Тефтерчето на един Пътешественик

Енергията на Рупите и къщата на Ванга

Далеч на югозапад, почти на ъгъла на географската карта на България, близо до планината имаме щастието по нашите земи да се намира едно наистина силно енергийно заредено кътче. Из Родината ни има наистина много места, които трябва да бъдат посетени и безспорно Рупите е едно от тях!

Село Рупите е разположено в Петричко-Санданската котловина и отстои на около 8 километра северно от град Петрич. В землището му се намира местността Рупите, за където се бяхме упътили и ние по време на Великденското ни пътешествие из Мелнишкия край миналата година. Бях чувала много за пророческата дарба на баба Ванга и за енергията на Рупите, но за първи път посещавах този край и всичко, което можех да си представя надмина очакванията ми.

Местност Рупите

Mестността Рупите се намира в източното подножие на възвишението Кожух – наречено така, защото в народните представи отдалеч приличал на наметнат кожух. То е част от кратера на вулкан, угаснал преди около един милион години, по нашите земи. Още този факт ни загатваше, че ни очаква нещо истински впечатляващо.

Началото на комплекс “Ванга” е поставено от самата нея с построяването на къщичката през 1970г. и на храма “Света Петка Българска” през 1994г. След смъртта на Пророчицата на 11 Август 1996г. по идея и инициатива на Димитър Вълчев – почетен председател на фондация “Ванга” е създаден комплекс “Ванга” с площ 230дка. Изграждането е осъществено за времето 1997-2014г. Местността заедно с църквата е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Когато тръгнах към Рупите очаквах да посетя храма, да видя къщичката, където баба Ванга е проповядвала и да усетя енергията и духа на това силно енергийно място. Преди тях обаче това, което не знаех, че ще открия и също толкова силно ме впечатли, бе първата ни спирка – минерална баня “Рупите – Природен лечител”.

Това е мястото, където баба Ванга приживе пожелава да има баня за хората, където да се лекуват. Ето и нейните думи:

“Това място тук е особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие голяма тайна. Децата тук трябва да ходят боси и да се къпят във водата за здраве. Желанието ми е да има баня на това място. До изворите.”

Комплексът предлага дамски и мъжки кът с по два басейна, единият от които с естествени водорасли. Водата е изцяло и единствено минерална. Температурата в тях се контролира, но не бива да се прекалява с престоя в тях. На разположение е и по-голям басейн, обособен като кът за отдих, където престоят може да бъде по-продължителен. Отвън се намират калните гьолове, където водата е още по-гореща, особено в началото на изворите. Както споделих по-горе бяхме изненадани как попаднахме сред изворите и не бяхме подготвени за басейн. Това обаче не ме спря и се потопих за малко в тях, за да се погрижа за някои свои болежки точно в ходилата.

Наистина температурата беше доста висока, но все пак поносима, стига да не си в началото на извора. Покиснах се и походих свободно из по-плтиките участъци. Страшно много хора покрай мен се киснеха потопени целите, а покрай тях се вдигаше силна пара. Целенасочено ежегодно тук идват много посетители, за да са близо до природата и за да се лекуват. Следващия път определено ще се върнем тук по-подготвени и с бански.

Не ни се тръгваше от минералните извори, но тепърва ни очакваше да видим още много. Насочихме се към главния вход на комплекс “Ванга”. Лесно ще се ориентирате в коя посока се намира, а и от двете страни на пътят до там има множество малки сергийки, където местни производители предлагат стоките си. Препоръчвам на тях да обрънете внимание на излиане, а сега да пристъпим към входа. С влизането минахме по широка алея, навсякъде заобиколени от зеленина и природа. Първото впечатление беше на спокойстив и простор. Упътихме се към всяко едно кътче из комплекса без да бързаме, за да забелелжим и най-малките детайли.

Знаковите места тук освен къщичката на Ванга и храмът с манастирската част към него, са още и: паметникът и гробът на Пророчицата, документалната зала, свещения дом за кръщаване и венчаване, мемориалният кръст, вграден в лавата на угасналия вулкан Кожух, паркът със зоните за отдих и медитация, чешмата с минерална вода, скулптурата “Белият гълъб”, термалните извори, гьола с водни костенурки и риби, кътът с любимите токачки на Ванга.

Не след дълго след като прекрачихме входа и преминахме по първата алея, вляво от нея ни посрещна паметникът на Ванга. Двуметровата скулптурата е изработена и дарена по повод 100 години от рождението на Пророчицата от проф. Емил Попов. Внушителната фигура на Ванга, изработена от метал, пресъздава озарената от Бога жена, седнала на пейката пред къщата си, с ръка, опипваща сякаш захарта, и лице, повдигнато към Небето. Паметникът е поставен вляво от храма преди мостчето и носи усещането за мощния дух на Ванга, за нейните послания към хората и спомена за болката, минала през нейното сърце. Встрани от паметника има пейка, където посетителите да постоят и усетят излъчването ѝ.

Следва мостче осеяно от двете страни с богата растителност, иззад което се подава кръстът на храма “Света Петка Българска”.

Строителството му започва на 31-ви Май 1992г. и на 14-ти Октомври 1994г. храмът е тържествено осветен от Неврокопския митрополит. Заветът на Ванга е храмът да бъде дом на всички вярващи, независимо от тяхната народност и вероизповедание.

Храмът впечатлява още с архитектурата си и необичайната художествена украса, при която не са следвани стриктно каноните на иконописта. Изграден е като галерия и в него може да бъдат видяни нестандартните икони, рисувани от известния художник проф. Светлин Русев. Те изобразяват светци с реалистични образи. Всяка година на това сециално място хиляди хора идват, за да се поклонят.

На метри от храма се намира гробът на Ванга. Там всеки ден има запалени свещи и оставени от поклонници на Пророчицата саксии с цветя. Хората вярват, че нейният дух живее в Рупите и се молят да им помага и от Отвъдното.

Зад храма е разположен манастирският комплекс, част от който е изложбената зала “Ванга”. В преддверието на залата изгледахме един от документалният филми за Пророчицата „Тъй рече Ванга“. Сред изложбените експонати са изложени фотографии от различни периоди от живота на Ванга, нейни знакови мисли и послания към хората.

Много е трудно да се опише с думи усещането на това място. В целия комплекс и парк освен много история и енергия, струи голямо спокойствие. Още с прекрачването на входа някак си притаихме дъх, и смирено и любопитно преминавахме през всяка следваща част.

Преминхаме обратно по мостчето, за да стигнем и до скромната къщичка на пророчицата. Историци твърдят, че тя прекарва тук последните години от живота си, но всъщност тя е пътувала всеки ден до тук и винаги се е връщала в своя дом.

Нелека е съдбата на Пророчицата още от раждането ѝ.

Цялото ѝ име е Вангелия Пандева Гущерова и е родена на 3-ти Октомври 1911 г. в град Струмица, Република Македония. Тя е единствено дете от брака на Панде и Параскева Сурчеви. Скоро след раждането майка ѝ умира, а след няколко години баща ѝ се жени повторно и със съпругата си отглеждат още три деца. През 1923г. семейството се мести в родното село на бащата – Ново село. На 15 години вследствие на внезапна буря Ванга загубва зрението си. Вдигната от вихрушка, силен вятър я грабва и захвърля надалеч. След дълго търсене бива открита, затрупана с камъни и пръст в една нива. По-късно след този инцидент започва да учи в училище за слепи в град Земун, Република Сърбия, и там научава брайловата азбука за писане и четене.

През 1942 година се омъжва за Димитър Гущеров от село Крънджилица, община Петрич, и оттогава до края на дните си живее в България. Тя няма биологични деца, но полага майчини грижи за Венета Митрева и Димитър Вълчев. Съпругът й умира през 1962 г.

Ванга ни напуска завинаги на 11 август 1996 г.

В месец април 1941 година, Ванга получава Свише ясновидска дарба, иначе казано призвана е от небето да бъде вестител. Ражда се с необикновена съдба и тя си идва с тази карма, да бъде човекът, който да известява, както за добро и така и лошо. Пророчицата се превръща във връзката между Небесното, Отвъдното и Земното – три свята събрани в един човек. Истината за нейната дарба за всеки е различна и не може да бъде описана с прости думи. Навярно тази истината ще се търси дълги години напред.

Факт е, че в продължение на 55 години тя помага безкористно на страдащите и е тяхна утеха и надежда. Дълги опашки са се редили пред вратата ѝ, за да намерят отговори или успокоение. Много са хората, които до живот остават благодарни на Ванга, и идвали да целунат ръката ѝ, но едно от най-голямото чудо се случвало на семействата, които успяват да се сдобият с рожба, след дълги години неуспешни опити. Тогава радостта била неземна. Скромна и приветлива къщичката, която видяхме и отвътре навява спомени и показва части от живота на Пророчицата. Умишлено не снимах вътре. Не смятам за редно и за нужно. Всичко тук пази енергия и тя просто трябва да се усети.

Непосредствено до къщичката на Пророчицата е чешмата с извираща гореща минерална вода. Изградена е през 2012г. и е дарение към целия комплекс. Водата е живот, а течащата вода наблизо ежесекундно напомня за енергията и силата на природата.

Продължихме разходката из парка. Споменах, че целият комплекс е голям и просторен, а въпреки многото посетители наоколо, е някак си свободно и спокойно за всеки да намери своето кътче. Паркът се разпростира върху 230 дка и е залесен с над 5000 дръвчета от сто дървесни вида. Поставени са множество пейки и беседки, както и са оформени допълнителни кътчета за медитация и усамотение, както духовно, така и физическо. Бяхме впечатлени колко много семейства играеха с децата си наоколо, други просто лежаха на тревата, а трети като нас се разхождаха. Това място се е превърнало в оазис на спокойствието, хармонията и красотата, за които спомага природата наоколо.

Разхождайки се, стигнахме до зоната с токачките, кът обособен за животните в парка. Токачките са диви кокошки и тези мили създания са били любимите птици на Ванга. Приживе тя обича да се отбива често при тях, за да “си говорят”, а след смъртта ѝ те вече се отглеждат като свещени птици. Днес зад клетките могат да се видят и други видове. Загледайте се, поговрете си и вие с тях. Всяка част от природата има какво да ни каже.

Продължихме към горната част на комплекса, където се намират минералните извори. Водата, която извира там, е 75 градуса със силно съдържание на сяра. Лекува кожни болести, дископатии, жлъчка и бъбреци (пие се в умерени количества). Ванга съветва хората да се потапят в изворите за здраве. В горещите им лечебни води плуват водни костенурки и рибки.

Едно от последните допълнения към комплекс “Ванга” в Рупите е мемориалният каменен кръст, който се вижда отдалеч. Същинската причина за изграждането му е заръката на Ванга да се построи символ в памет на загиналите под застиналия вулкан Кожух.

Кръстът е вграден в изстиналата лава на вулкана, в скалата срещу храма “Света Петка Българска” през 2009 г. и е с внушителните 30м дължина и 15м ширина. Направен е от мраморни плочи, поставени в скалата така, че посетители да могат да се изкачват по него. Към момента на нашето посещение достъпът до него бе затворен.

Тук край изворите и каменните късове на полянката в самия комплекс е най-хубавото място за поглед към мемориалния кръст и снимка за спомен от това неповторимо място.

Няма как да не обърнем внимание и на още един символ – скулптурата на белия гълъб. Тя е дарение по повод 100-годишнината от рождението на Ванга. Като символ на Святия дух, на Благовещението, на мира и извисената човешка душа, белият гълъб се намира пред храма и напомня на посетителите за тяхното духовно призвание. Ванга казва, че белият гълъб е сакрален символ и когато до човек кацне бял гълъб – това е знак за присъствие и закрила от Небето.

За посещението на целия комплекс “Ванга” спокойно може да си отделите цял ден. Освен да видите всичко описано до тук, ви съветвам да останете за повече в парка към комеплекса, за да усетите колкото се може повече от целия заряд на това енргийно място. А ако не сте забравили с какво започнах – подгответе се и посетете минералните извори, за да намерите своя лек или просто, за да се накиснете в топлите води. Опитах се да ви преведа максимално през ключовите места, но съм сигурна, че за всеки от вас, най-хубавото от тях ще е различно и щом посетите ще се радвам да чуя, кое ви е впечатлило най-много.

“Къща-музей Ванга”, град Петрич

След този дълъг ден пълен с емоции, имахме време за още малко такива. Магията на Рупите съчетахме в един ден и с посещение на къщата-музей на Ванга в град Петрич, отстояща само на 20км. Къщата ни посрещна с широко отворена врата и бяхме готови да се потопим и в нейната история.

Пристъпихме прага на входната врата, където заварихме китния двор, от който лъхаше пролет. Зелената морава, цветята, палмите, всяка градинка грижливо подредена, а в средата ѝ образът на Ванга, обърнат към нейната къща.

Къщата е обявена за музей през 2008 година. Уредникът на музея ще ви въведе изцяло в нейната атмосфера. Днес всичко в къщата е автентично и запазено в оригиналния си вид. Нищо не е променено или разместено. Макар и превърната в музей, къщата пази своя уют. Вътре чисто и спретнато така, както е било и навремето. Много от нещата вътре за мен бяха като вещите в бабините къщи на село, които си спомням от детството.

На първия етаж на къщата са разположени кухнята и молитвената стая, която бе изпълнена с гоблени и икони. Най-интересната икона е тази на Света Богородица, за която се смята, че е чудотворна и е една от трите такива на територията на България. Иконата е специфична с три неща. Първо с лика на Богородица, който е много по-различен от лика който сме свикнали да виждаме в православните храмове, защото тук е изобразен с тъкмни сенки около очите, скулите и носа. Втората специфика е, че иконата е от типа троеручица, като третата ръкавица на иконата липсва. И третото най-специфично – не е изобразена с младенеца, а с разпятието. Всичко това означава че този лик на Богородица представя Дева Мария като Богородица в траур. Тя вече не е майката, която е родила току що и държи в ръцете си Младенеца, а изпраща на кръста за опрощение греховете на човечеството своя син. Иконата е подарена от жена от Мелник, която я открива в градината си и Ванга смята, че тя е наистина специална. Втора такава има в Роженския манастир, а трета – в Троянския манастир. Много хора са си пожелавали съкровени неща пред тази икона и са се връщали да ѝ благодарят, заради силата, която им е дала.

На втория етаж се намират спалнята и терасата, както и хола, който е наричан Белият салон. В него пророчицата е приемала видни за времето си гости и определено атмосферата вътре изглеждаше много аристократично. Тази стая е по-различна от другите, защото мебелировката е изцяло в бяло. Била подарък на Ванга от австрийка с български произход, на която Пророчицата помогнала. Изящен и впечатялващ, но все пак салонът остава твърде екстравагантен за Ванга като същност. Най-ясно изразен е нейният дух в молитвената стая на първия етаж.

Из цялата къща са изложени над 3000 предмета – дрехи и лични вещи на Пророчицата, снимки и картини, както и подаръци от хора, на които Ванга е помагала приживе с предсказанията си. Обичала играчки и матрьошки и хората ѝ се отбалгодарявали с такива. Сред любимите ѝ предмети били каренца, килими и неизменните икони. Особено много се радвала на цветята, но не харесвала букети, боляло я да вижда отксънати цветя, затова пък градината е толкова богата. Любимото ѝ цвете било Восъчник, чийто малки бели цветчета растат необезпокоявани в къщата и до днес.

Баба Ванга прекарва голяма част от живота си в тази къща в Петрич – от 1947 г., когато е построена сградата, до последните си дни. През последните 15 години от живота си тя прекарва дните си в Рупите, където приема посетители, но всяка вечер се връщала тук в дома си в Петрич.

Според Ванга нещата, които трябвало да има във всеки дом, били:
– мед, защото в него има невидими същества, които пазят дома
– подкова на входната врата за късмет
– финикова палма или върба да пази дома
– обикновен сапун, за да бъдат измити всички нечистотии
– чесън в ъгъла на общата стая, близо до тавана, за да прогони злите сили
– камбана отново да гони злите сили, които обичат тишината и повтарящият се звън ги ужасява още повече
– кехлибар трябва да има, за да има замразено слънце във всеки дом отразена в смолата
– ябълки – за да има изобилие от щастие
– игла против уроки, за да защитим семейстовото си
– огледало, защото кръглото огледало помни добре и няма да позволи щастието да си отиде
– изсушена рибена люспа за богатство
– кука, която да улавя щастието и късмета и да изпълни всички мечти и желания
– точило – там,където точиш своето щастие
– икона – верен приятел в трудни моменти, успокояващ вълненията и носещ утеха, надежда и радост
– черен камък, който да ни пази и да бъде помощник за добър сън.
Сред по-неочакваните предмети били още ботуши, тръстика, ветропоказател, кълбо от вълна и пясъчен часовник. Неслучайно Ванга наставлявала хората да си купят пясъчни часовници и да се учат да не ги е страх от изтичащото време.

Този пътепис бе осеян с енергия и емоции. Такива, които трудно могат да се предадат с думи. Такива, каквито всеки трябва сам да усети. Ванга е един феномен, историите, за който са безкрайни, а истините ще създават вълнение и ще продължават да се търсят с векове. Понякога не е нужно да говорим много, а точно обратното да се смирим и замълчим пред силите на природата, която знае на кого какво да даде. Завършвам този пътепис с думите на Ванга, които не трябва да забравяме:

“Не искайте много – не можете да му платите цената!”

Думи, които винаги ще важат с пълна сила и трябва да си припомняме и в хубавите и в лошите моменти.

Този материал е подготвен с авторски спомени, снимки и впечатления. Допълнителни източници за фактологията и историята са използвани от:
Фондация “Ванга”
Отблизо Къщата на Ванга

Благодарим ви, че споделяте тази статия с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях. В края на страницата вече може да се абонорате и за моя email бюлетин, за да не пропускате още нови пътеписи.

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *