Тефтерчето на един Пътешественик

Остров Тасос – щастливо бягство от плажа до върха (част 2)

Продължаваме смело с приключението на любимия гръцки остров Тасос. В част 1 споделих детайлно как започна нашето “щастливо бягство” и какво точно е Happy Escape. Време е да продължим със следващите два вълнуващи дни на острова, за да ви разкажа нови вълнуващи моменти и скрити места.

Ден 3 – Към манастира и имен ден на водопада

Ден 3 бе отреден за пътешествие на юг по бреговете на острова. Отправихме се към най-големия манастир на остров Тасос – “Св. Архангел Михаил”. Кацнал на ръба на скалите, той се забелязва няколко завоя преди точната си локация. Щом стигнахме до него първото, което ни плени бе необятната красива синя панорама.

Манастирът е построен на върха на 250-метрова скала надвиснала над морския бряг. Според легендата негов основател е монахът Лука, който живеел в усамотение в пещера над морето. Той получил привидение на сън, в което архангел ударил скалата, от нея потекла светена вода и той му наредил да построи на това място манастир. Историята разказва, че това е един от малкото запазени манастири, построен от атонските монаси, основан през XIIв.

В манастира се съхранява богата колекция от религиозни предмети, създадени от монасите, както и друга света реликва – част от пирона от кръста на разпятието на Христос, с който е била прикована дясната му ръка. Пиронът е трябвало да бъде дар от монасите от Света гора за владетелите на Молдова. Силна буря принудила поклонниците да спрат на Тасос, което се приело за божествен знак, че реликвата трябва да остане именно тук.

След като се разходихме около манастира, съзерцавахме хоризонта и просто се наслаждихме на момента, продължихме в посока още по на юг, а след това се насочихме към сърцето на острова. Навлязохме във вътрешността му, за да се отбием до още едно непознато местенце – селцето Теологос, разположено в южното подножие на планината Ипсарио.

Теологос е старинно селище, скрито дълбоко в планината, североизточно от Потос. То, е едно от най-прочутите селища на острова, привличащо хиляди посетители със своята естествена красота, дълга история и живописни улици. Добре защитено от пиратите, Теологос е било столица на острова през времето на Османското владичество. Потънало в зеленина, селото се слави със своите старинни къщи с високи комини и покриви от каменни плочи. Теологос е обявен за културна столица на Тасос през 1979 г. поради автентичната си архитектура и добре съхранените традиции и обичаи, от които най-известно е ежегодното възпроизвеждане на тракийска сватба.

В Теологос се намира и най-важният от трите фолклорни музея на острова. Музеят се помещава в една от най-красивите реставрирани къщи в центъра на селото, което някога било столица на Тасос. В сградата се помещава добре подредена експозиция на традиционни изкуства и предмети, използвани в ежедневието. На първия етаж са изложени машини като преси за добиване на зехтин, мелнички за брашно, тъкачни станове и селскостопански сечива от ХVІІІ век, а на втория са подредени стаи с традиционни мебели, кухня, всекидневна с камина, спалня със стени и подове покрити с ръчно тъкан текстил и стая с тъкачни станове.

След кратка разходка из малките улички се насочихме към водопада Kefalogourna. Природата за пореден път ни изненада, защото попаднахаме на едно истински приказно място, което приех като подарък за своя имен ден.

Водопадът се състои от няколко етажа и може да се надникне към него от различни страни. Първо пътеката ни отведе над водопада, където добихме съвсем бегла представа за пада на водата и какво предстои. Дочухме, че именно тук е и място за скачане, но се въздържахме от подобни опити, преди да проверим какво следва ни очаква.

Продължихме да слизаме по пътеката и се озовахме на следващата “площадка”. Тук вече това очарователно място се разкри пред нас в пълната си прелест. Постоянно прииждаха хора и всички с трепет чакаха своя момент на оголените скали непосредствено пред пада на водата, а застанеш ли там, оставаш насаме с него макар и за миг и просто се наслаждаваш.

Признавам не ми се тръгваше от тук, но хубавото бе, че най-големите ентусиасти като мен, винаги могат да слязат още една идея по-надолу по горските етажи. Така с много търпение и изчаквайки навалицата, се озовах пред най-бурния пад на водата и този път застанах още по-близо. Този горски Рай бе истински дар от природата и се радвам изклчително много, че го посетихме именно на този свят ден!

Преполовихме деня и след това преживяване като от приказките бе време за нов плаж. Знаете, изборът на острова е богат, но този път разпънахме плажните кърпи на най-известният плаж в южната част на острова – Psili Ammos.

Септември все повече се превръща в най-любимото ни време за море. Няма тълпи, все още всичко работи, водата и плажовете тук са чисти, и за 3 дни можеш да събереш спомени като за 30. Обходихме плажа от край до край, съзерцавахме, плувахме, заредихме се с морски трепети чак за догодина!

Ще се радвам да споделите в коментар кой е любимият ви плаж на Тасос!?

По път за вкъщи, този път решихме да вечеряме на по-различно място. Доверихме се на Agorastos – изискана обстановка, разнообразно меню и не напоследно място красива гледка допълваща цялата романтика.

Последната вечер на острова прекарахме с коктейл в ръка и широки усмивки!

Ден 4 – Изгревът, музея на зехтина и финални щрихи

Дойде време и за ден последен – ден 4. Това бе денят, в който се събудих 5 минути преди изгрева и след още 2 вече бях на плажа, за да посрещна първите слънчеви лъчи. Магията тук чакаха още няколко прекрасни пътешественици, с които споделихме този прекрасен момент. След такова събуждане и посрещане на новия ден се почувствахем истински заредени за последния пълен с емоции ден.

Последен сутрешен плаж, тонизираща тренировка и закуска на плажа, а след това заедно с цялата група Happy Escape приключенци събрахме багажа и продължихме да изследваме острова за последно тази година.

Последната ни спирка преди ферибота бе селцето Панагиа. То е едно от най-живописните села на острова, отново с много богата история, започваща преди около 300 години по време на Византийската империя. Разположено е в планината на около 300 м над морското равнище и впечатлява с каменните си къщи и покриви, изобилието от течаща вода и криволичещите си калдъръмени улички.

Над къщите доминира черквата, построена на мястото с най-ценното богатство за гърците – извор с хубава питейна вода. На централния площад, около хилядолетния чинар има колоритни таверни, магазини и кафенета.

Именно в селцето Панагиа се потопихме в детайли в света на маслиновите дръвчета, посещавайки музеят на зехтина “Сотирелис”.

Производството на зехтин от местен сорт маслини започнало през далечната 1915 г. За задвижване на машините била използвана воденица, която се задвижвала от водата на три планински извора. Нейното колелото предавало движението на машините, които пресовали необходимото количество маслини за производство на студено пресованият зехтин – Extra Virgin. Воденицата, която единствена в Гърция все още функционира, онагледява на практика производствения процес.

С електрификацията на селото през 1968 г. фабриката била модернизира с цел подобряване качеството на зехтина, мощността и скоростта на производство. Процесите се усъвършенствали още повече и производството на студено пресован зехтин по традиционния метод продължило до 2007 г. От тогава фабриката е превърната в Музей на зехтина, където днес са представени машините и крайните продукти, снимки на производствения цикъл от събирането на маслините до бутилирането на зехтина, любопитни факти и кратък филм за историята и производствения процес.

Времето постепенно напредваше, но сякаш никой не му се тръгваше и всеки от групата бе готов да се впусне в поредното приключение. Без много чудене задружно се отправихме в търсене на дива необлагородена пещера, скрита в скалите под самото селце. За най-големите приключенци оставям точни координати тук – Dragon cave, като може да следвате и табелките в самото селце. Задължително си носете челник или фенер, за да надникнете сами към причудливите пещерни образувания и обитатели.

Последния един час прекарахме по уличките на селцето, за да купим по някой подарък, да опитаме за последно гирос и да съберем сили за прибирането след силните емоции от началото на деня.

Пътуването наобратно отново мина неусетно. Времето прекарано на ферибота ни позволи да съзерцаваме морето за последно, мислейки си за прекрасното преживяване, което ни се случи през последните 4 дни. В щастливите бягства изненадите никога не свършват и само искам да ви загатна, че приключенствате ли с подобна компания, ще бъдете очаровани непрестанно!

Благодаря на Happy Escape, че ни показаха всички тези скрити местенца в южната ни съседка. За мен бе удоволствие да се оставя в ръцете на друг организатор, който прави всичко с голямо желание и още по-огромно сърце ! Казваме си до нови срещи и съм сигурна, че отново ще се засечем по необятните приключенски пътеки! Благодаря ви от сърце! 😍

Благодарим ви, че споделяте тази статия с приятелите си! Можете да помогнете повече хора да преоткриват страстта към пътешествията и да се вдъхновяват от тях. В края на страницата може да се абонирате за моя email бюлетин, за да не пропускате още нови пътеписи.

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *