Село Билка и приключението Коджа Кая

Стара планина ни е любима! Всички планини в България ни предлагат безброй главозамайващи природни сюжети и със сигурност искаме да ги посетим, но с Балкана сме емоционално свързани още от родното място.

Най-дългата планинска верига у нас се простира по цялата дължина на страната ни и условно се разделя на три части – Западна, Средна и Източна. Днес ще споделим за първото си по-сериозно запознаване с източния дял.

Преди да започнем ето и няколко любопитни факта: Източният дял на Стара планина е с най-малка надморска височина, но предлага не малко на брой изключителни гледки и уютни хижи. Има дължина ~ 155км и се простира от прохода Вратник до нос Емине. Средната надморска височина е 385 м. Най-високият връх в този дял е връх Българка – висок 1181м, а от там Балканът постепенно потъва в морето при друго любимо място на пътешествениците – плажът Иракли.

Живеейки към момента във Варна досегът с морето е ежедневен, дали пряко, докато си топваме краченцата през лятото или косвено усещайки полъха (понякога и суровия досег) на морски бриз, морето винаги ни е на една ръка разстояние. Но нуждата да избягаш в планината и да се слееш с природата ни влече отново към планината и този път ни закара до едно селце сгушено в подножието на Балкана. Село Билка се намира на 90км от морската ни столица и е може би най-близко достъпното място в Стара планина от морската столица. Селото носи това симпатично име може би не случайно, но ще трябва да го посетим отново, за да разберем и тази история от някой местен.

От село Билка тръгва и прекрасния пешеходен маршрут, за който дойде време да разкажем. Нарича се Трите каи, в превод Трите скали. Маршрутът е кръгов и минава последователно през Уч (Малка) кая 377м, Орта (Средна) кая – 465м и Коджа (Голяма) кая – 568м. Всеки един от върховете може да бъде изкачен или заобиколен в зависимост от времето и подготовката, която имате. Дължината на трасето е над 15км, а нивото на трудност може да се определи като средно.

За съжаление маркировка почти няма, както и на много места може да се обърка коя е правилната пътека. Ето защо абсолютно задължително препоръчваме да се запознаете предварително с маршрута и да не тръгвате без GPS трак с описание на целия маршрут. Ние използвахме този на нашите приятели от Trips Journal – Маршрут Трите Каи. Тук е мястото да им благодарим от сърце за споделената и коректна информация, благодарение на която успяхме да се насладим на това невероятно приключение. Именно при тях намерихме най-пълно описание на маршрута, а сега ние ще го допълним и със снимки. 🙂

Пътят до село Билка е много приятен. Ако пристигате в него от Варна ще минете и покрай друга известна забележителност – скалният феномен Чудните скали. Препоръчваме да включите и тях в този или някой следващ маршрут. Щом пристигнете в селото, може да оставите колите на паркинга пред кметството и спокойно да поемете по живописния маршрут.

Тръгнете по асфалтовия път вдясно от кметството и следвайте GPS трака. След около стотина метра трябва да се отклоните по баирчето в дясно осново по асфалтов път, който плавно ще ви потопи в гората. На този завой беше и първата ни среща с един от многото ни нови животински приятели, за които тепърва ще научите още доста.

Другото интересно нещо по този маршрут са множеството чешми, през които се преминава. Ето я първата още в самото начало на походчето.

Всички те са изградени от местните хора, малка част от тях са пресъхнали, а останалите са извор на питейна вода, до колкото успяхме да проучим. Оставям на вас да преброите на колко различни чешмички се натъкнахме. Подсказваме, че са близо 10, като сме снимали специално всяка една от тях.

Наклонът в тази първа част на маршрута не е голям, изкачането е плавно и неусетно. Обръщайки се назад, вече виждахме част от село Билка отгоре и близкото село Трънак в далечината.

След още няколко метра срещнахме и няколко позиращи ни за снимка крави и техния стопанин, който се зарадва, че ще минем познатия му маршрут.

Препоръчваме през цялото време да има един отгворник, който да следи маршрута, защото признаваме си без него, вероятността да объркаме пътя би била доста голяма. Разбира се на няколко пъти установявахме, че сме се отклонили, но за щастие реагирахме бързо и отново бяхме по правилната пътека. На места беше доста кално, което отново ни откланяше от верния път, но пък благодарение на това успяхме да видим и най-скритите чешмички.

Още от подножието на първия връх ненадейно се откриваше гледка към язовира, а пък самия връх се издигаше гордо пред нас, очаквайки ни след няколко часа горе.

Междувременно познайте отново покрай какво минавахме.

Наближавайки към Малката кая преминавахме както през гористи, така и през открити участъци, които се редуваха и постоянно ни зареждаха с още повече ентусиазъм.

И разбира се нови красиви чешми за отдих и презареждане на запасите.

И така без да бързаме, с много приказки, смях и усмивки, стигнахме Уч кая. Пътеката през последните няколко метра до горе бе сред люлякови цветове, макар и малко прегорели, все така приятни и ухаещи. Стигайки върха гледката, която се откри бе впечатляваща.

Това е и единствения знак, който ще откриете на самия връх.

Можехме да останем на върха цял ден, но знаехме че следват още два върха и след като се налюбувахме на гледката от тук, поехме надолу. Кръговият маршрут продължи, за да се насочим към средния връх. Предварително бяхме проучили, че достъпът до първия и третия връх е лесен, но за втория са нужни повече техника и катерачески умения, тъй като е по-скалист. Честно казано цялата ни компания беше настроена за дълъг и слънчев ден сред природата и изобщо не сме бързали. Именно затова преценихме, че вместо да бързаме да качим и трите върха, то по-добре бавно и качествено да се отдадем на всеки момент от този маршрут. Именно затова единодушно решихме средният връх да оставим за следващото си идване тук (защото със сигурност ще има такова) и да го заобиколим. Това не попречи да го огледаме и снимаме, та дори и да видим друга компания ентуасти горе и да им помятаме.

От тук пътеката продължи доста време по равно и през гората. Не бързахме, имахме достатъчно време за снимки, за почивки, за гледки и хапване. Знаехме, че именно по този маршрут следва състезание по планинско бягане следващата седмица и дори на места следвахме именно неговата маркировка. И отново хвъярляхме поглед нагоре към скалистия среден по височина връх.

Всъщност самото състезание е едно истинско приключение. Ако сте любители на планинското бягане със сигурност трябва да включите това състезание в календара си. Маршрутът е предизвикателен, а гледките толкова живописни, че да ви вдъхновяват и дават сили за всеки следващ километър. Дистанции има за всички, а Балканът е готов да приюти и предизвика всеки един състезател. Повече информация може да намерите на страницата на Коджа Кая Ултра.

В тази част на маршрута чешмичките са по на рядко, но все още се срещат… нали не сте забравили да ги броите. 🙂

И така докато дойде време за последното по-серизоно и продължително изкачване. Ако не сте се движили до сега по GPS трак, ще видите колко е удобно и полезно, не само за да следите пътя, а и да знаете какво ви очаква, каква е денивелацията, колко имате до следващия обект и куп полезна информация. Знаейки, че това е последното изкачване към най-високия връх за днес, бяхме със същите сили както при изкачването на първия, но този път още по-любопитни. Малко преди върха стигнахме до един хълм няколко метра по-нисък от него, от където гледката беше впечатляваща и за момент се почудихме дали това не бе достатчъно, но определено всички искахме да стигнем до най-високата точка и все още не беше време да се върнем. И това разбира се бе правилното решение.

Изкачихме Коджа Кая. Гледката, която се разкри пред нас беше подобна на тази от Малката кая, но от още по-високо и още по-впечатляваща. Пред нас се разкри панорама към язовир Цонево, Балкана във всички посоки и няколко мънички селца отново в различни посоки. От тук наблюдавахме с удовлетоврение и Малка и Средна кая.

Всеки от нас намери своето кътче, където да постои, погледа, помисли и да се любува на природата. Сред тази идилия изведнъж се появиха две очички и една малка пухкава изненада за нас – друг нов приятел, който навярно се беше изгубил. Не беше ясно колко време бе прекарал Шаро тук, но си личеше колко се радва на компанията ни. Намерихме му запаси за хапване и бързо се присъедини към нас, след първоначалната уплаха. През цялото време търсеше вниманието ни, а след като тръганхме да слизаме, беше с нас през цялото време.

Погледахме за последно тази невероятна панорама от високо и потеглихме наобратно. Комапнията ни се увеличи с още един и стана още по-забавно.

Последното спускане бе отново към село Билка. Време бе да завършим кръга. Нямаше повече изкачвания, но красивите зелени картини продължаваха да ни радват. Малко преди да стигнем селото си мислихме колко богата е природата в този район – и флората, и фауната, и върхове, и язовири. Но това не бе всичко. Още една голяма изненада бе и този нов зелен приятел.

Последната пътечка малко преди селото отново ни закара до малко асфалтирано пътче и първите селски къщи. Потърсихме стопаните на малкия герой, който се спусна с нас от върха, но ненадейно хукна из селото, надяваме се знаейки къде да се прибере след дългото отсъствие. Нас пък отвсякъде ни наблюдаваха китни дворчета, усмихнати лаленца, свободни щастливи кокошки, кучета пазачи и мили хора ни се радваха, че сме покорили техните върхове.

Някак си не чувствахме умора, а се завърнахме още по-заредени. Това е и формулата, която бихме препоръчали – когато сте изморени, затруднени или просто имате свободно време, не се колебайте да поемете към най-близкото или пък далечно място сред природата. Тя със сигурност ще ви излекува и зареди, като в замяна очаква само да сме нейни приятели и да я пазим.

Благодарим ви, че споделяте този фотопътепис с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.