрежие и на Балканите – Шабленският фар.

Със своите 32м височина Шабленският фар е и най-високият фар в страната.

Официално е открит през 1857 година. В последните години около фара е изграден приятен парк, където може да се научи любопитна информация за съоръжението и исторята му. Боядисан в бяло и червено, повече от век и половина Шабленският фар указва пътя на мореплавателите в Черно море. Фарът предпазва корабите от сблъсък с подводен риф, който е с дължина близо 1 морска миля, както и от затъване в плитчините между нос Шабла и село Тюленово. Бялата му светлина просветва три пъти на всеки 20/25 секунди, като при добра видимост се забелязва от разстояние 17 морски мили.

Това е единственият фар в България, който е в два цвята – червено и бяло. До 30-те години на миналия век фарът е бил изцяло бял. По онова време обаче Южна Добруджа е в границите на Румъния и румънските власти решават да го боядисат на ивици.

В стените на кулата преди повече от 10 години е вградено послание за бъдещите поколения. Посланието на пазачите трябва да бъде отворено през 2056 г. То съдържа данни за разстоянието от брега до фара. Мъжете измерили, че разстоянието е 13 мeтра, а според запазени статистически данни през 1948 г. то е било 29 м. Пазачите искат това разстояние да бъде измерено и сравнено след години.

Любопитно е, че именно тук е работила и единствената жена пазач на такова съоръжение. За фара може да научите още много интересни факти затова прочетете и тези 14 любопитни факта за фара на нос Шабла.

Спускаме се надолу, за да стигнем до живописният бряг на село Тюленово. Ако сте били тук сигурно веднага се сещате за скалната арка врязана в морето, ако пък не сте били – то задължително трябва да я видите с очите си. Най-красива е гледката видяна на живо. И най-добрият фотоапарат в ръцете на най-добрия фотограф не би могъл да пресъздаде красотата на природата, така както бихме я видели и почувствали на живо.

Припомних ви една от първите статии, които написах за това любимо местенце, където може да прочетете повече информация за селото и историята на мястото, а този път преди смело да продължим напред ще споделя любимите кадри, с които запечатахме престоя си тук.

Много снимки, много нещо, но всичките са ми любими!

Първият ден от обиколката ни съвпадна с пикът на метеорния поток “Персеиди”. Най-интензивния метеорен дъжд през летните месеци винаги привлича окото на любителите на звезди и решихме и ние да се отдалечим на някое усамотено място и да наблюдаваме небесните тела. Скромната ни техника не успя да сътвори много впечатляващи кадри, но пък чувството гледайки нагоре по средата на нищото, за да сме далеч от светлините на града, беше много вълнуващо. Вместо нощна снимка – отново любимото синьо!

Продължаваме да се спускаме на юг, за да стигнем едно от местенцата, което отдавна исках да посетя – залив “Болата”. И най-накрая успях! Е, не беше пусто и самотно, както би ми се искало да го видя, но пък бе също толкова чаровно.

Сега видяхме един от най-красивите плажове пълен с плажуващи, та чак тайничко им завидях, но поне се докоснах до водата и беше прекрасна. Знаете ли, че всъщност залив Болата е сред най-красивите в света? От 2013 заливът е пълноправен член на клуба “Най-красивите заливи в света”.

Навсякъде около залива се простират червени скали с издълбани в тях пещери. Там са открити останки от антично селище, датирани от 400 г. пр. Хр., както и Малтийски кръст, който свидетелства за търговията по време на Второто Българско царство с Венеция и Генуа. Сред останалите открития са каменни кръгове и жертвени камъни. Червеният цвят на скалите се дължи на съдържанието на железни окиси в глината, която запълва пукнатините им.

През Болата протича къса рекичка, в която се вливат многобройни извори. Там, където се вливат се образува малкото устие на лагуна. Заливът е едно от най-добрите места за гмуркане, защото предразполага напълно любителите на това занимание. Ако имате късмет, във водите в близост до залива може да се наблюдава и обикновен делфин.

Освен, че е едно изключително красиво място, голямото предимство на Болата пред останалите курорти е спокойствието, което излъчва – тук няма следа от застроени площи и големи хотели. Ура!

Лично за мен най-магично бе да надникнем към залива отвисоко. За целта има два начина – първият е да тръгнете по пътечката встрани от плажа и да се изкатерите до най-горната част, а вторият, на който се спряхме и ние, бе на тръгване от залива да свием с колата в една от страничните пресечки и да се доближим максимално с кола отгоре, като след това продължихме пеша по пътечка криволичеща близо до ръба на скалите. Всички гледки, които, се откриха отвисоко бяха пленяващи!

Логично следващата спирка от нашата черноморска северна обиколка бе нос Калиакра. Била съм тук още като ученичка и дълго време това беше едно от най-най-любимите ми места. Днес все още е така, но броя на такива места значително се е увеличил. Посетила съм нос Калиакра поне 3 пъти и всеки път е вълнуващо и различно.

Надявам се тази симпатична двойка да не ми се сърди, че съм ги щракнала на една от усамотените пейки около нос Калиакра. Запечатах техния момент, защото гледката беше толкова прекрасна, че всеки път като ги поглеждах тайничко ми ставаше едно хубаво на душата. Мили хора, ако се познаете в тази статия, задължително ми пишете!

В този ден имах и един по-специален гост, с който ни бе много забавно. Представям ви Морти, който е пътешественик (може да го последвате тук – @mortimer.the.frenchie) и е много игрив. С него натрупахме много общи приятни емоции, които определено няма да забравя. 🐶

Нос Калиакра навлиза на 2км навътре в морето и образува малко полуостровче с издълбани пещери и арки. Мястото е превърнато в резерват заради уникалната си природа и богатото си историческо минало. Там се намират още останките от средновековна българска крепост, която била последното кътче земя, завладяно от османците. По десния й бряг се спуска алея, която ще ви отведе до невероятна пещера. Втора алея пък ще ви разкрие друга пещера, в която се намира музей с ценни археологически експонати. До него пък е изграден ресторант с невероятно красива гледка към морето

С Калиакра са свързани и много легенди. Една от тях обяснява червеникавия цвят на скалите, които се спускат на 70м в морето. Историята разказва за четиридесетте приятелки, които живеели в крепостта. Когато османците нахлули и искали да ги поробят, те сплели дългите си коси в една плитка и заедно се хвърлили в морето. На това място днес се издига обелиск в тяхна памет, който се нарича “Портата на 40-те девици”. А непосредствено преди него се намира параклисът “Свети Никола”.

Всяка обиколка по северното Черноморие включва и хапване на миди в мидена ферма “Дълбока” в село Българево. Тук се отглеждат екологично чисти черноморски миди, които са известни със своите полезни съставки и вкусови качества. На морския бряг над залива се намира миденият ресторант, където може да се насладите на прекрасен изглед към залива и да се потопите в една невероятна атмосфера, слушайки шепота на вълните.

Мидената ферма е известна туристическа дестинация и поради факта, че мидите са предпочитана и здравословна храна от дълбока древност. Още преди 2000 години римляните са включили мидите в своето меню. От тогава до наши дни консумацията на миди нараства заради вкусните ястия, които могат да се приготвят и уникалния състав и полезните съставки на месото им.

Честно да си призная, аз не съм от най-големите любители на морски дарове, но ако има място, където хапвам този деликатес, това е тук и то задължително миди по Бургаски, които се приготвят с ориз. За любителите на супите специалитетът, който трябва да опитат задължително е супа “Миден абордаж” – комбинация от миди и рапани. Менюто е изцяло съставено от мидени изкушения, а най-смелите могат да опитат дори и миден десерт.

Мидите са естевен “биоиндикатор” за чистотата на водата, в която живеят – те се развиват само в чисти води. На излизане може да се забавите на някоя от тези пейки и просто да погледате навътре в морето.

От тук пътят ни води обратно, преминаваме през Каварна и се отправяме към следващата дестинация, която обаче не лежи на морския бряг.

Среща с приятели ни отведе в село Гурково. Тук ще отбележа да не се бъркате с град Гурково, Старозагорско, а става дума за село в североизточна България.

Да си призная и аз не бях чувала за него, но съм благодарна, че съдбата ме отведе там и се запознах с две много готини дами, които ни посрещнаха в слънчевата си къща, запознаха ни с този красавец вдясно и ни разказаха повече за селото. Смятам да ви споделя повече за него в отделна статия, а сега да надникнем за малко към центъра на селото и да ви покажа паметникът на генерал Гурко с китните зелени и цветни площи наоколо …

… и прекрасните розови алеи, заради които аз лично си кръстих Гурково селото с розите, защото още на влизане всичко беше подредено, цветно и много красиво. Цялата главна улица беше от всички страни с рози, а отбивайки се встрани отвсякъде изскачаха пъстри дворове.

Няма как да завършим обиколката по северното ни Черноморие с Балчик и едно от най-красивите места – ботаническата градина. Тя беше обект на друго наше посещение преди години, но е чудесен финал да я споменем съдейки къде се намираме на картата.

Малко след Балчик минаваме последно през Албена за един късен плаж, където да изпратим слънцето, да благодарим и изпратим обич към богатата ни природа и да се върнем отново заредени и доволни вкъщи.

Със сигурност по пътя от северната ни граница до Варна има още много прекрасни спирки. Споделих ви една част от тях, които съм посетила последователно и лично за мен са много любими и интересни. Идеи какво друго може да включите в обиколката си винаги има и веднага се сещам за Камен бряг и Яйлата, по-детайлно винаги може да се разгледат любимия Балчик и Албена, а пък съвсем близо преди Варна са “Дружба” и природен парк “Златни пясъци”. Набележете си маршрут и просто тръгнете, не е нужно да е лято, за да поемем на море, нали!? Ще се радвам да споделите кои местенца си избирате или пък вече сте посетили, а защо не да направите и целия маршрут. Благодаря ви, че направихме тази обиколка заедно, а още повече благодаря на всички мои спътници, с които споделихме това морско приключение!

Благодарим ви, че споделяте тази статия с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях. В края на страницата вече може да се абонорате и за моя email бюлетин, за да не пропускате нови пътеписи.