Екопътека “Видимско пръскало”

В миналия пътепис ви разказах как изкачихме първенеца на Стара планина, тръгвайки от северната страна и по-точно от хижа Плевен. Изходната ни точка за целия този преход бе малко след ВЕЦ Априлци в местността Мазането, където е и началната станция на товарния лифт до хижата. Днес искам да ви разказжа за още един невероятен маршрут, тръгващ също от много близко до това място и така с едно пътуване да съчетаете два енергизиращи похода съпътствани от спиращи дъха гледки.

Тръгваме от същата станция на ВЕЦ в квартал Видима на планинското градче Априлци, непосредствено до която има обособено място за паркиране и няколко информационни табели. Оставяме колите тук, минаваме близкия мост и поемаме по изцяло камениста пътека. Къде ще ни отведе тя ли ?! Маршрутът, тръгващ от тук, достига до втория по височина водопад в България – Видимско пръскало и разкрива огромна част от красотата на Стара планина.

Екопътека “Видимско пръскало” е с дължина около 6 км и дори повече, ако желаете да достигнете до самия водопад. С нас може да прекосите прекрасния маршрут преминаващ през вековна букова гора и стигащ до панорамната площадка, от която идеално се вижда водопада заедно със скалистите склонове на Северен Джендем.

През цялото време живописната екопътека се движи покрай коритото на река Пръскалска и предлага красиви водни картини. Нагледно проследяваме как водата си е проправяла път години наред и е изваяла чудни форми.

Ако пък сте наблюдателни, по пътя ще забележите, че това не е само поход до един от най-високите водопади у нас, а това е един героичен маршрут, който е обвързан с голяма история.

Еопътеката е подходяща за семейни походи с деца и хора на всякаква възраст, тъй като наклонът е лек. По протежението ѝ има обособени няколко места за отдих и почивка. Също така не подминаваме без да запечатаме и красивите чешмички по пътя.

Екопътеката ни води и през редица от малки дървени мостчета и нови красиви гледки от тях. Поспираме тук за минути да наблюдаваме, поснимаме и всеки да открие по нещо за себе си. Не бързаме, защото всяка секунда прекарана тук ни помага да се откъснем от забързаното ежедневие и да се слеем с природата.

През цялото време усещаме със всички сетива гората и водата, гледайки и чувайки трептенето и румоленето им. В зависомост през кой сезон посетим пътеката, пълним очите си с прекрасните различни цветове на гората. А поемайки дълбоко дъх се изпълваме отвсякъде с чист и свеж въздух, който не може да се сравни с този далеч от планината.

След малко повече от час вървене стигаме до сградата на водохващането, където може да си направим друга кратка почивка. Вляво виждаме дървени стълби и парапети, които ще ни отведат до малка панорамна площадка, за да слезем и видим реката отблизо.

След този досег с реката се връщаме обратно, за да продължим по тясната пътека, минаваща покрай оградата на двора.

Тази пътека ще ни преведа през още няколко мостчета, ще се изкачим с лек наклон на още по-високо, за да стигнем до първото място, от което може да се види водопадът.

Официалният край на екопътеката е тук, но маркировката продължава още нагоре и при желание преходът може да продължи. Следва по-тясна и неподържана част от пътеката, по която за още около 40мин. може достигате до подножието на водопада.

Тук са изградени няколко дървени пейки и място за отдих с няколко информационни табла, където може да останете и да съзерцавате водопада на воля, колкото си искате. Може да потопите крака във водите на реката или пък просто да затворите очи и да се наслаждавате на тази природна идилия.

Ние посетихме водопада началото на Септември и беше внушително, но силно препоръчвам да планирате някое природно бягство началото на пролетта, за да успеете да го видите възможно най-пълноводен.

Уверявам ви, че всяка една секунда прекарана тук си заслужава и няма да имате търпение да се върнете отново! Макар и не в подножието му гледката от тук е не по-малко внушителна. Взирайки се във втория по височина водопад у нас отдалеч, отново усещаме силата и енергията струящи от неговия пад.

На тръгване помахваме на водопада за спомен и с усмивка на лице преминаваме на обратно по същия този живописен маршрут, по който дойдохме. Този път надолу, вдъхновени и заредни, готови и нетърпеливи за нов досег с това, което може да ни зареди най-истински – природата!

Благодарим ви, че споделяте този фотопътепис с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.