Пещера “Съева дупка” – “Подземната перла” на България

Сигурно много пъти сте минавали по пътя София – Варна и имате обичайни спирки, където отдъхвате, зареждате автомобила, спирате за по кафе и продължавате към крайната цел. Много често само на метри или няколко километра именно от такива главни пътища ни очакват вълнуващи забележителности, които все оставяме за друг път или дори изобщо не подозираме, че съществауват. Предизвикваме ви следващия път вместо да се отбиете от пътя за рутинна почивка, да съчетаете отдиха с посещение на поне една такава забележителност, която ще разнообрази пътуването и ще разшири кръгозора ви какво всъщност се крие съвсем на близо.

На стотния километър тръгвайки от София в посока Варна се намира село Брестница. Главния път минава точно през него, а от там ни насочва и табела към пещера Съева дупка, която показва, че пещерата отстои само на 4км. Минимално отклонение от пътя, а прекрасна възможност да видим нещо неповторимо. Разбира се, че поехме по него. Пътят продължава към крайнините на селото и излиза от него, като започва постепенно изкачване, което ни убеждава, че сме на прав път. Изглеждаше нереално пещерата да е толкова близо и да не е скрита някъде на високо. Пътят до нея беше проходим и почистен от снежните преспи дори през първите дни от новата година, когато я посетихме и се превърна в нашата първа посетена забелжителност за 2017-та година.

С кола се достига почти до самата пещера, където има голям паркинг и само на десетина метра се намира и входът ѝ. Интересното е, че наоколо има и други интересни атракции, подходящи за по-топлите месеци. Чрез голямата карта на ройона набелязахме и други такива, за да се върнем отново. В непосредствена близост до Съева дупка за търсачите на силни усещания са изградени Via Ferrata и въжена градина Ледницата. Екопътека, маршрути за велосипедисти, още няколко диви пещери, които не са благоустроени за посещения, беседки, места за отдих и панорамни площадки са само част от това, което още се криеше на около.

Друга любопитна информация, която посетителите могат да научат на метри преди да влязат в самата пещера е за пещерните обитатели – прилепите, за които има специално създадено табло от Българска фондация Биоразнообразие, от което научаваме любопитна информация и интересни факти, които до този момент не знаехме и ни се сториха много любопитни:

Какво е общото между прилепите и
– делфините
– едно желирано мече
– граф Дракула?

Пещерата Съева дупка е една от най красивите пещери в България и затова неслучайно е наричана “Подземната перла” на България. Тя е кръстена на своите откриватели – двамата братя близанци – Съе и Сею, укривали се в нея от турците по време на робството. Входът ѝ е изваян под отвесен скален откос, висок 6.5м, обрасъл с папрат, бръшлян и мъхове. Дължината на Съева дупка е 400 метра, температурата целогодишно е между 7-11 градуса, а влажността варира между 96-99%. Предполага се, че пещерата е образувана преди около 3,5 милиона години. Била е проучена за пръв път през 1883 година от професор Златаров, а 10 години по-късно неговия пример последвали и братята Шкорпил. През 1963 година Съева дупка е обявена за природна забележителност. Пещерата е била благоустроена за посещения още през 1967 г., като при работата по благоустрояване на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове и римски монети. През 1990 е затворена, но е отворена отново през 2004 г. Днес тя е обезопасена и много добре осветена.

Пещерата се състои от пет зали, всяка от които ще ви очарова със своите форми. Проникването в пещерата се осъществява чрез слизане по метална стълба в първата пещерна зала, наречена Купена. Тя е доста бедна на пещерни образувания в сравнение с другите части от пещерата. Името си е получила от високия 3,5м каскадно оформен сталагмит, наподобяващ купа сено. Отдясно на пътеката проблясват малки езерца и панички. В тази част на залата посетителят може да наблюдава вкаменената фигура на “Виещия вълк”, над който виси каменна агнешка глава. Ниският таван е подпрян от два големи сталактона, от които е раздвоен в горната част.

Втората зала – Срутището – е получила името си от падналите от тавана блокове, вероятно от земетресение, станало преди векове. Отдясно на пътечката е забележителният сталактон, наречен “Дебелата Берта”, който наистина прилича на голямо оръдие. По-забележителна е лявата част на пътеката, където от тавана на пещерата висят малки сталактити приличащи на вкаменен дъжд, а по стената на залата е изваяна женска фигура. Заглеждайки се в красивите калцитни образувания някои посетители виждат образа на Ботев, трети откриват Балдуиновата кула. Друга част от образуанията са опънати като различни по дебелина каменни струни. Те образуват Органа на пещерата – мястото където може да се послуша пещерна музика. При удар на всяко едно от прекрасните пещерни образувания, в зависимост от дебелината, дължината и кухините, издава звук съответстващ на определен тон или полутон от гамата. Когато се почукат леко, звънят като чамове. Това място е задължителна спирка от беседата, където екскурзоводът ще ви демонстрира самия звук.

Следва третата пещерна зала – Хармана, където започва приказният подземен дворец. Залата е равна, почти кръгла, застлана с глина. Отляво на пътеката може да видите два дебели, глинени наносни конуса. Материалът е червено-обагрена глинеста плиоценска почва. Обиколката на най-дебелият сталактон в пещерата е 13м. Северната му страна искри, сякаш е посипана със скреж или със скъпоценни камъни. Това е причината да го наричат още Брилянтен.
Акустиката на Хармана е забележителна, затова тук са пели много хорове и известни личности. Влюбени пък са избирали това място да си кажат своето “Да”. В тази зала могат да се видят и единствените в България “хеликтити”. Това са наклонени сталактити. Причина за това е постоянното въздушно течение, което отклонява посоката на капките вода встрани.

Северозападно от Хармана е разположена следващата зала Белият замък. В нея се извива тясна пътечка и се разпростират сталактити дълги по няколко метра . Още по многобройни са сталактоните и сталагмитите в западната част на залата. Някои от тях се издигат до 5.5м. Най-впечатляващото тук е огромният сталактон – Белият замък – на който е наречена и самата зала.

Неусетно стигаме и до последната зала в пещерата – Космос. Името ѝ е свързано с малко синтрово образувание, наподобяващо сполучливо ракета в полет. Таванът е украсен с обагрени в бяло и приятно тъмно оранжев цвят различни по форма сталактити, редично разположени. От тавана се спускат малки драперии, оцветени в редуващи се бели и червени слоеве, а от пода се издигат сложно оформени сталагмити.

На връщане ще забележите красотата на пещерата от другата страна – пред вас ще изскачат нови причудливи форми, изваяни от неуморните капки вода в течение на хилядолетия, обагрени във всички възможни цветови нюанси.

Пещера „Съева дупка“ е сред 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз и е отворена целогодишно. Лятното ѝ работно време е от 09:00 до 19:00 ч.а през зимата е отворена от 09:00 до 17:00 ч. Тук може да попълните и книжката си с печати и за по-малко от час да разнообразите следващото си пътуване.

На връщане от пещерата пък ви препоръчваме да посетите и ферма “Сините щрауси”, където да попаднете в екзотичния свят на щраусите и едно гостоприемно семейство отново в село Брестница.

Благодарим ви, че споделяте това забележително място с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.