Неразгаданите мистерии на църквата в село Добърско

Насочваме се към южните поли на Рила, за да усетим енергията на малкото планинско село Добърско, което ни остави буквално без думи с мистериозните истории, които крие и красивата природа, която го обгръща.

Само бях чувала за село Добърско, което всъщност се оказа много близко до Банско – на едва 17 км от планинското градче. Пътувахме по хубав асфалтов път с редица живописни гледки, за да попаднем отново в прегръдките на планината, но от друга страна. Кацнало на 1050 м надморска височина селото ни прикани да се потопим в мистика и история и да открием няколко забележителни места.

Тук чух за първи път за Добърските баби – една от най-интересните ни фолклорни групи включена в националната листа за живи човешки съкровища. За съжаление не успях да се срещна с тях, но това със сигурност ще е една от следващите ми приключенски цели.

Добърски баби са фолклорна формация, която съществува вече повече от 50 години. Групата се състои от 12 баби, които след църквата “Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат” са второто не по-малко значимо богатство на Добърско. Те имат уникалната задача да пренесат през годините добърския автентичен фолклор, да го предадат на младите поколения, да се грижат за запазването му за вечни времена.

Пътят за Добърско минава през село Голямо Драглище, откъдето е известната баба Дешка, с която се запознах на фестивала на фолклорната носия в Жеравна. Тя е още една пазителка на традициите от старото време. Нейната къща за гости “Дешка” посреща пътешественици от цяла България и от цял свят. Естествена и неподправена, сърдечна и гостоприемна, този път си поприказвахме набързо само по телефона, но другият път обещавам да се отбием за повече.

Връщаме се обратно към Добърско. Пристигнахме и оставихме колата в центъра на селото. Този път пътешествахме с по-голяма компания и докато изчаквахме групата, надникнах към основните сгради около селския площад – кметството, църквата, чешмата. Няма как да не отбележа едно наистина невероятно послание, запечатано за всички, които ще се припознаят в тези силни слова! 💛🧡❤️

“От тебе кът роден започва простора.
От тебе се тръгва напред и нагоре.
Ти храм си, светиня! Пред теб коленича.
Ти караш душата света да обича.
И птицата в мене събуждаш да пее.
За тебе сърцето до гроб ще милее!”

Думите са на Георги Попов и са запечатани на тази красива чешма, извор на бистра вода и вечна мъдрост!

Време е да се потопим в загадъчната църква на село Добърско. Храмът беше основната цел на днешното пътешествие. Отново само бях чувала за него и съвсем без очаквания заедно с моите спътници прекрачихме прага, за да се потопим в неговото тайнство За едни известна с името си – “Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, за други – позната като “вкопаната църква”, това е светиня, която трябва да бъде посетена от първо лице.

Църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е единствената в България, кръстена на тези светци. Сравнително малка е – 160 кв.м., но за сметка на това изключително богато изрисувана като част от сцените се считат за нетрадиционни. В нея са открити над 450 стенописи, майсторски изографисани са всяка стена и всеки свод. Храмът е изключителен с множество факти и до днес все още никой не може да даде отговор на многото въпроси, които поражда.

На първо място остава неизвестен фактът кога точно възниква храма. Според голямата мраморна плоча с двуглав орел, вградена в пода, годината изписана на нея 1112г. е може би годината на неговото съграждане. Останалата част от надписа върху нея остава неразчетен и дали плочата е пренесена и вградена или създадена със строителството на храма, никой не знае.

От друга страна стенописите в храма са завършени през 1614 г. и това е второто основание за годината на неговото възникване. Тези изящни рисунки остават най-голямата мистерия на Добърската църква, известна още като “църквата с летящата чиния”. Причината да бъде наричана така е, че на един от стенописите – “Преображение Господне” – Исус Христос се спуска с обект, приличащ на летяща чиния. Този извънземен обект се появява и на още два стенописа – “Възкресение Господне”, където Христос е сякаш в космическа капсула и “Успение Богородично”, където Божията майка е изобразена отново в нещо подобно на ракета. Тълкуваниието на тези стенописи остава забулено в мистерия. Дали вие ще ги видите по този начин, предлагам да посетите и споделите с нас своите впечатления.

Силно впечатление прави иконостасът. Той е от изключително рядък тип – зид с два входа, върху който има монтирани икони и резбована венчилка с изключително богата орнаментика.

Още един необясним факт е, защо двамата най-известни светци – Св. Димитър и Св. Георги са представени в цял ръст, а не на кон, както най-често биват изобразявани. Това е и храмът с изображения на най-много жени светици. Традиционно в храмовете могат да бъдат открити 4, 6 или максимум 12 женски образа, а тук се разпознават образите на 30 светици. Защо те наброяват толкова много и как изобщо е било допуснато, остава също загадка.

Храмът и стенописите са изключително добре запазени. Църквата не е била разрушавана и опожарявана, а още по-впечатляваща е естествената климатична система вътре в него, която е спомогнала за запазването на стенописите. Дълго време те са били покрити със слой пушек от горящите през годините свещи и това е помогнало да се запазят във времето. Стенописите не са били реставрирани, а само почиствани и консервирани.

Прозорците са от боен тип – стестени в своя край, което не допуска преминаването на голямо количество слънчева светлина и температурата тук целогодишно е 2-4 градуса. При градежа на храма в стените нарочно са оставени отвори, които са свързани по между си, за да може въздухът да циркулира свободно. Гениално архитектурно решение, благоприятствало запазването на храма. Част от църквата е вкопана в земята, което допринася за ниските температури в нея. Усещането е сякаш си в пещера.

Храмът се намира на пътя между Атон и Рилският манастир. Дворът е изключително добре поддържан, а зад храма се намира аязмото – лековит извор, който никога не замръзва. Легендата разказва, че ослепените войници на цар Самуил са минали през селото на път за Рилския манастир след битката при село Ключ. Измивали са очите си и водата облекчавала болката им. Част от тях решават да се заселят тук и създават прочутата Добърска школа за слепи певци, която съществува до началото на ХХ век. Разходете се в двора, спрете при извора и докоснете лековитата вода за здраве.

Църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” е национален паметник на културата и е част от 100-те национални туристически обекта. Входът за нея в свободен, а снимките вътре са забранени. Ако посетите през топлите месеци, ще се насладите на красивия двор. Нашето посещение беше на прага на пролетта, когато природата тъкмо се събуждаше за нов живот и успяхме да уловим първите кокичета. На драго сърце изслушахме цялата беседа, за да можем днес да ви представим всичко толкова подробно, но препоръчвам да изслушате и от първо лице. А след това споделете и разкажете за това забележително място по нашите земи и на вашите приятели. Включете го в програмата си при следващото си пътуване към Банско и Разлог. Нека повече хора го открият и потопят в тази необяснима мистерия.

След силните емоции в Добърския храм се насочихме към още една известна местна забележителност. Скритият водопад Щрокалото се намира само на 10 минутки пеша от центъра на селото. Макар и не толкова популярен, водопадът е изключително леснодостъпен и определено се превърна в място, което ще искаме да посетим отново. Последвайте връзката, за да научите повече за него. Силно препоръчвам да си подарите един ден в Добърско и да съчетаете посещението на храма и водопада, а когато го направите – споделете с нас своите впечатления.

Благодарим ви, че споделяте тази статия с приятелите си! Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях. В края на страницата може да се абонирате за моя email бюлетин, за да не пропускате още нови пътеписи.