Божиите очи и скален манастир “Св. Марина”

Всяка една пещера в България, която посещавам, ме изумява сама по себе си. С една дума те са просто несравними и без да преувеличавам всяка една от тях пленява посетителите си по свой начин с историята си, със своите тайни тунели, причудливите форми, непристъпността, мистиката си и дори опасностите, които крие.

Едно спонтанно пътешествие края на месец Май ни отведе на лов за нови пещери и скални дупки. Пещера Проходна е една от най-известните и лесно достъпни пещери у нас, а всъщност все още не беше добавена към вече посетените от мен. Време бе да поправя тази грешка и с моите спътници прекосихме севера през жега и дъжд, за да видим на живо “Божиите очи”.

Пещерата се намира на 2 км от село Карлуково и на около 120 км от София. Няма как да пропуснете табелите за нея, когато наближите, като може да стигнете с кола до паркинга непосредствено преди входа ѝ, но разбира се бих ви посъветвала да оставите колата няколко идеи по-рано и да се поразходите пеша до началото на това приключение.

Проходна представлява пещерен коридор – грандиозен скален мост, чиято посока е ориентирана от изток към запад. В нея може да се влезе и от двете страни. Разликата във височината на двата входа е около 10м, а големият вход се счита за най-големият пещерен свод в България, висок е 45 м.

Пещерата се счита за най-дългия пещерен тунел у нас е и една от малкото пещери в България, в които се практикуват бънджи скокове, а също и любимо място за скално катерене. Още на входа забелязахме тези ентусиасти катерачи, чак на мен ми се прииска да пробвам.

Пещера Проходна е естествено осветена от огромните входове и от естествените отвори в тавана. Те се наричат “окна” и именно тези отвори правят пещерата още по-уникална и мистична. Разположени едно до друго, с еднаква бадемовидна форма, двете окна удивително приличат на огромни очи, които сякаш се взират отвисоко във всеки посетител. От тук идва другото название на феномена – пещера “Божиите очи”.

В миналото водите на река Искър запълвали коридорите на пещерата. Сега нивото на реката е под пода на пещерата. Вследствие на активните карстови процеси, характерни за този период, сеизмичната активност и речната дейност, пещерният карстов коридор е бил прекъснат и тази част остава отделена.

Знаете, че обичам да съм нависоко. Не се стърпях да не се покатеря до най-високата точка, близка до двата огромни отвора в тавана на пещерата. Лесно ще я откриете и напълно постижимо е да стигнете максимално най-високо. Дори да изкачите само малка част от възвишението, поглеждайки нагоре и протягайки ръце, сякаш сте почти до тях. Единствено малко съжалявам, че не достигнахме до отворите от горната им страна, за да надникнем през тях надолу към пещерата. В последствие разбрах как се стига и следващия път обещавам, че няма да пропусна и тази друга гледна точка. За справка ето къде се оказа пътечката – на пътят, по който идвате към пещерата има малка чешма, от там се минава по малка и тясна пътечка, която е почти незабележима в поляната, именно тя води най-любопитните точно до мястото, от където могат да надникнат отвисоко.

Когато вали дъжд, сякаш очите плачат, а когато слънчевите лъчи греят в определен момент от деня те се прокрадват през отворите, за да осветят стените на пещерата и поставената нависоко икона на Исус Христос. Иконата е поставена там през 2016г. като подарък от братството на Троянската Света обител. Намира се почти в средата на пещерата и се забелязва от всички страни. Според археолозите още от дълбока древност пещерата е била важен окултен обект за местните жители, където са се извършвали различни ритуали. На 21 март, когато е пролетното равноденствие, се е извършвал ритуал за плодородие. В този ден през вътрешността на пещерата преминава слънчев лъч, който я огрява под специфичен ъгъл.

Край пещера Проходна ще забележите още множество по-малки пещери и скални дупки. Не пропускайте да се отбиете встрани по пътечките, за да откриете всякакви причудливи форми.

Още едно красиво местенце наблизо е скалният манастир “Света Марина” намиращ се недалеч от пещерата. От него се разкриват разкошни природни панорами към река Искър, но малцина успяват да ги видят, защото не стигат до края на пътеката водеща до него.

Видите ли по-горната таблека, не се колебайте да тръгнете по нея. Всички тези снимки са от този маршрут и всеки път като ги гледам, сякаш ме пренасят отново там.

Пътеката се вие през гората, като изведнъж се трансформира в леко по-стръмен и предизвикателен маршрут, който обаче определено си заслужава, заради уникално живописни гледки и чаровните табелки и мостчета, покрай които минахме. На места по-притеснителните от височини пътешественици, трябва да се придържат за парапета, но определено маршрутът си заслужава.

Скалната черква на манастира “Света Марина” в сегашния си вид датира от средата на 12 век. Обитаван от монаси-исихасти скалният манастир е възникнал като място за уединена молитва свързано с големия манастир “Викторова лъка” намиращ се на отсрещния бряг на река Искър.

Просъществувал цели 8 века храмът “Света Марина” е разрушен почти до основи през 80-те и 90-те години на XX-ти век. Благодарение на многото трудове на изкуствоведи, историци и реставратори и наличните снимки в момента храмът е възстановен в първоначалния си вид. Това е един от малкото храмове в страната ни, който е построен и се подържа от изцяло с доброволен труд и даренията на голям брой родолюбиви българи.

Вътре в храма може да запалите свещичка, а отвън да разгледате скоро реставрираните стенописи. Към храма има малко и китно дворче обсипано с цветя, откъдето може да се полюбувате на природата наоколо и на панорамната гледка към река Искър.

На връщане от манастира минахме по същите чаровни пътечки, стълби и мостчета, както на идване. Този път влязохме в пещерата от другия ѝ край и минавайки наобратно забелязахме съвсем нови скални образувания. Обърнахме погледи нагоре към “Божиите очи”, които все така симетрично разположени ни наблюдаваха отвисоко. Определено цялото това място е заредено с много силна енергия и ни накара да се чувстваме някак мистично.

Това спонтанно пътешествие бе много зареждащо и вдъхновяващо. А всъщност този край крие още доста интересни места. Ще се радвам да чуя какви са вашите впечатления, ако вече сте посетили и кои други обекти сте посетили наоколо. В случай, че не сте, не отлагайте и планирайте посещението си още този сезон, за да се докоснете и вие до “Очите на Бога”.

Благодарим ви, че споделяте тази статия с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях. В края на страницата вече може да се абонорате и за моя email бюлетин, за да не пропускате още нови пътеписи.