Тефтерчето на един Пътешественик

От Узана до Шипка и обратно за ден

Маршрутите в Стара планина могат да бъдат безброй. В планината се крие за всеки по нещо и независимо предпочитанията ви, винаги може да намерите ваш любим маршрут. Днес ще споделим за един такъв маршрут и как успяхме да съчетаем в един ден отдавна планираният от нас поход от Узана до Шипка и едновременно с това да се върнем на време за предстоящия карнавал на хумора в Габрово, по повод празника на града.

За хора свикнали да „бродят“ в планината маршрутът би се сторил лек. За такива, които не са свикнали на продължително ходене, денивелация, не познават планината и не са добре екипирани, този маршут навярно би бил тежък и изморителен. Във всички случаи всеки един досег с природата е приятен, зареждащ и носещ положителни емоции и вярваме, че всеки докоснал се веднъж до нея, би се върнал отново.

Най-сериозната предварителна подготовка преди похода беше да проучим метеорологичните условия. Седмица по-рано синоптиците бяха предсказали наистина ужасно време с много валежи, които щяха да ни откажат да предприемем пътуването. Ден след ден обаче процентите и вероятността за лошо време намаляваха, като от близо 70% в началото на седмицата, паднаха на 9% ден преди похода, с очакване за слънце и почти никакви валежи. Споделяме тези факти, за да покажем, че не бива да се отказваме независимо от страничните фактори, защото винаги има лъч светлина, който да допринесе за случването на нещата. 🙂

Маршрутът може да бъде изминат както в двете посоки за ден, така и ако смятате, че минаването в двете посоки ще ви дойде твърде много, може да направите похода само в едната посока. Ако изберете втория вариант, би било добре, да си подсигурите някой, който да ви закара първо до едната страна, зависи от къде решите да тръгнете Узана/Шипка и после да дойде да ви вземе от другата Шипка/Узана. В случай, че сте решили да направите и отиване и връщане за ден, спокойно може да се качите със своя автомобил, да го оставите на паркинг и да се върнете отново с него до града, както направихме ние. Ако не разполагате със собствен транспорт от автогара Габрово може да хванете автобуса до Узана, който потегля в 9:00 сутринта и там да получите информация за неговото връщане. Цената на билета е 3,30лв. Също толкова добър вариант да се качите до местността Узана е и такси от града, което ако сте 3-4 човека ще излезе на почти същата цена като автобуса.

Маршрутът Узана-Шипка е част от международния път Ком-Емине. Минавайки го може ще изминете една минимална част от най-дългия пешеходен маршрут в България.

Освен това този маршрут е част и от един от европейските туристически маршрути. През територията на България преминават 3 европейските туристически маршрута и Ком-Емине е част от Е-3: Атлантически океан – Ардени – Карпати – Стара планина – Черно море.

За стартова точка на похода ние използвахме хижа Еделвайс. Хижата е една от големите в местността Узана и е лесно откриваема. Там може да оставите своя автомобил и да спестите най-много излишно вървене до хващане на главната пътеката. Ето и координатите на самата хижа: 42.7577088, 25.2464839

От хижата тръгнахме в посока връх Исполин. След около може би по-малко от 10 минути вървене се стига до разклонение на пътя с място за отдих, информационни табели и карти на Централен Балкан. Десният път продължава за връх Исполин, а левият е този за Шипка.

От тук се гмурнахме в гората и за ориентир използвахме червено-бялата маркировка.

Тръгвайки от тук надморската височина е около 1300 м, а тази на Шипченския проход е 1195 м (тук е важно да отбележим, че самият връх се намира на 1523 м надморска височина и трябва да разграничаваме прохода и върха Шипка). Разликата е минимална, но марштутът между тях редува няколко спускания, изкачвания и равни участъци. Вървейки в посока Шипка първият по-сериозен участък е по-продължтелно спускане. Следва прекосяване на малка рекичка, а след нея започва предизвикателно изкачване през гората.

Уверяваме ви, че след това изкачване следва една неповторима гледка, заради която си струва да изкатерите целия този баир. Първата гледка, която се откри е към южна България и язвовир Копринка, познат в миналото с името Георги Димитров. Думите не биха ни стигнали да опишем този кадър, затова ви оставяме да се насладите сами.

От тук последва още малко вървене, в комбинация с катерене, след което стигнахме до билото. От него се откри и гледката към нашата цел. Тук вече за първи път видяхме как гордо се издигат двата славни монумента срещу нас. От двете ни страни бяха северна и южна България, а гледката още повече спираща дъха.

Тук със сигурност може да останете и да съзерцавате с часове. Във всяка една посока може да се насладите и усетите енергията на това място. Всички български планини очароват по свой начин всеки пътешественик, но само тук в сърцето на България на границата на севера и юга, може да се почувстваш истинска част от Балкана, природата и нейните красоти.

Още няколко метра по билото ни отведоха и до този чуден заслон, където поспряхме отново за малко да разгледаме какво са съградили истински родолюбиви хора и да погледаме от високо. Чаровните столове и масичка независимо от състояните си, ви чакат там и приканват да поспрете за миг и да се насладите на това уникално място.

Разбира се целта все още е пред нас и очакваше да бъде достигната, затова продължихме напред, където ни очакваше ново навлизане в гората. Навлизайки отново сред дърветата двата паметника се скриха от полезрението ни, но стъпка по стъпка се доближавахме до тях с всяка минута.

Неусетно както бяха далеч напред на хоризонта, след това скрити отвъд пределите на гората, достигнахме и началото на асфалтов път, който всъщност е крайна точка на посетителите на прохода Шипка с кола. От там едва няколко минути ни деляха от старата хижа намираща се на прохода и главния площад. Там както винаги ни чакаха сергии със сувенири, продавачи на домашни сладка и биволско мляко и разбира се няколко заведения за хапване и отмора. Стигайки тук целта е достигната. За най-големите ентусиасти следват близо хилядата стъпала до паметника и възмжността да влязат вътре в него и да се качат до най-високата му точка. Още от ученическите години си спомянме, как сме учили, че от последния етаж на паметника, при хубаво време може да се видят река Дунав на север и Бяло море на юг. За да стигнете до последния етаж, ще минете през костницата, трите етажа и експозиците в музейната част – едно място, което всеки трябва да посети поне веднъж!

Преминаването на маршрута в едната посока ни отне около 3 часа, тъй като обичаме да спираме често за снимки и наблюдение на всичко покрай нас, но реално времетраенето му е между 2 и 2,5 часа.

Предвид празничния ден срещнахме едва няколко други планинари, част от тях бяха поели по същия този път, но с колело. Любопитен факт е, че целият маршрут е пригоден за пешеходен и велотуризъм, както и офроуд. Много вероятно е да чуете от далеч, а след това и да видите мотористи, екипирани от глава до пети и препускащи по указаните за тях пътища, каквито срещнахме и ние.

Пътят ни на връщане отново беше изпълнен с красиви гледки и нови забележими кадри този път от друг ъгъл. Маршрутът отново редува всички изминати до тук изкачвания и спускания, но този път в обратен ред. Времето беше с нас и въпреки смрачаването му за миг, се разминахме отново с дъжда. Успяхме да затвърдим маршрута, за да го запомним за някой следващ поход.

В зависимост от сезона по пътя ще се натъкнете на прекрасни цветни красоти, като всеки техен любител ще има възможност да си поиграе с тях и с камерата, както направихме и ние.

В крайна сметка успяхме да се върнем на време до изходната точка – хижа Еделвайс, където за отмора да изпием по една ободряваща напитка и да поемем отново към града. Гледката от там отново е спираща дъха и беше прекрасен завършек на нашия поход.

Благодарим ви, че споделяте този фотопътепис с приятелите си! Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.

Един коментарLeave a comment

  • Този маршрут е от леките. Аз го минавам редовно в едната или двете посоки. Единственото по-сериозно изкачване е на връх Малуша при движение към прохода – продължително е и трябва да се правят почивки… А името на върха с паметника на свободата е „Свети Никола“, така се е наричал винаги, дори турците не са посмели да го променят, за разлика от управлението на комунистите. През 60-те години на ХХ век го преименуваха на „Столетов“, а през 70-те – на „Шипка“, въпреки че има друг връх с това име – намира се на север от Св. Никола, от другата страна на шосето…

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *