Кое е първото нещо, което се сещате когато чуете село Смилян? Може би това е Смилянският фасул. Когато аз чуя Смилян обаче първото, което ми изниква е прекрасният ни 4-дневен престой там това лято, изпълнен с незабравими преживявания. Ето защо ще ви разкажа малко повече за самото селце, какво видяхме там и защо нямаме търпение да се върнем отново.
Едно от най-очарователните неща за Смилян е, че се намира в планината. Обожавам да съм в планината! Селото е едно от най-старите селища в Средни Родопи. Освен това е разположено и на двата бряга на река Арда, на 820–850м надморска височина. Намира се на 15 км югоизточно от областния център – град Смолян и е най-голямото село в тази община. Ако пристигате откъм Смолян ще преминете по хубав планински път, с много завои, но пък през цялото време ще се наслаждавате на природата. Още на входа на селото ще ви посрещне китната градинка със старателно подредения от камъни и цветя надпис Смилян. Ето как изглежда той и от другата му страна.
Още от тук ще усетите уюта и спокойствието в това родопското селце, а слезете ли от колата ще усетите чистия и свеж планински въздух и ще видите съвършени форми и цветове.
Места за настаняване в селото има много. Ние сме почитатели на по-малките и уютни къщички за гости и си избрахме именно такава. Къде отседнахме, ще ви разкажа в отделна статия, защото мястото и нашите мили стопани заслужават специално внимание.
Храната у нас нерядко е на почит. Можем да се отличим с
– празник на Горнооряховския суджук
– празник на сланината и греяната ракия в Априлци
– фестивал на сливата в Троян
– музей на киселото мляко в село Студен извор
– музей на хляба и традиционните храни в Копривщица
– музей на бирата “Светът на Загорка”
И в този ред на мисли може би се досещате какво следва. Вече ви загатнах веднъж за боба. Освен почетно място на трапезата и основна съставка в редица родопски ястия, в Смилян си имат специално място отредено за него – Музей на Смилянския боб. Още разхождайки се из селото е напълно нормално да забележите бобеното растение във всеки двор.
Встрани от къщите пък наблюдавахме редове от стройни бобени масиви, които нарекохме бобени плантации. Те създават допълнително настроение само като ги видим, а самите му листа са огромни зелени сърца, струящи обич.
Не се стърпяхме да измерим височината на Смилянския боб. 🌱 Данчо е висок 193см и определено се чувстваше нисък до фасулевото растение. 😂
Музей на боба
Етнографската сбирка “Смилянски фасул и родопски терлици” се намира в читалище “Асен Златаров-1927” в центъра на Смилян. Тя е открита на 11-ти Май 2005г.
Щом влезете ще се озовете в един пъстър бобен свят.
Едно от първите творения, което ще ви приветства е “Добре дошли в www.Смилянскибоб.bg” бобен компютър.
В музейната сбирка ще откриете всякакви бобени произведения – красиви и впечатляващи – всичко сътворен от боб. Те са толкова много, че трябва да отделите специално внимание за всяко творение и неговите детайли.
В музея ви очаква още една голяма изненада, но ще оставя на въображението ви да познаете, кое е това животно.
В съседната зала ще откриете и смесени пана от боб, леща и други култури.
Гостите на селото могат да се включат в изработването на най-голямото по размер пано от смилянски фасул, с което жителите искат да кандидатстват за рекордите на Гинес. Картината е започната през 2007г. и остава съвсем малко да бъде завършена. Кандидатурата за рекорд всъщност не е нито за размер на паното, нито за най-много килограми фасул, а за най-голям брой уникални участници, включили се в неговата направа.
Сигурно вече се чудите какво представлява картината.
Централната фигура представлява няколко чана един в друг, очертани с контур, а в централния чан се намира часовниковата кула, която има своето място в историята на селището. Друг символ в паното е един от някогашните три римски моста над река Арда в селото, за който в музея на Смолян има архивна снимка, че е бил с три свода. В композцията е включена река Арда – един от символите не само на Родопите, а на цяла Южна България. Изобразено е също колело – като символ на движението и на успеха. Има го разбира се и фасулевото растение. То е запечатано така, както изглежда на нивата, увито около кол в различните му разновидности. Изобразено е също и ралото и воденичният камък, с които хората си помагат за обработката на фасула.
Препоръчвам ви да побързате и задължително да се включите като залепите своето бобче в най-голямото бобено пано. Всеки участник записва сам името си в специална книга. Аз бях 18 254 – тия човек добавил своето бобче и избрах да добавя бяло бобче към високите снежни планински била за фон на картината.
В Етнографската музейна сбирка е засегната и друга традиция, която се е запазила и до днес – изработването и везането на родопски терлици, които са неизменна част от родопската носия. Терлиците се изработват от домашно тъкан вълнен плат – аба или шаяк. Те се разкрояват на две части и се обточват с гайтан. Следващата стъпка е шаренето, което се извършва със сърма. Шаренето обикновено се прави ръчно. Едва през първите десетилетия на ХХ век, с навлизането на шевните машини майсторките започнали да шарят терлиците на машина. И до днес продължават да шарят със сърма и гайтан невероятни орнаменти и мотиви, будещи възхищението на местни и туристи. И до днес има жени в селото, които продължават да спазват традицията и също може да си купите чифт ръчноизработени терлици за спомен.
Още малко бобени произведения, които няма как да останат незабелязани.
На влизане или излизане от музея задължително обърнете внимание и на бобеното черешово топче. Неговият топовен гърмеж може да чуете на откриването на празника на смилянския боб, който се органзиира всеки последен уикенд на месец Ноември. Досещате се, че празникът е съпътстван с много народно веселие и вкусни бобени гозби.
Не си тръгвайте от Смилян преди да сте опитали родопско ястие с боб. Опитайте порция традиционно сготвен смилянски фасул, а след това може да вкусите боб във всякакви вариации и в комбинация с различни други продукти. Може да си вземете и боб за вкъщи, като най-добре да е от местните хора.
Смилянският боб е толкова вкусен, че няма нужда от допълнителни подправки и се готви без такива. Бобът, който опитахме беше приготвен по тази технология без подправки. Уверявам ви, че беше уникално вкусен!
От тук се насочваме към още едно емблематично за Смилян място.
Часовниковата кула
Знаете ли че… ❓
Когато преди няколко години направили допитване сред жителите на селото кой според тях е символът на Смилян, всъщност хората посочили часовниковата кула извисяваща се над селото. Ако надникнете от прозореца на бобения музей, ще я видите. Забелязва се от различни страни, висока е над 10м и в миналото е била построена като наблюдателница.
Отгоре се виждат пътят и цялото поречие на река Арда и в миналото местните жители са били предупреждавани навреме, ако идва враг. През 1929 година за първи път след Освобождението районът е посетен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарява на Смилян часовниковия механизъм, който е монтиран на върха на възстановената кула. Оттогава самоуки местни майстори са се грижили за часовника и десетките му зъбчати колелца. Часовниковият механизъм продължава да работи и до днес. Пред кулата е издигнат паметник на Висарион Смоленски.
Надявам се да съм успяла да ви заразя с очарованието на село Смилян. Тук със сигурност можем да се връщаме отново и отново, защото в региона има да се посетят още много места. Какво друго видяхме из този родопски край при тазгодишното ни посещение, ще споделям още дълго време.
А вие били ли сте в този очарователен край? 🙂
Благодарим ви, че споделяте това забележително място с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.
Въпреки че съм била няколко пъти в село Смилян и околностите му, и като дете и доста по-добре късно със съпруга ми( холандец), вашите сладкодумни разкази за тази част на Родопите ще ме накарат отново да се върна там.
Благодаря Ви за милите думи! Пожелавам Ви в най-скоро време да посетите отново този любим Родопски край! 🙂
Възхитена съм колко добре е направено всичко. Определено бих го посетила и тази статия директно си я записвам 🙂
Пожелавам Ви да посетите в най-скоро време! Там е красиво през всеки сезон. 🙂
Чудничко написано!