Тефтерчето на един Пътешественик

Изкачване на връх Ботев през хижа Плевен

Връх Ботев

Днес ще попътуваме назад към лято 2018 с едно от любимите ми преживявания за месец Август. Тази година не бяхме планирали да качваме връх Ботев. В средата на месеца случайно ни се освободиха 2 дни и спонтанно решихме да си ги откраднем за планината. Определено това беше едно от най-хубавите ни спонтанни решения. След неуспешния ни опит за изкачване на върха с велосипеди по-миналото лято (за който може да прочетете тук – Първият ни велопоход) се завърнахме отново към този копнеж с нов маршрут и този път пеша.

Най-популярният маршрут за изкачване на връх Ботев е от южна България – от местността Паници край Калофер, през хижа Рай и Тарзановата пътека. Със сигурност един ден ще направим и този преход, но не по-малко красив и предизвикателен бе походът ни към върха с изходна точка от северната страна. Двудневното ни бягство в планината бе по маршрута: местност Мазането – хижа Плевен – връх Ботев и обратно. Отново толкова ентусиазирани, колкото когато се подготвяхме за велопохода, проучихме по най-бързия начин и този път маршрута, приготвихме скромната си планинска екипировка, запазихме си места за спане на хижата и потеглихме към град Априлци.

Преминавайки през планинското градче неминуемо се заредихме с красиви гледки. Балканът ни приветства и се доближихме максимално близо до него. Изходната точка за прехода се намира малко след ВЕЦ Априлци в местността Мазането, където е и началната станция на товарния лифт до хижа Плевен. Там има също охраняем паркинг, на който оставихме колата си срещу скромна такса, взехме по една раница на гръб и поехме по указаната пътека към хижата. Още в началото пресякохме рекичка и от там пътят ни водеше през тишината и спокойствието на гората.

Всъщност по тази пътека бях минавала като ученичка, когато крайната ни цел бе само хижа Плевен. Още си спомням приятния преход по същия коларски път и през дървени мостчета. Неочаквано обаче този път освен познатия маршрут малко след началото на пътеката забелязахме и ново разклонение вдясно нагоре през гората, по което също можеше да се стигне до хижата.

Познатият маршрут е по-полегат и по-бавен, а другият – доста по-стръмен, но по-бърз. Съответно решихме да минем по новия маршрут. През цялото време се изкачвахме по стъпаловидната пътека, която е обезопасена с дървен парапет. Пътеката се виеше из гората и ни водеше сама, нямаше къде да се объркаме. На места наклонът бе наистина много стръмен, затова препоръчвам на тръгване да прецените силите и времето си и тогава да изберете по кой маршрут да минете. Нека наклонът не ви спира да пробвате и тази красива пътека. Щом се уморите винаги има къде да се поспрете, да отпочинете или пък да си направите някоя готина снимка в гората.

Стръмният маршрут ни отне малко по-малко от час и още преди залез вече бяхме на хижата. Първото което видяхме там бяха двете игрища за волейбол и футбол. Грижливо подържани и обособени местенцата за спорт в планинaта така ни приветстваха, та чак ни се доигра и щяхме да потърсим компания за още малко спортни активности в този ден.

Изобщо не бързахме да влезем в хижата. Преди да се упътим към нея продължихме да оглеждаме наоколо. Големите букви “Плевен” които си спомнях от детсвото все още се извисяваха гордо преди хижата боядисани в бяло, зелено, червено.

Забелязвахмe навсякъде толкова много детайли – всяка табелка, всеки еделвайс, всичко ни беше безкрайно интересно.

Много чаровно се развяваше дори прането на хижата, огрявано от последните слънчеви лъчи за този ден.

Обиколихме хижата, изчетохме информационните табели поставени наблизо и си намерихме най-хубавата пейка, където да отдъхнем.

Ето и гледката, на която се любувахме от нея в цялата ѝ прелест.

Малко преди това местенце пък има и изграден параклис.

Дойде време да влезем вътре и да се настаним. Както при всяко влизане в хижа, ни беше много любопитно как изглежда всичко отвътре. Хижата е много уютна и просторна, с красиви картини и надписи. Надникнете заедно с нас.

Хижа Плевен се намира в местността Бъзов дял над Априлци и под връх Ботев на 1385 метра надморска височина. Завършена е през 1971 г. и е една от най-големите в българските планини. Състои се от две сгради с общ капацитет 180 места. Стаите са с по 2, 4 и повече легла. Разполага с обширна столова с ресторант, лавка, етажни санитарни възли и бани. Водоснабдена и електрифицирана, с централно отопление.

Бяхме си запазили двойна стая, като нощувката в този период беше 15лв. на човек. Стаичката ни беше много чаровна с гледка към гората и обновена мебелировка. Хвърлихме раниците вътре и отново излезнахме навън. Поразходихме се наоколо, а най-жадните изпиха и по една студена биричка в планината.

Определено имахме още сили, но вече бяхме стигнали крайната си точка за деня. Преценихме, че утрешният ден ще бъде доста по-богат на движение и днес до края на деня може просто да си отпочиваме и наслаждаваме на това райско кътче в планината. Харесахме си един дървен шезлонг където да се отпуснем преди вечеря и да наблюдаваме залеза.

Определено беше магическо!

Ето как изглеждаше залезът през обектива ни в тази вечер.

Неусетно дойде време за вечеря и се ориентирахме към столовата. Насладихме се на вкусен боб и скара и си припомнихме случките от деня. Имахме много приятна вечер, направихме плана за следващия ден, а след вечеря излязохме да погледаме звездите. Случайно видяхме и как всъщност стигат продуктите до хижата. Обърнете внимание на въжената линия встрани от хижата, по която се пренасят всички необходими ресурси.

Събудихме се рано сутринта, нямахме търпение да закусим и да хванем отново пътеките. Преди това обаче събрахме багажа и слезнахме в столовата да изпием по един чай. Бяха ни заръчали задължително да опитаме домашна баница на хижата, но за съжаление заради авария на въжената линия, хижарите не бяха успели да получат всички необходими продукти навреме и да приготвят. Въпреки това се бяха погрижили и имаше друг вид закуска. Изпихме си чая на терасата на хижата, където можеш да се заредиш само докато си стоиш и гледаш величествения Балкан.

Гледката е неповторима, вгледайте се в далечината!

Знаете ли, че именно от тази тераса се вижда кулата на метеорологичната станция на самия връх. Точно заради това разположението ѝ е уникално. Определено хижа Плевен е една от любимите ми.

Хората казват, че върхът е труден за изкачване от всички страни и определено е така. Бъдете подготвени за сериозен преход, ако тръгнете към първенеца на Стара планина. Метеорологичните условия в планината са доста непредсказуеми. Върхът е известен с бурните си течения и често на него са засичани ураганни ветрове. Една от причините се крие във факта, че Стара планина е естествено препятствие за теченията от север и юг и те се срещат именно там. Преходът, който ви описвам може да се направи и за един ден, но от опитни планинари. За да се насладите максимално на преживяването аз лично ви препоръчвам да го направите с нощувка както нас, защото изкачването от хижа Плевен до връх Ботев си е доста сериозно. Но другата причина да останете тук с нощувка със сигурност е уникалното утро, което ще преживеете!

decathlon.bg

Направихме последни снимки и тръгнахме със свежи сили. Първото по-сериозно изкачване е по ски пистата, която се вижда от хижата. Честно казано малко се задъхахме докато я изкачим, но след това бързо влезнахме в ритъм и нямахме проблем да вървим часове наред със средно темпо. След пистата пътеката продължава през гората и следвахме зелената маркировка.

Когато сме в планината, обичаме да обръщаме внимание на удобната и правилна екипировка. Ако и вие си търсите такава или просто искате да обновите гардероба си, може да се насочите към нашите приятели от Point1.bg, които внимателно селектират продуктите си така, че всеки любител на спорта и туризма да има достъп до качествени дрехи и аксесоари. A с моя код travelerdiary ще получите и -15% отстъпка.

През гората се изкачихме до скалист терен, а от там вече пътят ни поведе по равно през билото. Прекосихме няколко поточета и се наслаждавахме на невероятни гледки. Бавничко наближавахме целта.

Обръщайки се назад виждахме хижа Плевен все по-миниатюрна.

Към края на този равен участък си направихме една по-голяма почивка не заради умора, а просто да постоим и да се полюбуваме на природата. След почивката ни очакваше още едно по-сериозно изкачване по маркиран терен.

Върхът се виждаше от много места по време на 3-часовия ни преход. Да виждаш как го доближаваш с всяка една стъпка бе пленяващо.

След като минахме и този стръмен участък се озовахме на метри от заслон Ботев. Честно казано се зачудихме коя е тази сграда, но след като доближихме и си поговорихме с нейните посетители, които се бяха упътили към Добрила, разбрахме къде сме и че ни остава още съвсем малко.

Заслон Ботев се намира по западните склонове на връх Ботев в местността Полянката, на около 2050м.надм.вис. Строен е през 1936 г. от пловдивските и карловските туристи за улеснение на преходите към върха. Представлява едноетажна каменна постройка, състояща се от две спални помещения и столова. Може да осигури подслон на 25—30 човека. Заслонът е изцяло обновен, отворен е целогодишно, има постоянно персонал, предлагат се и храна и напитки. Сградата е водоснабдена, електрифицирана, има баня с топла вода и външен санитарен възел.

От заслона ни очакваше последното най-сериозно изкачване, което според табелите щеше да ни отнеме около 30мин., но всъщност се справихме с него дори малко по-бързо. Приближавайки с всяка крачка неусетно вече бяхме горе. Кулата на метеорологината станция, която виждахме от хижата толкова мъничка, вече беше пред нас и виждахме реалния ѝ размер.

Открихме емблематичната табелка, която сме виждали по чуждите снимки много пъти и си мечтахме също да видим отблизо. Време бе и ние да се фотографираме там за спомен.

Връх Ботев – 2376 метра над морското равнище.

Малко по-надолу се намираха тези две плочи. На едната прочетохме отново любимия си цитат, а на другата бе изписан химна.

За щастие дори намерихме кой да ни щракне и нас за спомен на това любимо място!

Още малко по-надолу бе туристическа спалня “Ботев връх”. В нея си взехме печат за книжката 100-те национални туристически обекта, купихме си магнитче и дори имаше топла супа и скара за обяд. Въпреки, че времето бе хубаво, навън духаше доста силен вятър. Не забравяйте да се екипирате добре и за топло и за студено време когато тръгнете в планината. Ние решихме да не се застояваме много. Предпочетохме да хапнем набързо и да се движим като доразгледаме всичко наоколо.

Трудно е да се опише гледката по пътя за връх Ботев, а след това и от най-високата му точка. Затова ви пожелавам да я видите сами. Ако не сте били там, тази година да се качите, а ако вече сте били – то да стигнете пак, но по друг път. Неговото местоположение е изключително стратегическо. Можете да се наслаждавате с часове на гледките към севера и юга из равнините и низините на България, а едновременно с това да се любувате на Балкана на изток и на запад.

Удоволствието да сме на върха бе неописуемо! Гледката на границата между южна и северна България е несравнима. Наслаждавахме се на панорамите, не ни се тръгваше, но времето започна да се променя и трябваше да се ориентираме за връщане. Слизането по стръмните участъци, които изкачихме, е не по-малко трудно от изкачването. Със сигурност става по-бързо, но натоварването в краката в края беше осезаемо. Знаете, че времето в планината винаги е доста променливо, съответно следите от хубавото време на идване започнаха да изчезват и лека полека ни покри гъста мъгла.

Ту се разреждаше, ту отново ни завзимаше и скриваше отново кулата от погледите ни. Ето как я виждахме, обръщайки се назад. Хубавото беше, че вече се връщахме и времето не ни притесняваше. Ненадейно колкото повече слизахме, времето отново започна да ни се усмихва и да не ни кара да бързаме. Имахме време да се порадваме отново на хубави гледки и да се отклоним малко от пътя, за да се покатерим на това вълнуващо местенце.

Ако пък уцелите момент, когато водопадите и поточетата наоколо са пълноводни оглеждайте се хубаво по отвесните скали, за да видите още няколко прелестни водни обекти по пътя.

Със всичките снимки и леки почивки се върнахме до хижата за по-малко от 2 часа. На финала ни заваля малко по-силен дъжд, но пък точно навреме, за да поспрем в хижата и да го изчакаме да отмине. Върнахме се отново на любимата тераса, съзерцавахме върха и си представяхме как преди няколко часа бяхме там, а сега отново го виждаме от далеч.

За финал ще ви споделя последни размисли, породени от двата ни опита да стигнем до върха.

Ти не можеш да покориш планината, тя покорява теб с красотата си, с висотите си, с трудностите и всичко, което ти е приготвила и то само ако те допусне до себе си! Този път Балканът ни допусна до сърцето си и най-високата си точка!

Благодарим ви, че споделяте този фотопътепис с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.

20 коментараLeave a comment

  • Благодаря, за интересното и актуално описание на маршрута, по който се каня да се разходя в началото на месец септември, както и за снимковия материал.

  • Благодаря за детайлната информация! Ще ни бъде от огромна полза това, което споделихте.

    • Много се радвам, че статията ми Ви е била полезна! 😊 Пожелавам времето да е с вас и да се насладите на този прекрасен маршрут с всички сетива!

  • Благодаря за цялата информация и увлекателен разказ.
    Чудех се кой маршрут да избера.След всичко прочетено избирам този през хижа Плевен.

    • Чудесен избор! Желая Ви хубаво време, за да се насладите на този любим маршрут!😊

  • Утре ни предстои преход точно по вашия маршрут. С нетърпение го очаквам! Дано и времето да е с нас!
    Чудесно описание! 🙂

    • Надявам се да уцелите хубаво време и да си прекарате фантастично! ⛰ Поздрави на Балкана от нас! 💚

  • Поздравления за увлекателния пътепис и прекрасните снимки, които споделяте с читателите! Надявам се през юли да уцелим хубаво време и да се изкачим по Вашия маршрут.

    • Много Ви благодаря! Радвам се, че статията ви е била полезна! Надявам се времето да е с вас, за да се насладите на този прекрасен маршрут максимално! 💚

    • Аз Ви благодаря, че сте на страниците на моя блог и четете с внимание и интерес! 😊

  • Аз също изкачвах Ботев преди година от хижа Плевен, бях очарована от красотите на балкана, ядохме боровинки 😋.На върха искахме да ни сложат печат в паспорта,но….един навъсен господин така ни посрещна че само пистолет му трябваше и щеше да ни застреля.Незнам кой го ядоса но такива хора нямат място в планината където цари мир и спокойствие .Но като игнорираш случаят всичко беше едно прекрасн пътешествие.

    • Много се радвам, че сте минали именно по този маршрут, защото ни е наистина любим! 😊 А такива “странни” хора има навсякъде, важното е да запазим нашия мир и усмивка, и да се наслаждаваме на собствения път. 🙌

  • Здравейте! Благодаря за информацията! Интересувам се от хижа Плевен, но не мога да се свържа с тях нито по телефон, нито по имейл вече два дена. Моля, ако не ви представлява проблем, да ме насочите към някого, с когото мога да говоря!

    • Здравейте, радвам се, че статията е била полезна! 🙂 За съжаление нямам актуален контакт на хижата, защото скоро не сме я посещавали. Бих препоръчала да попитате в някоя от фейсбук групите за планинари. През лятото много хора се насочват натам и вярвам, че някой може да се отзове.

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *