Тефтерчето на един Пътешественик

Село Кисийците – арт галерия на открито с поглед към Балкана

Случвало ли ви се е десетки пъти да сте посещавали едно и също място, а само на няколко километра да се крие нещо съвършено ново, неподозирано и любопитно. С безкраен ентусиазъм посещваме любимата ни Трявна всеки път като за първи и се наслаждаваме отново и отново на уличката на занаятите. Този път обаче пътят ни отведе още по-дълбоко в сърцето на Балкана – само на няколко километра от града в живописното тревненско село Кисийците. То е едно от онези малки планински селца, които те оставят без дъх от първия миг и днес ще ви разкажа и най-вече покажа повече точно защо.

За селото научихме случайно, но имахме късмета само да подшушнем на нашите Тревненски приятели, които веднага приеха идеята присърце и не само ни заведоха, но и показаха още любопитни места наблизо.

Село Кисийците се намира само на 3км от града и до него се стига по хубав асфалтов път. Така приятно е кацанало нависокото, че панорамата, която се разкрива от него е завладяваща във всички посоки. Непосредствено преди началото му пред нас изскочи чаровна табела и още тя ни подсказа, че тепърва ще усетим духа на селото и хората в него, които го пазят и развиват с много любов и старание. Посрещнаха ни родовете на Кисийците. Традиционни български фамилии предавани от поколение на поколение, епитети описващи занаята, на който е наречен рода, местни прякори – поспрете и се запознайте с тях!

Паркирахме близо до табелата, което може да се счита за начало на селото, и от там поехме пеш по пътчето, което се виеше из гората. Балканът крие своите тайни и явно неслучайно стигаме до тук чак сега. Преди да стигнем населената част на селото, природата ни обгърна и напомни да бъдем смирени и благодарни за богатството по нашите ширини. Прочетете “Молитва за гората”! 🌲

С какво обаче още е известно село Кисийците!? Живописното тревненско село се е превърнало в арт галерия на открито. Преди години животът тук забавя своето темпо, но днес селото разцъфтява, прозорците на все повече къщи светят, млади семейства се заселват, читалището се белее отдалеч, а пластики от дърво и камък допълват визията от стари дувари и стрехи. Те от своя страна пък подредени като под конец, обграждат и красят всеки дом, а ако срещнете някой стопанин, той ви поздравява ведро отдалеч.

Пословични са имената на селата из Балкана и тук името предизвиква чуденки – защо Кисийците!? Така го нарекли, защото едно време между големците в селото се разразил лют спор. Те се сбили със своите кесии с жълтици, спорейки къде да е центърът. Дали това е легенда не знам, но звучи като истинска история и съвсем не ни учудва.

И така, започва нашата разходка из Кисийците. Вървим по “старите” улички, изкачваме постепенно наклона без да знаем какво предстои. Всичко наоколо привлича погледите ни и през няколко метра спираме и се възхищаваме,

Геран – автентичен, работещ и красив. Хем ни пренася назад във времето, хем камъкът е така съвършено нареден, сякаш поставен преди секунди. Цветчетата отзад ни позират и се усмихват тайничко за този перфектен кадър.

Поспряхме тук, разказахме на малчуганите в нашата компания “що е то геран” и показахме на практика как се изпомпва вода с макара и кобилица.

Няколко стъпки по нагоре е следващият зашеметяващ шедьовър. Ликът на Апостола е майсторски изработен в наистина внушителен мащаб и с огромно внимание към детайла. Няма как да не потрепнеш и сведеш глава за миг!

Пътят продължава да ни води и няма как да подминем читалище “Съединение” – туптящото сърце на селото.

То е наследник на собствеността и традициите на читалище “Княгиня Мария Луиза”, читалище “Пробуда” и читалище “Георги Димитров”, действали в годините след 1933г. в село Кисийците. През 2008г. по повод 75 годишнината от създаването на читалището бива открита неговата обновена сграда, ремонтирана с труда на всички живеещи в селото, както и с помощта на много дарители и спонсори. Първа и основна негова дейност е уреждане и поддържане на библиотека наред с развитието на активна читалищна дейност. Заедно с кметството споделят една сграда, която вдъхва живот на още много дейности и днес обединява жителите на селото.

Продължаваме към следващото възхитително нещо отново в сърцето на селото. Тук потрепваме пред най-голямата каменна гайда.

Научаваме, че е изработена още по време на първия симпозиум проведен в селото. Изградена от камък и с дървено ручило, тя впечатлява със своя размер. Заставаме пред нея и ни се иска да можем да чуем наистина възхитителния ѝ чудовищен звук.

Оставям ви за миг под звуците на гайдата на един от най-добрите майстори – гайдарят на Родопа планина Дафо Трендафилов – Бай Дафо.

Имахме късмета да посетим Кисийците в сезона на люляка. Ароматните късни пролетни градини ни посрещаха навсякъде и доставяха допълнително удоволствие по време на нашата разходка.

Още детайли и майсторски скулптури има разпръснати навсякъде из селото. Оглеждайте се, поспирайте и обръщайте внимание. Всяка от тях носи своето послание.

На гледката към Балкана от село Кисийците посвещавам специално място! 💚

Този прекрасен кът е изграден с много труд, любов и общи усилия за всички местни, както и всеки пътешественик отбил се наблизо. Показателят се мести последователно и насочва очите ни към величествените върхове. Някои от тях разпознаваме и с просто око, за другите научаваме по нещо ново.

Паметника на Свободата Шипка, встрани от него Бузлуджа, а редом до тях още величествени върхове – Марков ток, Българка, Бедек, Мазалат. На част от тях сме били съвсем скоро, а останалите надяваме се да посетим един ден. В далечината зърваме и няколко заснежените върха, а пред тях гората вече се е разлистила и ни зарежда с лековитите си зелени нюанси.

Делото на Светите братя Кирил и Методий е увековечено благодарение на ученици от гимназията за приложни изкуства в Трявна и техния учител. Дървопластиката наречена “Писменост” е подарък от тях за жителите на Кисийците.

Продължаваме още по-напред и пред нас, изрисуван на един от каменните дувари, изскача календарът на прабългарите. Богат на символи и орнаменти, всеки детайл носи знание от древността. В кутия до стенописа е прибрано подробно описание на древната система, за която може да четете с часове.

Следва още една зодиакална ситема, която показва разпределението на зодиите според 4-те основни елемента – огън, земя, въздух, вода.

Знаете ли към кой елемент принадлежи вашата зодия?

Изненадите не свършват до тук. Почти накрая на асфалтовия път ни очаква още едно оригинално произведение, което срещаме за първи път – биодинамичен календар. Най-общо биодинамиката е наука за силите, които движат живота ни, зачитайки основните принципи, по които работи природата. По естествен начин тя възвръща равновесието и движи оздравителните процеси.

Жизнените сили на човека идват от храната, която разгражда. Колкото по-жизнена е тази храна, толкова по-голям стимул за живота ни представлява тя. Затова в биодинамичното земеделие важно е качеството, а не количеството продукция. Биодинамиката отглежда храна в здрава и силна почва.

Според този календар енергията, достигаща до Земята от Космоса, влияе на живите организми. Промяната на разположението на небесните тела определя параметрите на биодинамичния календар. Фазите на Луната са това, от което зависи засяването на посевите и прибирането на плодовете, а знаците на зодиака са другата опорна точка при създаване на този календар. Основните стихии – огън, въздух, земя и вода са носители на определени енергии, които дават на земята определени характеристики и от тях зависи земеделската работа, за да се постигнат оптимални резултати.

Във вътрешния кръг е годишното разпределение на зодиакалните знаци в астрологията. В синьо е съпоставката с градусите на съзвездията, които се вземат предвид в биодинамичното земеделие. Отвън е групата култури, за които съзвездието е подходящо.

Днес освен много за тревненския Балкан и Кисийците, научихме и много любопитни факти и за зодиите. От тук нататък започва стар коларски път, по който не продължихме, но може би следващия път не бихме пропуснали. Кой знае, какво още ни очаква…

Изпращам ви по един люляков цвят и завършвам този пътепис с голямо вдъхновение. Поемаме наобратно по пътчето и наблюдаваме селото от нов ъгъл. Сигурна съм, че ще се върнем отново минимум през есента, за да видим гората облечена в златна премяна. До тогава ни чака цяло лято и нови вълнуващи пътешествия!

Благодарим ви, че споделяте тази статия с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях. В края на страницата вече може да се абонорате и за моя email бюлетин, за да не пропускате още нови пътеписи.

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *