Крепостта “Баба Вида” и какво друго посетихме във Видин за ден

Още от малка винаги, когато погледнех към ъгълчето на картата на България, се удивлявах колко закътано е най-западното ни Дунавското градче. Колкото и да съм пътешествала, никога не бях посещавала Видин и определено ми беше много любопитно с какво ще ни изненада. През есента се насочихме към Белоградчишките скали, но още от самото начало си бяхме запазили един от дните в този край именно за далечния град на Дунава и нямахме търпение.

В този пътепис ще споделя впечатленията си, какво успяхме да посетим и колко прекрасно беше посещението ни в този един прекрасен ден. Да тръгваме!

Ах този Дунав! 🌊

Има ли вода наблизо, ние сме там! Срещите ни отблизо с Дунава се броят може би на пръсти, затова първото нещо, което направихме, след като пристигнахме, е да се насочим към течащата вода. Поглеждахме към реката от различни страни и всеки път бе вълнуващо. Все една и съща, но винаги различна! Брегът, реката, а отсреща северната ни съседка, и всъщност всяка секунда край нас съвършено нов воден момент.

Представяхме си началото ѝ от планината Шварцвалд, след това 4-те Дунавски столици и най-накрая водите преминаващи край нас, за да се насочат към Черно море. Мисля, че е невъзможно да ни омръзне да надникваме отново и отново от всеки възможен ъгъл. Със сигурност някой следващ път бихме се възползвали от възможността да се повозим и с корабче.

Крайдунавска градска градина 🌳

Едно истинско, зелено, чисто и уютно бижу на брега на река Дунав. Разходихме се из крайдунавската градска градина, алеите бяха оживени, площадките пълни с деца, а постоянно редуващите се открити и закрити с дървета пространства запазваха постоянно любопитството ни какво следва. Успоредно на реката пък отсрещната граница на парка се е формирала от архитектурната рамка на знакови сгради, сред които театъра, художествената галерия, новата баня (днес хотел), джамията на Осман Пазвантооглу, турската поща, Винарското училище, синагогата. Паркът е с оригинална композиция и на някои места е оформен според традициите на английските паркове. Градината придава свежест и красота на града и е наистина едно от любимите места на гостите и жителите тук.

В този ден имахме радостта да си имаме и много приятна и симпатична компания, половинката от която бе нашият местен гид из Северозапада. Винаги е по-приятно и вълнуващо, когато има кой да ти покаже скритите местенца и обича толкова много своя роден край. Безкрайни благодарности на Кало и Криси за веселата компания! 💜💙

Видинската синагога 🕍

Видяхме красивата, но рушаща се сграда на Видинската синагога, втора по-големина след тази в София, смятана дори за много по-красива от нея. Построена е през 1894 г. на мястото на предишен храм разрушен по времето на руско-турската Освободителна война, предимно с дарения на местната еврейската общност. По архитектурен план сградата е напълно симетрична, с правилна форма и 4 кули. Построена е по подобие на синагогата в Будапеща. За съжаление в средата на XX век синагогата изгубва своята религиозна функция и постепенно великолепната сграда губи и блясъка си. Много идейни проекти планират възраждането на сградата под различна форма, но за съжаление и до сега стои в този си вид, в очакване на нови посетители.

Джамията на Осман Пазвантоглу 🕌

Надникнахме през двора на джамията на Осман Пазвантоглу, известна още като “Сърцатата джамия”, заради несподелената и невъзможна любов между него и българка християнка. От архитектурния ансамбъл на Пазвантоглу, изграден в края на 18-ти и началото на 19-ти век, до наши дни са останали само джамията и библиотеката. В ансамбъла вероятно е имало и други постройки – медресѐ (джамийско училище) или завиѐ (малка мюсюлманска религиозна обител). Джамията представлява масивна каменна постройка със строго ориенталска архитектура. Гледана отвън създава впечатление за двуетажност, въпреки че е разположена само на един етаж. Преддверието е оформено като открита галерия. Молитвеният салон е голям и е украсен с летвен таван, на който има голяма дърворезна розета. Оформен е и балкон, който е предназначен за жените. Библиотеката е каменна, квадратна, покрита с купол от оловна ламарина, с малко открито преддверие и помещение. От надписа над входа се разбира, че Пазвантоглу е посветил библиотеката на покойната си майка.

Кръстата казарма ⚔

Още една знакова сграда, която за съжаление не успяхме да посетим, но включвам задължително при посещението на града. Казармата е построена по поръчка на Пазвантоглу началото на 19-ти век за нуждите на османските войски в града. На неговото място преди това се намира градината на Стария сарай (двореца на пашата). Покрит дървен мост я свързва с построената в съседство оръжейна работилница. След Освобождението служи за съд и за казарма на българската войска. В двора е била построена часовникова кула, но за съжаление постройката не е запазена до днес. Сградата е в рядката за строителството форма на правилен геометричен кръст и поради своята уникалност е обявена за паметник на културата от местно значение.

Крепостта “Баба Вида” 🏰

Величествено, на най-големия завой на река Дунав, в североизточната част на Видин, се извисява главната забележителност на града. Крепостта “Баба Вида” е единственият изцяло запазен средновековен замък в България.

Крепостта е обградена със защитен ров с ширина 12м и дълбочина 6м. Конструирана е в неправилна четириъгълна форма и се състои от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото над рова, запълнен с вода от Дунав, се е минавало по дървен подвижен мост, а в днешно време посетителите на крепостта встъпват по новоизградения каменен мост, който отвежда до първия вътрешния двор.

Крепостта е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди. Строежът на същинската крепост е започнал през 10-ти век на мястото на стар римски наблюдателен пункт. Според византийските хроники Видинската крепост издържала на 8-месечна обсада, при която византийските войски са предвождани от император Василий II.

Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-мащабното й разширение е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство, който обитава мястото като феодален замък. Срацимировата кула е строена през 18/19-ти век и е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Висока е 16 метра, по стените й са запазени много тухлени орнаменти.

Последните промени по крепостта са направени по време на османското владичество. По това време “Баба Вида” има отбранителни функции – изградени са бойници и казармено помещение. През втората половина на 18-ти век Видинската крепост се използва като затвор. По това време сградата е приспособена за употреба на огнестрелно оръжие – с амбразури за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стенa.

Замъкът “Баба Вида” е обявен за национален паметник на културата през 1964 година. По същото време в крепостта е открита сцена, на която се провеждат традиционно летни театрални дни. Уникалната й архитектура я превръща в предпочитан естествен декор на много български и чуждестранни филми, сред които “Капитан Петко войвода”, “Боянският майстор”, “Сватбите на Йоан-Асен”, “Князът”, “Мяра според мяра” и др. Целият комплекс е пригоден изцяло за туристически цели, а посетителите и днес могат да видят обстановка, запазена в близък до естественото ѝ състояние вид. Мисля, че всички знаем, че това е една от задължителните отбивки за всеки пътешественик.

На плаж във Видин 🏖️

Разказът ни не спира до тук, докато не споделим и още едно емблематично за града място – плажът на Видин. Централният плаж се намира в непосредствена близост до крепостта и всъщност го зърнахме отвисоко. Ако се вгледате в следващата снимка от освен летния театър и два броя пътешественици, кацнали отдясно, от другата страна ще видите плажната ивица. “Затворихме” крепостта, обикаляйки я до последните минути, в които беше отворена за посещения, и от там се насочихме още по-близко към брега. Макар и далеч от морето, любителите на плажа и днес бяха тук да хванат последните летни слънчеви лъчи.

И за финал! 🐟

Качихме се на корабче и опитахме Дунавска риба. Какво по-добро от рибен ресторант на кораб, след такава богата обиколка. Едно от най-симпатичните заведения ни приветства, за да опитаме нещо вкусно и местно. Чувствахме се почти като на круиз по Дунава, макар че не плавахме, но вятърът и лекото поклащане ни пренасяха мислено в средата на течението.

Освен, че менюто и обстановката във Fish & Grill Dunava ни очароваха, допълнително удоволствие за посетителите е да се насладят на истинска разходка с лодка по река Дунав, да разгледат отблизо новия мост, да плажуват по многобройните пясъчни острови по реката. Ако имате повече време и ентусиазъм, те с удоволствие ще ви съдействат.

“До скоро!” 👋

Сега, когато прекосихме пътя от Варна до Видин на един дъх, вече определено не ми се струва далеч и с удоволствие, бих посетила отново! Определено Видин е град богат на история, забележителности, природа, атракции и има още какво да покаже. Казваме “До скоро!” на Дунава и ще се върнем пак на бреговете ѝ, този път от друго родно място!

Благодарим ви, че споделяте тази статия с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях. В края на страницата вече може да се абонорате и за моя email бюлетин, за да не пропускате още нови пътеписи.