Да попаднеш в място като от приказките не е трудно. Има много такива местенца, стига да ги потърсим. Е, понякога те ни намират сами и тогава е най-сладко. Точно така се случи да открием и това прекрасно място със звучното име Гераница.
По време на престоя ни в село Смилян това лято бяхме набелязали няколко задължителни местенца, които да посетим. Нашите мили стопани силно ни препоръчаха още едно, за което не бяхме чували и дума. И по неписано правило, когато местните ни препорчат нещо, е най-добре да ги послушаме – или ще научим нещо ново или ще бъдем тотално възхитени. Няма вариант да се разочароваме, защото всяко местенце ни обогатява с ново познание и емоция, независмо каква е тя. 🙂
Упътиха ни към Гераница и поехме с колата в посока красивото родопско село Горна Арда, което е много близо до гръцката граница. Стигнахме края на селото, където паркирахме и от тук продължихме пеша по този селски път. Той се оказа достъпен и за по-високопроходима кола, но като любители на разходките, предпочетохме да продължим по него пеш.
Половината от тези 1,4км преминаха под откритото слънце, след което се шмугнахме в гората, изкачихме се плавно и бяхме отведени все по-близо до приказното място. Старателно поставени табелки ни посрещаха и загатваха какво ни очаква.
Пътят изминахме неусетно в приказки и любопитно очакване, когато накрая пред нас се разкри тази красива гостоприемна широка порта, цялата от дърво с много детайли и полезна информация.
Все още беше заключено, тъй като имахме уговорка за по-късно, когато стопаните ще са свободни да ни посрещнат. Но пък свободно надниквахме през плета и дървените огради и виждахме наистина едно място сгушено в гората, където тихо преминава горното течение на река Арда и отвсякъде струи спокойствие.
На 100-тина метра от тук се намираше местността Узунов камък и докато чакаме, решихме да разгледаме първо нея.
Междувременно някой отстрани се “смее”-ше и очаквано бе използван за няколко забавни снимки. 🙂
Узунов камък
Бяхме учтиво посрещнати от горските стопани на Узуновия камък. Преминавайки през портата се озовахме в китен двор с люлки и детски игри, където отдъхнахме и просто се наслаждавахме на природата.
Няколко крачки по-нататък пък ни очакваше кът за барбекю, който може да бъде резервиран, както и приятни масички в гората на чист въздух. Тук бе Узуновия камък, под който струеше вода и малка чешмичка.
Погледнато отгоре всичко изглеждаше така. Нямаше други посетители в момента и всичко бе обгърнато с природа.
Над местността е кацнала красива бяла къща, която се оказа, че също може да бъде наета и разполага с леглова база от 12 места. Чудесно място, ако искате да сте на спокойствие и близо до природата.
От тук води началото си пътеката до извора на река Арда. Ще видите няколко указателни табелки. Край изворите на Арда туристите имат избор между пешеходни и велопреходи, конна езда и офроуд сафари, затова оставихме този маршрут за някое следващо посещение.
В последстиве разбрахме, че от тук води началото си още една екопътека “Узунов камък – село Смилян”, която също предлага едно запомнящо се пътешествие.
Разходихме се още малко нагоре преди да се върнем, за да запечатаме в съзнанията си още такива красиви природни картички…
… и ненадейно решихме да погледнем къде точно се намираме на картата. На практика бяхме на метри от южната ни съседка. Ако погледнете съвсем малко оставаше да преминем отвъд граница. 🙂
Гераница
Дойде време за уговорената среща. Бяхме позабравили любопитството си към Гераница, но то бързо се възпламени, когато бяхме отново пред вече отворената порта. Посрещнаха ни две широко усмихнати лица – младо семейство, което ни покани да влезем и на воля да разгледаме отблизо всичко, на което се бяхме възхищавали през оградите.
Това информационно табло веднага привлече вниманието ни. Ако се загледате малко повече, ще забележите издялания надпис “Кой е бил тук”. Една идея по-надолу ще видите, че това всъщност е игра и всеки посетител, може да тества познанията си – кои следи, от кое горско животно са. Започва се от дясно наляво, а последният отговор е най-забавен. Ще ви оставя сами да стигнете до него.
Няколко крачки по-навътре в гората се намира най-чудатото за нас дървено съоръжение в комплекса – Долап. Това е първото родопско колело, навярно прототип на виенското колело. 🎡 То е изцяло от дърво и се задвижва единствено от мъжка сила.
Не пропускайте възможността да го пробвате, аз се повозих и искрено се забавлявах да се въртя и поглеждам над всички отвисоко.
Разходката из Гераница продължи между красиви люлки и прекрасно украсени люлеещи столове…
…тихи и спокойни кътчета за хапване…
…местенца за приятелски срещи и раздумки…
…и всякакви други интересни природни творения и детайли от дърво.
Всичко тук е в хармония с природата. Насред гора, спокойствие и тишина, за уникалната обстановка допринасят още много дървени конструкции, малки и големи, всички от които са измайсторени от стопаните на комплекса.
Вила “Мечта” е едно от тях и прикова вниманието ни с всеки свой детайл. Само можехме да си представяме, че е толкова прекрасна отвътре, колкото е и отвън.
А на стария бук, който е на над 600 години, бе кацнала къщичка на дърво, която предлага уютно място за влюбени.
Мъдростите на природата и стопаните са разпръснати навсякъде наоколо. Бъдете наблюдателни!
“За да имаш и знаеш – питай!” 👇
На тръгване стопаните ни поканиха да опитаме някой домашно приготвен десерт от самите тях. За съжаление нямахме време, тъй като бързахме за посещение в пещера Ухловица. Със сигурност трябва да се върнем тук отново, не само да опитаме местни специалитети, но и с предложението да останем в това чудно място за нощувка.
Гераница без съмнение може да се сравни с Райско кътче от приказките, в което всичко е от дърво и направено с много старание и любов. 💖 Дълбоко в гората това чудно място предлага подслон, вкусна храна и пълен релакс и нас напълно ни завладя с хармонията, която излъчва. Благодарение на добри и трудолюбиви хора това е едно удивително кътче, което ще се радваме да посетим отново!
Благодарим ви, че споделяте това забележително място с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.
Впечатлен съм от мястото 🙂 Бихте ли ми казали дали може да се стихне пеша от Смолян?
Гераница наистина остави траен спомен и у нас. 🙂 За съжаление не ни е известен пешеходен маршрут до там от Смолян и след бърза справка също не можахме да открием.
С автомобил разстоянието е около 40 километра пресечена местност! Може и пеша, но за няколко дена преход! 🙂
Това лято отидохме до Гераница.Мечтаех да отида и да я видя и съм много доволен,че го направих.Ако искате,може да Ви изпратя моите преживявания,така както видях и усетих,това прекрасно място.
Много се радвам, че сте реализирли тази своя мечта и сте видели това вълшебно място. 🙂 С удоволствие бихме чули и видели Вашите преживявания, които може да споделите директно на facebook страничката ни 👉 https://www.facebook.com/TravelerDiaryBulgaria/
Ще ви бъда благодарна ако може да обясните как да се стигне до там с кола може ли
Здравейте, по-горе на картата съм дала точните координати на Гераница. За отправна точка вземете село Горна Арда, щом стигнете до него, влезте в селото и стигнете до края му. В края му има паркинг, малко след който може да потърсите кафевите табели пак от снимката по-горе, няколко метра по-напред от паркинга. Ако сте с високопроходима кола може да продължите по него, в противен случай не препоръчвам. Надявам се да съм била полезна и скоро да посетите. 🙂
Тъй като нямам фейсбук,мисля да Ви пратя материала си,на имейла на сайта.Става ли?
Да, разбира се. 🙂 Изпратете на: hello@traveler-diary.com
Здравейте, може ли да кажете къде може да се отседне?
Здравейте, ние бяхме отседнали в село Смилян и по-точно Млечен дом. 😍 Повече за мястото за настаняване може да научите тук: https://traveler-diary.com/mlechen-dom/
Може и в самия комплекс Гераница.