Тефтерчето на един Пътешественик

Sozopol Food & Wine Tour – кулинарно приключение в сърцето на Созопол

Август е към своя край, но това съвсем не означава, че лятото и хубавото време приключват скоро. Прогнозите обещават дълго лято, затова имаме време за още морски пътешествия. Днес ви взимам с мен, за да се впуснем в най-вкусния и увлекателен кулинарен тур по южното Черноморие – Sozopol Food & Wine Tour – едно незабравимо приключение, на което имахме удоволствието да се насладим това лято.

Food & Wine Tour бе различен, вкусен и интересен начин да опознаем Созопол, да избягаме от туристическите капани и да се насладим на уюта на града. Посрещна ни местен гид, с който дегустирахме традиционни ястия на няколко различни прекрасни локации. Научихме как ги приготвят местните и имахме възможност да им задаваме въпроси от първо лице. Всеки от специалитетите опитахме в съчетание с напитките, които най-добре му подхождат. Разходихме се по малките улички, чухме редица местните истории и легенди предавани през поколенията, накратко – усетихме духа на града, начина на живот и вкусовете на местните по най-автентичния начин.

Потапяме се за миг в историята на града и след малко продължаваме към вкусната част и местните специалитети.

Созопол е основан през 610г. пр.н.е., като елинска колония с името Аполония Понтика, а находките открити в земите около него, ни отвеждат още по-назад във времето през IV-III в. пр. Хр., когато се смята, че тук възникват едни от най-ранните селища на рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи. Архитектурната му структура е изградена и доразвита през вековете и пази в себе си различни етапи на човешката цивилизация. Именно наслоените културни пластове превръщат Созопол в истински град-музей, любим на родни и чуждестранни туристи. Сред едни от най-интересните тайни, които пази града са мощите на Свети Йоан Кръстител, скелет на истински вампир, истории за пиратски съкровища и мн. други. Част от тях може да научите единствено от местните.

А знаехте ли, че Созополис в превод от гръцки означава град на спасението

Кулинарните пътешественици биха казали – “За да опознаеш едно място, опитай храната му” и са си съвсем прави. Местната кухня на всяко едно място носи в себе си традиции и история, а тази на Созопол – най-вече и аромат на лято. Този тип приключения свързани с храната са уникални, защото ни докосват до местните по най-автентичния начин.

Турът започна от църквата “Св.Св. Кирил и Методий” – популярно и централно място в началото на стария град. Нямаше как да пропуснем широките усмивки на организаторите, които ни очакваха с нетърпение. Групата се събра и поехме към първата ни спирка изненада.

Пристъпвайки любопитно и в очакване се насочихме към пристанището. Чаровно пиратско корабче ни чакаше, а на нас не ни беше нужда повторна подкана, за да се качим. Няколко минути по-късно вече се носихме по вода из залива. Тук ни поднесоха първата кулинарна изненада – що е то созополски “череши”. Дали това бяха истински череши няма да ви издам, но определено беше шеговита местна вкусотия, която за няколко минути изчезна в стомасите ни бързо бързо.

Докато плавахме, нашият капитан – местен рибар, практикуващ повече от 40 години – управляваше лодката и ни засипваше с интересни легенди и истории за града предавани през поколенията, чрез които се докосвахме още повече до местната култура. Заедно с тях ни разсмиваше с истории от неговите морски приключения, които сякаш нямаха край. Определено можехме да го слушаме с часове.

Също така научихме повече и за островите наблизо. Първият от тях – Св. Кирик – е единственият остров по Българското Черноморие, който е свързан с континента посредством вълнолом, изграден през 1927 г. Съоръжението оформя Созополския залив като подкова, в която водата е спокойна дори и при най-лошо време. Свети Кирик заедно с полуостров Столец (Скамний) са най-старата заселена част на Созопол.

През 1924 г. на острова започва строителство на рибарско училище за подготовка на професионални кадри и осъвременяване на риболова в Черно море. Същинската идея обаче е малко по-друга. По силата на Ньойския договор България няма право на военноморско училище и затова кадрите от Варна се местят в Созопол, за да бъдат обучавани за “рибари”. До 2005 година на острова има военноморска база на българския военноморски флот. Това е и причината и днес островът да бъде забранена военна територия.

Заобиколихме остров Св. Кирик и се насооичхме към необитаемия остров Св. Иван, известен още като Св. Йоан. Той е най-големият от петте острова в българските териториални води на Черно море, а най-високата му точка се издига на 33м над морското равнище.

Островите Св. Иван и Св. Петър са обиталища на над 70 вида птици. Те са приютили най-голямата колония на средиземноморски чайки и жълтокраки чайки в България, разположена на старите им, естествени места за гнездене. Тук се намира и най-голямата колония в България на сребриста чайка. Остров Св. Иван е природен и археологически резерват. Наближавайки наблюдавахме обширните мидени плантации около острова, а зад тях накацали всички пернати обитатели на острова.

Освен всичко островът е бил свято място за древните траки, които направили тук свое светилище още през VII в. пр.н.е. Тогава на южния бряг на острова е издигнат голям храмов комплекс, чието средище е високата 13.2м бронзова статуя на бог Аполон Лечител, дело на скулптора Каламис.

Пристигнахме и слязохме на сушата, за да се качим до най-високата точка на острова, да надникнем от другата му страна и да се доближим до фара, който е действащ и до днес – подава звукови сигнали и заедно с фара на нос Емине показва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив.

В другия край на острова се любувахме на чудна гледка към града.

По пътя наобратно бяхме съпътствани отново от всички пернати приятели накацали фриволно, които помръдваха едва когато се доближим максимално до тях.

Нашия екскурзовод не пропусна да ни покаже и най-добрите места за снимки на острова.

Върнахме се обратно при корабчето, където капитанът имаше готовност да ни поднесе следващото кулинарно чудо. Като истински морски град с вековни традиции, риболовът тук е на почит. Насладихме се на прясна морска храна от Созополския залив, майсторски приготвена изцяло на място. Докато се огледаме и настаним, пред нас изникна тази огромна вкусотия – диви Черномирски миди.

Определено това бяха едни от най-вкусните миди, които сме опитвали някога, но освен това бяха и най-големите.

Не на последно място капитанът ни поднесе да опитаме пивка смокинова ракия в допълнение към мидения специалитет.

Капитанска наздравица и още пикантни истории от живота на един капитан.

От тук се носихме плавно по водата наобратно. Наслаждавахме се на залеза от едната страна, а от другата наближавахме отново към града.

Акустирахме на брега, но нали не мислите, че турът приключи тук. Едва на половината сме, за да продължим с нашите кулинарни подвизи.

Който се е разхождал из стария град на Созопол и не го познава толкова добре, навярно се е губил неведнъж. Нашият гид ни прокара през тесни и стръмни улички, известни навярно само на местните, за да се озовем насред един от площадите. Няколко улички по-надолу и пристигнахме на гости на баба Лили за следващата кулинарна изненада.

Беше време за десерт, но какъв ли!? Грижовната стопанка ни посрещна в дома си и на мига ни поднесе да дегустираме домашно сладко от зелени смокини. Истината е, че това е наистина най-най-любимото ми сладко, а поднесено по този начин и то под смокиненото дърво направи преживяването още по-необикновено. Научихме повече за технологията и колко прецизно трябва да се обработи плода, за да се постигне този резултат.

За вкуса няма да говоря, просто не ми се искаше да свършва тази хапка. Още един кадър, за да видите колко бе сочна и отвътре.

Още по-хубавото е, че последва още един десерт. Следващият специалитет е известен само на местните и до сега не съм срещала човек, който да не е от тук и да е чувал какво е “дамга”. Погледнете веднага следващата снимка, за да си го визуализирате.

Брашно, яйца, щипка любов и още малко тайни съставки, потопени в гореща мазнина със специалния за целта уред, създават тези необикновени и апетитни форми. Поръсени с пудра захар те се превръщат в този вкусен шедьовър, който ни пренесе далеч във фантазиите и искащи още и още вкусотии. На тръгване не пропуснахме да си вземем бурканче сладко за спомен именно от щанда пред къщата, дълго ще го споменавам и препоръчвам с две ръце.

Нямаше как да пропуснем и хубавото вино от региона. Последната част от нашата вкусна кулинарна обиколка приключи в света на виното. Последва дегустация на отбрани сортове и други напитки. Тук изборът бе толкова богат, че в един момент загубихме мярката. Вкусихме както традиционни вкусове, така и по-екстравагантни питиета от любимата смокиня или комбинации от сортове. За всеки вкус по по нещо, а на тръгване разбира се, няма как да си тръгнеш с празни ръце и от тук.

С това нашият кулинарен тур в сърцето на Созопол приключи. В рамките на малко повече от 2 часа усетихме духа на града, видяхме го през очите на местните, насладихме се на традиционни вкусове и най-вече се забавлявахме безкрайно много без да усетим как времето излетя. Определено нямаме търпение за още кулирани обиколки из нови кътчета у нас, за които с удоволствие ще ви разкажем отново. Благодарим от сърце на Seeking Traveler за поканата и това невероятното преживяване!

Благодарим ви, че споделяте тази статия с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях. В края на страницата вече може да се абонорате и за моя email бюлетин, за да не пропускате още нови пътеписи.

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *