Тефтерчето на един Пътешественик

Екопътека Бяла река край Калофер

Посетила съм много екопътеки у нас, но има няколко по-специални, които отдавна искам да изживея и всички те са разпръснати из различни места из България. Днес се пренасяме към централен Балкан и Калофер, за да се разходим по поречието на Бяла река.

Тук сътворения от местните природен рай е истинско съкровище в сърцето и подножието на планината. Избягвам да назовавам нещата с определението “най-любими”, но тази природна даденост облагородена и съхранена за всеки следващ посетител със сигурност влезе в категорията ЕДНА от най-любимите ми ЕКОПЪТЕКИ! 💚

Бяла река
Бяла река е река в Южна България – Област Пловдив, община Карлово, ляв приток на Стряма. Реката извира на 2048 м н.в. на няколко метра от заслон Ботев в западното подножие на връх Ботев. Дължината ѝ е 37 км и тече в южна посока, като образува дълбока и непристъпна долина в резервата “Южен Джендем”.

Може да се каже, че посещението на екопътеката беше спонтанно за нас. Без много предварителна подготовка и проучване бяхме в този регион в края на Юли и имахме на разположение няколко свободни часа. Знаех, че ако има такава възможност, това време ще отделим да посетим екопътеката, за която само бях чувала добри отзиви и бях гледала красиви снимки. Потърсих за точната локация в Google Maps и пуснах навигацията. Ако направите и вие така, ще забележите, че от града до крайната точка километрите са само 8, а времето за изминаване на разстоянието е малко над 20 минути. Тук е момента да отворя голям скоба и да споделя най-неприятната част.

Единственият недостатък впускайки се към това пътешествие се оказа пътят. Илизайки от Калофер все още нищо неподозиращи бавно напредвахме, докато стигнахме до У-образно кръстовище и черен път вляво, по който трябваше да поемем. От там пътят до самата местност, от която води началото си екопътеката, е меко казано лош, като на места наистина го няма. Ние се бяхме заредили с много повече ентусиазъм, отколкото очаквания за истински път и предвид, че нерядко истински изтезаваме нашия автомобил, определено бързо превъзмогнахме този факт. Бъдете готови за истинско офроуд предизвикателство, което е преодолимо и с най-обикновен автомобил, но с доста бавно темпо. Ако го обърнем обаче в предимство – до това красиво място ще стигнат само най-търпеливите и истински търсещи. Затова изключете очакванията, заредете се с търпение, по възможност подсигурете си високопроходим автомобил и смело се отправяйте в посока Бяла река. Стигнете ли и очаровате ли се от маршрута, дори връщането по същия този раздрънкан и липсващ път няма да ви направи впечатление.

Затварям скобата и тази голяма удивителна, за да се понесем из горските пътеки. Първата спирка от маршрута бе манастир “Рождество Богородично”. Тук паркирахме, като може да се стигне и още малко по-напред с кола, но ние решихме от тук да поемем пеша. Оставихме посещението на манастира за финал и затова ще ви разкажа повече за него в края.

Пътят продължава отдясно на Калоферския манастир, като няколко стотин метра по-нататък се стига до така наречения бивак Бяла река. На това място заварихме няколко заведения, симпатични сергии с дървени сувенири и магнитчета и началото на няколко интересни маршрута, един от които е до хижа Рай.

Преминавайки от другата страна на бариерата, започнахме да се движим по поречието на реката, а симпатични дървени табелки ни упътваха към същинското начало на екопътеката.

Разминавахме се с хора, които вече се връщаха, а няколко стотин метра по-нататък беше и официалният горски вход.

Дървената “арка” и обобщената информация за това, какво ни очаква, веднага приковаха вниманието ни и обещаваха истинско горско приключение.

Поспряхме се, прочетохме всичко много любопитно и се понесохме по чаровното пътче.

Екопътеката се намира на територията на Национален парк Централен Балкан и е изготвена с цел популяризиране на природното богатство в региона. Дължината ѝ е 1830м, а надморската височина варира от 570 до 630м. С денивелацията от само 60м преходът с бавно темпо и много спирки за гледки и снимки ни отне по-малко от 2 часа. Всичко бе толкова пленяващо, че дори всяка минута в повече прекарана тук, може единствено да ви обогати и зареди допълнително.

Маршрутът на екопътеката е кръгов, началото и края са от едно и също място, като ви съветвам да следвате посоката на табелките, а не обратно, за да му се насладите максимално.

Преходът следва ждрелото на реката и е изключително живописен и разнообразен. Както бяхме непосредствено до реката и сгушени в гората, така на моменти клоните на дърветата се разтваряха пред нас за други прекрасни далечни гледки. Тук в далечината сме почти сигурни, че гледката, която се разкри, беше към първенецът на Стара планина – връх Ботев.

Малко след тази спирка за наблюдение, пък започнаха серия от дървени мостчета. Тук в средата, познайте коя усмивка се подава!?

Буйната река се пресича на няколко места, като пътеката е прекарана нарочно през най-дивите и красиви кътчета. 8-те дървени мостчета са така рзположени по трасето, че формират своеобразна осмица.

На места отново пред нас се разкриваше какво ни предстои…

За любознателните пътешественици са поставени информационни табели, разказващи любопитни факти за типичната за парка флора и фауна.

7 отделни модула поставени на различни места в гората разказват за растителния и животински свят и ни приканват да отгатваме отделните видове. На бозайници и влечуги се представихме доста добре, но птиците пък ни затрудниха, а на билки и дървесни видове определено трябва да се постараем повече за следващия път.

Интересни са и фактите за кълвача с две интерактивни предизвикателства за посетителите, които обаче ще оставя на вас на откриете.

Освен всичко на няколко места са направени беседки и кътчета за отдих. Някои от тях точно до реката…

…за други пък трябваше да се качим по-нависоко.

Докато някои им беше вече топло и преминаваха бързо през мостчетата и гледаха за рибки…

… други се катерихме смело нагоре към всяка следваща по-висока точка.

Разкошните водопади, скали и гледки отвисоко бяха още по-пленяващи.

А ето и отдалеко мястото, на което широко разперих ръце и се любувах на прекрасната природа.

Най-високата точка, на която се качихме пък разкри пред нас това.

Обиколката ни неусетно приключи и се озовахме отново на входа, където срещнахме един от местните Калоферци участвали в създаването на екопътеката. За нас и за него беше много приятна среща – той да ни попита дали ни е харесало това приключение, а ние да му благодарим за всичко сътворено от сърце! 💚

Не ни се тръгваше от това зареждащо кътче и решихме да останем тук за обяд. Няколко скътани в природата местенца за хапване ни приканваха, а ние се възползвахме да презаредим сили преди да се отправим към манастира, който си оставихме да посетим за финал.

Калоферският мъжки манстир “Рождество Богородично” е основан през 1640г. На два пъти е бил опустошаван, но през 1819г. е възобновен и тогава е издигната и сегашната църква. По време на Руско-турската война през 1877г., манастира, както и много други в района, не е бил пощаден от турците и отново е разрушен. Възстановен е през 1881г. и тогава и добива днешния си вид.

Последната реставрация на Калоферския манастир е по случай 1300-годишнината от основаването на Българската държава. Църквата е изографисана през 2003г. Храмовият празник се чества на 8 септември. В момента в манастирския комплекс се предлагат места за отсядане, а природата, гледките и китния двор предлагат наистина спокойно място за уединение и почивка.

Време беше нашето пътешествие да продължи в друга посока. Екопътека “Бяла река” ни очарова с множеството водни каскади, дървени мостчета и разнообразния си кръгов маршрут от стръмни изкачвания и спускания, които многократно пресичат реката. Наистина едно вълнуващо преживяване сред красивата природа на централен Балкан, подкрепено от панорамни тераси с красиви гледки и атрактивни изненади и предизвикателства по пътя. Определено се превърна в едно от любимтие ми места за бягство и потапяне в спокойната и зелена прегръдка на природата. За финал с това кратко видео ще се опитам да ви пренеса още по-емоционално до Бяла река.

Благодарим ви, че споделяте това забележително място с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях. В края на страницата вече може да се абонорате и за моя email бюлетин, за да не пропускате всеки мой нов пътепис.

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *