Късноантична крепост на нос Свети Атанас

Днес се отправяме на една спонтанна зимна разходка около северното Черноморие. В един не толкова студен февруарски Варненски ден тръгнахме без цел и без посока през Аспаруховия мост. Започнахме да изреждаме първите няколко места, които ни хрумнаха в тази посока – Камчия, Обзор, Шкорпиловци… след малко обаче вече бяхме решили – дестинацията, която ще посетим, ще бъде Бяла!

Обичате ли да посещавате летни дестинации в студените месеци? Ние намираме за изключително чаровно просто да се разходим из подобни дестинации, да сме единствените туристи наоколо, да се любуваме на необятния син хоризонт, да няма кой да попречи на кадрите ни, да забелязваме всякакви детайли и да намръзнем приятно край морския бряг.

За начало направихме пешеходна разходка из главните и малки улички на града. Озовахме се точно в центъра между параклиса и музея, а от там надникнахме към плажните зони, макар и пусти по това време на годината. Забелязахме първите подранили кокичета, а само на 2 км от централната част се намираше и пристанището. На него отделихме специално внимание именно за финал на нашата зимна морска разходка.

Разходката ни из Бяла завърши на нос Свети Атанас, само на няколко метра от пристанището. Тук освен издадената суша в морето, посетихме една от сравнително новооткритите крепости у нас. Археологическия обект е многослоен – открити са находки от различни исторически периоди между V в. пр. Хр. и началото на VII в. Голям брой са откритията от Класическата до Късноелинистическата епоха (V – I в. пр. Хр.), сравнително малко са тези от Римския период (I – III в.), а най-добре са проучени обекти от Късната античност (края на IV в. – началото на VII в.). Частично са проучени Тракийски култов център (VI в. пр. Хр. – I в. сл. Хр.) и светилище на митичния герой полубог Херакъл (II – III в.).

Разположената над морския залив крепост може да се определи и като малък пристанищен град. Укрепителната линия се е състояла от каменна крепостна стена и ров пред нея. Дължината ѝ е около 250 м като е затваряла площ малко над 35 дка.

Зад крепостните стени е кипяла активна стопанска дейност – основно търговия, повече занаятчийско производство и по-малко земеделие. Населението през VI в. навярно е било над 1000 души. Изградена някъде във втората половина на IV в. отначало и като църковен център за покръстване на местното население, крепостта е преживяла няколко природни катаклизма и варварски нашествия, но след тях отново е била възстановявана. Крепостта е била обитавана за последно през 614 г., когато е опожарена при аваро-славянското нашествие по нашите земи.

Два са големите акценти в експозицията на открито. Първият е винарната, която виждате по-горе, а вторият – голямата базилика.

Разкрити са три винарни, които показвт, че отглеждането на лозя и производството на вино е било едно от основните занимания на населението. Любoпитно бе да видим реконструкцията на лостово-винтова преса във винарна номер 1, което представлява античен гръцки дървен уред за мачкане на грозде.

Раннохристиянският сакрален център включва базилика, жилище на главния свещеник, кръщелни, хранилище за дарове и кладенец за светена вода. В този център е имало три кръщелни – една в базиликата и друга разположена северно от нея с два периода на ползване.

От голямата базилика на ръба на скалата е запазен част от олтара с красиво орнаментирани колони, а зад него необятната морска шир създава уникална панорама. Една от многото значими находки тук е златен епископски пръстен.

В крепостта е проучена и малка обществена баня, изградена в началото на V в. и разрушена няколко десетилетия по-късно. Видяхме също как са изглеждали пещите за производство на керамични съдове. Научихме още какво представлява “питос” и за какво се използва – голям керамичен съд за съхранение на течности и храни. Такива тук са открити много, като на най-впечатляващият от тях е изобразен кръст и надпис на гръцки „Господи, помагай!“. Питосът е от VI век и е единствен по рода си в България.

Античната крепост на нос Свети Атанас в Бяла е реставрирана и отворена за посетители от 2014г. Входът за посетители е 5 лв., за учащи и пенсионери – 2 лв., за деца до 7 г. – безплатно. Дестинацията е подходяща за разходка с деца.

Имахме късмета да пристигнем на крепостта точно, когато затваряше, но на драго сърце ни поканиха и отвориха да разгледаме на спокойствие, което беше страхотен жест и сме безкрайно благодарни за всичко, което ни разказаха въпреки края на работния ден.

Надявам се нашето спонтанно приключение да ви е било интересно! Нека тази статия бъде едно напомняне с какво да разнообразите почивката си в региона или на къде да поемете дори в студените месеци напълно спонтанно. А ако имате нужда от още идеи, в първата ми книга “Най-красивите кътчета по Черноморието” ще откриете още много такива! Пътеводителят може да откриете онлайн, както и във всички книжарници Сиела в страната. До нови морски срещи!

Благодарим ви, че споделяте тази статия с приятелите си! Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях. В края на страницата може да се абонирате за моя email бюлетин, за да не пропускате още нови пътеписи.