Из природен парк Златни пясъци – от Аладжа манастир до Златните

Морската ни столица през лятото посреща хиляди гости. Освен да им предложи плажове и море, в нея може да се намерят куп други различни занимания. Големите жеги ни накараха да потърсим алтернативен вариант за почивка през уикенда и да се скрием от горещините. Ето защо решихме да заменим плажуването с поход в гората. За наше щастие съвсем на близо се намира природен парк Златни пясъци. Въпреки, че е най-малкият от 11-те природни паркове в България, той предлага не малко възможности за отдих сред природата. Площта му е 13,2 кв.км и се намира само на 17 км североизточно от Варна. Паркът обгражда курортен комплекс Златни пясъци и в същото време е разположен успоредно на морския бряг.

Средната надморска височина в парка е 110 м, дължината му е 9,2 км, а средната ширина 1,2 км. Парка граничи на север с Кранево, със селскостопански земи на запад, на изток с шосето Варна – Кранево, а на юг със земи от горския и селскостопански фонд. Идеята за създаване на парк на това място възниква още началото на 20-ти век, но се превръща в реалност едва през 1943 година. Паркът е създаден първоначално с основна цел запазване и защита на ценни растителни и животински видове и природни пейзажи. По това време дори не се е предполагало, че след време ще започне изграждането на един от най-големите ни морски курорти, а в последствие курортен комплекс Златни пясъци не само се разполага върху природния парк, но и взема името му.

Природен парк Златни пясъци предлага пет туристически и пет специализирани маршрута. Освен за пешеходен туризъм, те са подходящи и за природо – познавателен туризъм, велотуризъм, детски туризъм, фототуризъм и хора със специални нужди. Всяка една разходка е съпътствана със запознаване с биологичното и ландшафтно разнообразие на парка.

Освен условия за движение и спорт, маршрутите предлагат и разнообразни кътове за отдих – навеси и беседки с пейки, масички и огнища в близост до старинни чешми. На отделни места също се разкриват и красиви панорамни гледки към морето, парка от високо и курортния комплекс.

Петте турситически маршрута са обозначени с карти и различна маркировка. Най-обобщено те са следните:

• Син – от Аладжа манастир, покрай х.Аладжа, чешма
  “1300 години България”, х. Корабостроител, чешма “Йордан Минков”, р-т “Горски кът” до комплекс “Златни пясъци”, с продължителност 80 мин.
• Жълт – от Аладжа манастир, минава покрай х. “Аладжа”, погледна беседка, Чешма на туристите – ветерани, чешма “Св. Седмочисленици”, р-т “Горски кът” и излиза до комплекс “Златни пясъци”, с подължителност 90 мин.
• Червен – от квартал Виница до село Кранево с дължина 14 км и продължителност 270 мин.
• Зелен – от Аладжа манастир, минава покрай чешма “Св. Седмочисленици”, м. Бежаната и през вилната зона и стига до спирка “Панорама”, с продължителност – 150 мин.
• Оранжев – от Аладжа манастир, минав покрай х.Аладжа, “Т”-образното кръстовище и стига до туристическа база “Академик”. Продължителност – 40 мин.

Ние избрахме маршрут, по който да стигнем пеша от Аладжа манстир до Златни пясъци по един път и да се върнем отново пеша, но по друг път, тъй като истинският пътешественик винаги избира раазличния път на връщане. Съответно на отиване минахме по синия маршрут, а на връщане по жълтия.

Пътеката, по която поехме бе наистина много приятна, много просторна, виеща се между дърветата. Ароматът на борови иглички се усещаше навсякъде и неусетно минавахме край приветливи пейчици и беседки, преминавахме красиви мостчета и се разминавахме с други усмихнати хора като нас, решили да от скрият от големите горещини.

Десетина минутки след потеглянето ни стигнахме и до първото ключово място – чешма “1300 години България”. Чешмата е посторена през 1981г. и чрез нея с проекта на лесовъда Васил Стефанов се отбелязва по нестандартен начин годишнината от създаването на България. Чучурите символизират епохите, през които минава страната ни – на свобода и чуждо владичество. Струята на водата е била най-силна именно през епохите на първото и второто българско царство и съвремието, а през тези на робство – струята била слаба. В близост има кът за отдих и панорама към парка и курортния комплекс.

Следващата чешма, покрай която преминава маршрутът, е чешма “Йордан Минков”, в чест на българския лесовъд и дългогодишен директор на Районна дирекция по горите-Варна, заради заслугите му за запазването на природен парк “Златни пясъци” от пълно изсичане.

*Имайте предвид, че не във всички чешми водата е годна за пиене, затова четете внимателно обозначителните им табели.

Последва още малко вървене по приятната пътека, докато стигнем и до следващата спирка – мястото, където се появява разклона за жълтата пътека, по която щяхме да се върнем. Преди това обаче имахме да повървим още десетина минути по общата част на двете пътеки, за да стигнем до Управление на КК Златни пясъци, от където вече може да се влезе и в самия курортен комплек. Стигането ни до крайната точка на маршрута веднага се усети и с жегата и шума наоколо от главния път, затова решихме да не продължаваме към Златните, а да се върнем отново в гората, нетърпеливи да поемем по жълтата маркировка.

Местото, което споменахме, че се хваща тази пътека, ни посрещна и с красива табела, която ни напомни за специзализираните маршрути в парка.

Специзализираните маршрути са следните:

• Домът на сойката – природо-познавателен детски кръгов маршрут, представящ типичните за парка животински видове в тяхната естествена среда. По маршрута е изграден детски кът. Продължителност – 90 мин.
• Природа за всички – специално изграден за да осигури лесен достъп за хора с увреждания, включително незрящи и ползващи инвалидни колички. До характерни дървесни видове са поставени информационни табели с надписи на брайлово писмо. Продължителност – 40 мин
• Дендрологичен маршрут – представя типичните за парка дървесни и храстови видове, покрай пътеката свързваща Аладжа манастир с Катакомбите. Продължителност – 40 мин.
• Песента на гората – образователен интерактивен маршрут представящ по интересен начин птичето царство и песните на често срещани птици в парка. Продължителност – 60 мин.
• Веломаршрут – Посетителски център – с. Кранево, продължителност 40 мин. Внимание! Маршрута съвпада с пешеходен маршрут и велосипедистите трябва да бъдат особено внимателни.

Така на връщане по жълтият маршрут, успяхме да минем и по част от Пътят на сойката, където да се отбием за отдих и в прекрасния детски кът.

Тук обогатихме знанията си за горските обитатели, като допълнихме колекцията от полезна информация за различните животински видове.

… и имахме възможността да изиграем образователната игра “Познай чии са тези следи” – е тук не бяхме толкова добри, но пък документирахме урока, за да не забравяме кой как стъпва.

Врщането по тази пътека предлага един съвсем различен маршрут. Докато синият е по плавен и равен, с широка пътека и повечко кътчета за пикник и сядане, то от тук нататък жълтият беше по-стръмен, с повечко изкачване, по-див и някак си още по-сближаващ те с природата. Тук споделяме кадър на един често срещан вид, който ни съпътстваше и се зачудихме какво точно е, но оствяме на вас да прецените и да споделите вашите предположения.

Последната чешма, покрай която минахме за днес, беше чешма “Св. Седмочисленици”. Тя се намира на пресечна точка на жълтия, зеления и червения маршрут. Предполага се, че чешмата е построена също през 1981 г. по проекта на лесовъда Васил Стефанов, като част от цялостната програма за обновяване на инфраструктурата в парка по случай 1300 годишнината от основаването на България. Изградена е на мястото на стара чешма за водопой на домашни животни, която в миналото се е наричала Козгун чешма. Посветена е на светците създатели и разпространители на българската азбука: Светите братя Кирил и Методий, и учениците им: Климент, Горазд, Наум, Сава и Ангеларий, а имената им са изписани на отделните колони на чешмата.

След още съвсем малко стигнахме отново хижа “Аладжа”, покрай която минахме тръгвайки по синия маршрут. Заобикаляйки я, решихме да я дообиколим, за да завършим пълна обиколка около нея. И така неусетно пътят за финал ни изкара на страхотна гледка от високо към парка, морето и Златни пясъци.

Тук вече поспряхме за повечко време и снимки, за да се полюбуваме на срещата на гората и морето.

От тук се върнахме до изходната ни точка и манастира надолу по асфалтовия път, където имахме време да посетим и самия манастир. Препоръчваме ви ако не сте посещавали Аладжа манастир, да си отделите време и за него за финал на прехода. Аладжа манастир е един от малкото скални манастири в България от 13-14 век и е обявен за архитектурно-строителен паметник с национално значение.

Така нашето уикенд бягство от жегите завърши с нов любим маршрут, нови набелязани маршрути за следващи преходи, много зеленина, този път по-малко море, много положителни емоции, много снимки и приятни разговори с прекрасна компания. Всички бяхме заредени от магията на природата и единодушно решихме, че ще се върнем тук отново!

Благодарим ви, че споделяте това забележително място с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.