Рибарица – хижа Ехо – хижа Вежен – Рибарица (ден първи)

Планината е любимо място за много от нас. Покоряването на върхове и хижи за нас се превърна в задължителен елемент от лятната ни почивка и  е време да споделим едно от последните ни такива пътешествия.

В тази и в две от следващите ни публикации ще ви разкажем за едно лятно приключние в Тетевенския Балкан, а именно тридневния ни поход по маршрута:
Рибарица – хижа Ехо – хижа Вежен – Рибарица.

Започваме с кратко описание на целия преход. Маршрутът е умерено труден, подходящ за любители планинари и средно подготвени туристи, които разбира се са добре екипирани за променливите условия в планината, но преди всичко с желание да посрещнат всички изненади, които доставя прехода. Състои се от стръмно изкачаване първия ден, преход по билото през втория и стръмно спускане последния ден. Добрите метеорологични условия предразполагат планинарите да включат и няколко върха по пътя си, а именно – връх Юмрука(1818м) и връх Вежен(2198м).

За отправна точка и мястото, където оставяме колите си е открита местност, където има рибарник и постройки, обслужващи ловния туризъм в района. От там започва и нашия тридневен маратон по любуване на природата и колекциониране на нови спомени и страхотни гледки от високо. Едночасов лек равен преход през гората по поречието на Черна река ни отвежда до последното място, до което може да се стигне с високопроходима кола, където навярно намираме джипът на хижаря на хижа Ехо. От там прехода през гората продължава, но следва сериозно изкачване по турстическа пътека, смело утъпкана от всички предишни туристи.

Преки пътечки между виещата се между дърветата основна пътека не липсват и тук трябва вие да изберете бързия-пряк, но още по-отвесен наклон или по-дългия, но по-измичен път. Изкачването продължава близо 1,50 часа, но придвидливо по пътя има пейки за отдих, където да спрете за отмора сред прохладата на дърветата. Табелките по пътя ни окуражават, че сме поели по правилната пътека и след последния стръмен участък излизаме на главния път на билото на Стара планина. От там има две посоки – към хижа Козя стена на изток и към хижа Ехо на запад. Зимните колчета и останалата маркировка ни указват правилната посока за всеки случай и можем да продължим смело по билото към целта за ден номер първи – хижа Ехо.

Най-стръмното изкачване е вече зад гърба ни и вече сме на главен участък от междунардния планински маршрут Ком – Емине. Следва предимно ходене по равно със леки изкачвания, но още няколко табели ни подсказват, че се приближаваме все по-близо. Междувременно излизаме на няколко невероятни места с гледки към севера и юга – лично за нас една от любимите усещания да виждаш едновременно и в двете посоки от билото на Балкана. И докато без да знаем следва едно от последните леки изкачвания, ненадейно стигайки най-горе разбираме, че сме стигнали до едно скътано местенце някъде там в Централен Балкан и почти не можем да повярваме, че съвсем скоро ще може да си отдъхнем спокойно, да хапнем, да се ободрим и накрая да заспим спокойно, че сме покорили още една безценна хижа.

Малко повече за хижа Ехо. Тя е разположена на седловината Железни врата между върховете Юмрука и Кавладан. Намира се на 1675м надморска величина като пред нея при хубаво време се открива ясна гледка и към долината на село Рибарица. Представлява двуетажна постройка с обновена фасада, в която има туристическа столова, кухня, външен и вътрешен санитарен възел, механа и лавка. В хижата няма обхват, но пък има безжична интернет връзка. Капацитетът на хижата е 50 места  разпределени в стаи с 4, 6, 8 и повече легла. Хижата е електрифицирана и водоснабдена. За нещастие деня преди да дойдем на хижата е имало буря, която причини затруднения с липсата на вода, но храната и подслонът ни бяха подсигурени, което в случая беше достатъчно. Хижарите реагираха сравнително бързо и до началото на вечерята вода имаше, както и всички компании бяха готови да се сгреят с по чаша топъл чай. Типичната вечеря в планина е готова и на масата са сервирани пълни купички с вкусен боб, не липсва и мезе към него, а за най-гладните винаги има и допълнително.

Всички са много дружелюбни и бързо различните компании стават едно цяло, за да си споделят кой от къде е и накъде се е запътил. Шегите и игрите са естествено част от вечерната седянка, като за тези които не са имали място да прибавят някоя традиционна игра към багажа си, в хижата ще намерят карти, шах, табла, дори и забравеното от детството домино, в което ние се запалихме от раз.

Неусетно умората натежава и големите двуетажни легла ни приканват да си легнем на топло в очакване на следващи предизвикателства утрешния ден…

Благодарим ви, че споделяте този фотопътепис с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.