Кое е първото нещо, за което се сещате, когато чуете разложкото село Добърско? За повечето от вас може би това е мистичната църква “Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, но освен тази чудновата и неразгадана мистерия, селото ни изненада с живописен и скрит в гората водопад, чиито води се стичат от близо 30м.
Водопад Щрокалото се намира само на 10 минутки пеша от центъра на Добърско, непосредствено след последните къщи в селото. Не толкова известен, но изключително леснодостъпен, водопадът определено се превърна в място, което ще искаме да посетим отново. Място от което струи спокойствие и енергия, които да те заредят за дни напред. Маршрутът е основно по равен терен с лек наклон на места, а местността, където се намира природната красота, е подходяща за посещение и с малки пътешественици.
Насочихме се към село Добърско напълно спонтанно, но набързо проучихме, че тук се крие истинско водно съкровище. За най-добър ориентир попитахме местните. Те бяха изключително отзивчиви и ни упътиха. Подминахме кметството, след това продължихме край началното училище и от тук табелките ни посочваха всяко отклонение. Ако все пак се затруднявате, то последвайте Google локацията.
Компания по целия маршрут ни правиха заснежените върхове. Всяка гледка към тях бе пленяваща и дори да не си високо в планината, това съзерцание те отнася точно там сякаш още по-силно и великолепно.
Много приятно впечатление ни направи дървената портичка, през която минахме, напускайки сякаш селото и влизайки сред природния оазис. Няколко стъпки по-напред ни прикани пейката от кадрите, а водопадът се подаде и зашумя в съзнанието, погалвайки ушите ни.
Първият ни поглед към Щрокалото беше отстрани, а след това продължихме напред към скалата, откъдето се спуска водата. Тук надникнахме предпазливо към пропастта отвисоко, а след това прекосихме водата, за да се озовем от другата му страна.
Падът на водата се спуска от почти 30 м, а в подножието му – в сенчестата част – лежеше все още неразтопена огромна снежна пряспа. Ако се загледате в следващите кадри, познайте кой ще видите кацнал на скалата.
За да удължим разходката си продължихме по каменистите пътеки над водопада, където панорамата разкрива малки селски къщички по целия хълм от едната страна и заснежените бели върхове на Рила и Пирин от другата. Чудна селска идилия. 💙
Върнахме се обратно до водопада по същия път. Всеки кацна на някоя от скалите и прекара своето време “насаме” с Щрокалото.
И докато моите спътници тръгнаха наобратно, малка пътечка встрани пробуди любопитството ми. Иска ли питане дали не поех по нея, за да видя водопада в цялата му прелст от още един ъгъл!? Успях да сляза максимално близо до снежната пряспя. Скрита в подножието на водопада, навярно щеше да остане тук още дълго и да му придава този пленителен вид.
Посетихме водопада през месец март, когато гората тепърва се канеше да облече своята пролетната премяна. Покрай него се вие малка рекичка на име Клинеца, която разделя селото на източна и западна част. Щрокалото беше пълноводно и именно буйните му води белязаха началото на водните ни приключения и още много водопади през целия пролетен сезон.
Ще се опитам да ви пренеса поне за миг край пръските на водопада със следващото видео (не забравяйте да си включите звук, за да чуете и един специален поздрав).
Ще се радвам да споделите бяхте ли чували за водопад Щрокалото в село Добърско? Ако не сте го посещавали, запазете го в списъка си с пътешествия и не забравяйте да посетите при следващото си приключение в посока Банско или Разлог. Безспорно село Добърско ни очарова със своето водно съкровище, което заслужава истински специално внимание.
Благодарим ви, че споделяте тази статия с приятелите си! Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях. В края на страницата може да се абонирате за моя email бюлетин, за да не пропускате още нови пътеписи.