Тефтерчето на един Пътешественик

На поход на 3-ти Март

По принцип не държим да бъдем на Шипка на 3-ти Март. Паметникът е безкрайно величествен и всяко едно посещение на върха е вълнуващо. Били сме там през всеки сезон, качвали сме се и пеш и с превоз и никога няма да ни омръзне да го посещавме отново и отново.

За трета поредна година нашите приятели от Търново Runs организираха смел планински преход със завършек на връх Шипка. Всяка година те измислят ново разнообразно и различно трасе. С нетърпение очаквахме да видим какъв ще е маршрутът тази година, за да се включим. Струва ни се някак си много по-магично да извървим целия път до горе пеша, да избегнем всички коли и автобуси, да стигнем до върха през гората, а не по пътя и да намерим толкова много съмишленици в това дело.

Както знаете обаче природата е непредвидима и ден по-рано организаторите бяха преминали първоначално обявения маршут – от квартал Ябълка в Габрово, следват 7 км изкачване до връх Бузлуджа и от там последни смели колометри до връх Шипка. Макар и по-тежък в зимни условия, този маршрут бе постижим за тях, но за група от 100+ човека по-скоро би бил рискован. Въпреки това поход щеше да има при всички условия, въпросът бе кой да е новият маршрут. Тук отново организаторът Калин и компания бяха предивидили ново трасе.

„От паркинга тръгваме по пътя за връх Бузлуджа. Пътят е прекрасен с обилно количество сняг. Като горска пътека е, но доста по леко за вървене. Ще направим 5КМ в едната посока и 5КМ връщане. Няма да стигаме до връх Бузлуджа, защото е 22КМ цялото трасе. Условията не го позволяват. Ще атакуваме връх Шипка от източния край по неотъпкана горска пътека. По този начин скъсяваме непосилния и труден преход и ще имаме повече време за гледки, разходка около Шипка, снимки и наслаждаване. Всички други варианти са тежки и непосилни.“

И така малко след 8:00 цялата група вече бяхме на големия паркинг на прохода. Навсякъде хора и знамена и всички упътили се към най-високата точка. Нашият план обаче бе да избегнем цялата тази навалица и да си направим един енергизиращ поход и когато навалицата следобед отшуми да се качим на паметника и да завършим деня по най-добрия начин. Още тук обаче маршрутът за този поход отново бе възпрепятстван. Органите на реда бяха затоврили всички възможни изходи от билото на прохода в посока Бузлуджа и на практика отново нямаше как да бъде реализиран начертаният маршрут. Бяхме принудени да се качим до паметника по стълбите, на където бяха насочвани всички гости на празника. Минава се задължителна проверка на хора и техния багаж и чак след това изминавайки всички 894 стъпала до горе, всички успяват да стигнат до паметника. Горе всички гости на празника, официални лица и охрана имат определен достъп до свободните зони, а всички останали маршрути отново остават затворени.

През цялото това време обаче всички знаехме, че няма просто да се слеем с тълпата, да се качим до върха и след 30 мин. всичко да приключи. Това е поредната статия, в която искам да ви покажа, че когато човек има желание, няма невзъможни неща. Независимо температурите, трудната логистика, тълпите от хора, всички пречки изправили се на пътя, веднага бе изготвен трети план и всички чакахме с нетърпение да чуем на къде ще поемем.

Не бе нужно много време да се начертае новият маршут. Върнахме се в изходна точка най-големия паркинг за автобуси на прохода и от там групата бе отново готова да поеме към същинската част. Задължителният инструктаж бе изслушан от всички ни и най-здравите и добре екипирани младежи и мъже минаха най-опред, за да отъпкват първи неотъпканата пътека, по която поехме. Тя бе в посока Узана и връх Исполин. Това е маршрут, за който сме разказвали миналата пролет, когато минахме за един ден Узана – Шипка – Узана. Съвсем различен е той през зимата, красив по свое му, покрит с бяла премяна и красоти, но същевременно осеян с опасности, скрити изпод дебелия сняг. На места снежната покривка надвишаваше метър, хората с щеки успяваха да замерят дълбочината, като дори не се знаеше къде свършва тя.

Така движейки си всички в индийска нишка, утъпквахме и напредвахме с всяка изминала минута. Макар и голяма групата, всичко премина без напрежения, с голяма толерантност от по-бързите и смелост на по-бавните, за да се движат всички заедно с едно средно и прилично стегнато темпо. В необходимтие моменти винаги се правят почивки за глътка вода, преобличане и комплектоване на групата, ако са се получили разкъсвания. Ето и как изглеждахме отстрани:

В групата участваха от внуче до баба, хора с различни професии и интереси, обединени от идеята да направят нещо велико не само на днешния ден, но и с каузата да го правят редовно отново и отново. През целия път срещахме и много други като нас – групи и отделни ентусиасти, пеш, със ски или снегоходки, всеки един поел по своя зимен празничен преход в необятния Балкан.

Основната цел за деня бе някъде около средата на пътя Шипка – Узана и до там стигнахме за около 1:30ч. Това е едно от лично моите любими места с една уникална гледка едновременно към Шипка и Бузлуджа. Там се намира и чуден заслон, от където може да се любуваме на тази гледка от още малко по-високо. Чаровните столове и масичка в него, за които разказахме в предишната статия, отново си бяха там, но едвам едвам подаващи се изпод снега.

Тук спряхме за по-голяма почивка. Времето бе невероятно през целия ни преход. На тази красива гледка все едно бяхме разпънали нашия лагер и всеки намери своето местенце да си отдъхне, да хапне и да се полюбува на гледката. На моменти се чуваше глъчката идваща от самия връх и се виждаха самолетите кръжащи над него. При нас пък беше пълна идилия – слушахме народна музика, получихме разпечатани текстове на български песни, някои пееха, други играеха, трети просто се енергизираха от всичко наоколо.

Бяхме се подготвили за доста по-ниски температури, но тук дори имахме възможността да си направим слънчева баня. Дъждобранът ни играеше роля на постелка, дори вечерта след похода установихме, че сме леко изгорели по лицата, но този момент беше уникален. Забавен факт е, че времето, мястото и гледката, толкова ни отпуснаха, че успяхме за минутки да вземем и следобедната си дрямка.

Тъй като часът бе около 13:00 и вече по утъпканата пътека, щяхме да се върнем много по-бързо до подножието на върха, решихме единодушно, че не искаме да сме отново там, когато вече по обед за повечето хора празникът е придобил друг характер … Нормално, все пак всеки разбира нещата по свой начин. Затова ние се заобиколихме с хора, а които сме на едни честоти, хора които ни зарежда дори само сливането на небето и хоризонта:

Имахме две алтернативи да поостанем на това магично място или да продължим прехода още един час в посока Узана и чак след това да се върнем на обратно всички заедно след като ги изчакаме. Набързо се оформиха две групи – първата остана, втората пое по-красивия зимен маршрут. Ние бяхме от първите и ако мислите, че сме скучали, точно тук започва още по-забавната част. Сякаш всички се върнахме в детските години и по супер непринуден начин започна истинско детско веселие. Направихме си най-страхотната пързалка, по която с найлони се спускаха и млади и пораснали деца. Снегът бе толкова прекрасен, че боят със снежни топки бе истинско удоволствие. По-хитрите си направиха укрпеление, а други дори поплуваха в морето от сняг. В друг кът пък се бяхме отдали на творчество и създадохме нов снежен приятел – почти като истински, здрав и голям, с морков за носле, екипиран с шапка и шал, за да е още по-фотогеничен.

Не се бяхме забвлявали толкова много в снега от деца. Имаше за всеки по нещо и вярвам, че всеки си тръгна на обратно от тук много зареден.

Връщането наиситна бе много бързо, в приказки и смях отново бяхме при прохода в подножието на върха. Голяма част от тълпата си беше заминала, а достъпът към паметника вече бе свободен, без охрана и проверки. Нямаше и колебание дали да се качим отново до него. Времето беше все така слънево и беще истинско удволствие да качим отново всички стъпала.

Горе бяхме предвидили нещо наистина прекрасно и докосващо сърцето, а именно:

За финал остана време дори да посетим паметника и да се качим до най-високата му точка – терасата, от която се вижда България във всички посоки.

Това бе идеалният завършек на този прекрасен ден. Очаквахме да е прекрасно, а то беше просто уникално!


Безкрайни благодарности за хората, организирали това невероятно за всички ни изживяване и за всички смели учстници в него! Вие сте прекрасни и винаги сме готови да направим заедно още незабравими спомени из красивата ни Родина!

Благодарим ви, че споделяте този фотопътепис с приятелите си! Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *