Тефтерчето на един Пътешественик

Римската колона край село Лесичери

Бързам да ви запозная с уникално и “труднодостъпно” творение по нашите земи. Макар, че стълбът, който виждате, се намира съвсем на равното и е забележим отдалеч, съвсем не бе толкова лесно да стигнем до него. Какво всъщност представлява и как улеснихме достъпа си до него, ще ви разкажа в следващите редове.

Решихме да прекараме последния Великден на велико място. Тръгнахме в търсене на единствения по рода си в този вид, забележете – в цяла Европа, каменен римски обелиск. Този уникален каменен стълб с височина от близо 14 м се намира насред полето между павликенските села Лесичери и Мусина. Стълбът стърчи някак самотно сред нивата и навява спомени за славни времена.

Знаехме само посоката и поехме в търсене на този малко известен археологически обект. Наближихме село Лесичери и започнахме да се оглеждаме във всички посоки, за да открием откъде да подходим и как да се придвижим възможно най-близо. Когато мернахме стълба отдалеч, просто се отбихме от главното шосе, за да влезем по черните пътища към полето. Виждахме го насред хоризонта, но тук вече, разбрахме, че единственият ни вариант да стигнем е пеш.

Този следобед горещината не прощаваше. Приближавахме със всяка следваща крачка, но колоната изглеждаше все така далечна. След упорито крачене в права линия през нивата постепенно стълбът изникваше все по-голям пред очите ни. Няколко стотин крачки по-напред вече се взирахме нагоре и бързахме да докоснем с голи ръце тази древна твърдина.

Каменният стълб представлява част от фамилна гробница-мавзолей, наречена хероон, с името на Квинт Юлий – вероятно известна личност през II-III в. в близкия римски град Никополис ад Иструм. В края на XIXв. австрийският пътешественик Феликс Каниц описва обелискът в своите пътеписи. Той скицира подробно наличието и на втори такъв стълб, който обаче е разрушен при строежа на пътя между селата Михалци и Мусина. Стълбовете са били само предверие към целия комплекс, който е имал стълби, мраморни лъвове и огромна гробна камера.

Според приблизителна аналогична реконструкция на хероона мавзолеят е бил построен върху каменен подиум, до който се е достигало по монументално стълбище. Входът е бил пазен от статуите на два мраморни лъва. При разкопките е открит левият, докато десният или е бил унищожен, или още не е намерен (силно се надяваме да е второто).

Обелискът известен още сред местните като “Марков камък” е най-високият надгробен паметник от римската епоха у нас. За сравнение южната порта в Хисаря е висока 13,2м и Лесичерският стълб я надминава. Изграден е от 15 масивни каменни блока поставени почти без фуга един върху друг, като си личи с просто око колко прецизно обработени и изгладени са.

Комплексът е просъществувал до IV век. Тогава бил унищожен вследствие на верската нетърпимост към езическите паметници от новата християнска религия или при зачестилите варварски нашествия. В наши дни самотният стълб е останал, за да напомня за величието на Римската империя.

Неколкократните опити през годините обелискът да бъде разрушен с цел увеличаване на площите обработваема земя остават неусепшни. При създаването на ТКЗС-то в селото през 50-те години, били докарани 8 вола, които да бутнат стълба, тъй като е в средата на нивата, но той така и не помръднал и до днес се извисява гордо на същото това място. Историята разказва, че дори опитът да бъде взривен и съборен остава също без успех.

За щастие към днешна дата Лесичерският стълб вече има своята първа информационна табела и показва на пътуващите между двете села, че насред полето се извисява забравен и недостъпен величествен обелиск, устоял на времето толкова много години.

Благодарим ви, че споделяте тази статия с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях. В края на страницата може да се абонирате за моя email бюлетин, за да не пропускате още нови пътеписи.

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *