Това лято отворихме нова страничка в Тефтерчето на един пътешественик като добавяме нова любима категория пътешествия, които с вълнение ще споделяме. Обичаме планината и както всяка година се отправяхме неведнъж към висините. За първи път тази година спонтанно обаче решихме да направим следващият си поход с велосипеди. Без да знаем какво точно ни очаква, но с много ентусиазъм се впуснахме в това приключение, като в края му бяхме удивени с колко много препятствия успяхме да се справим. Следва един вълнуващ разказ от първо лице, който включва предварителната ни подготовка, избор на маршрут и реализацията му, без да спестим и хубавите и лошите страни на нашето първо велоприключение. 🚴
Летните уикенди почнаха да се изнизват все по-бързо и почти всички следващи вече бяха заети…
Две седмици преди последния ни свободен летен уикенд през Август ни се завъртя отново една забравена идея – да си купим велосипеди, с които да разнообразим както спортните си активности, по-бързото придвижване в града, така и възможностите за приключния и опознаване на нови места. От тук сформирахме и критериите за закупуване на велосипеди, които да удовлетворяват максимално всичките ни нужди. Бихме споделили, че избирането на велосипед не е никак лесна задача. За хора, които не са толкова запознати със спецификата на това превозно средство. След няколко посещения на най-големите специализирани магазини в града бяхме затрупани с куп полезна информация, която бързо валидирахме допълнително с research, който направихме и самостоятелно. И така няколко дни по-късно вече знаехме, че искаме да си купим качествени велосипеди, подходящи както за градска среда, така и за средно натоварени преходи в планината. Основната идея бе да бъдат надграждаеми със здрава рамка и добри спирачки.
Оказа се, че изборът на размер велосипед също не е съвсем лесна задача. И двамата се оказахме междинен размер, което правеше трудна задачата да поръчаме колело без да сме го пробвали. Като добавим и изискването всичко това да не струва прекалено скъпо за хора като нас, които просто искат да пробват нещо ново, но по разумен начин, изискванията взеха да стават все повече. 🙂 Все пак си бяхме определили скромен бюджет от около 800/850 за неговия и 500+/- за нейния (моя 🙂 ) велосипед. Сигурни сме, че за истинските веломаниаци всичко това изглежда недостатъчно и ще ни определят като пълни аматьори, каквито всъщност сме, но преди всичко имахме желание да се докоснем до техния свят на две колела. Затова ще сме радостни да чуем техните първи велотрепети и препоръки, мнение и всичко, което биха искали да ни споделят.
Бързаме да добавим и още едно изискване, което си формирахме в последсвие, а именно да си купим български колела. С изненада установихме, че страната ни е един от основните производители на велосипеди, много от които се продават основно навън, а тук пазарът е пълен предимно с чужди колела, на които нашите обаче по нищо не отстъват. Искахме да подкрепим българските производители и обикаляйки с нашите нови велосипеди да рекламираме техните марки.
След толкова изисквания ето и как процедирахме. За нея(мен 🙂 ) взехме велосипед офлайн, за да сме сигурни, че ще ѝ пасне като размер и удобство и да предотвратим евентуално връщане и замяна, а за него велосипедът беше любов от пръв поглед и поехме рискът да поръчаме онлайн, но на цената наистина да стане любим.
Тук е моментът да изкажем благодарности на всички отзивчиви велолюбители и консултатнти, които ни помогнаха да разберем от какво точно имаме нужда и ни бяха изключително полезни във вземането на най-доброто решение!
Благодарене на тях и на нас станахме горди собственици на следните два велосипеда:
Нейният – Sprint GTS, 450mm, 26’’ в комбинация черно/синьо/зелено, а за повече детайли последвайте линка.
Неговият – Oryx S9 Nine, 510mm, 29’’ в цвят антрацид, а за повече детайли последвайте линка.
-
- Току-що сглобен 🙂
Тези две конфигурации отговарят на нашите изисквания за първи велосипеди към този момент и след всичко, което изтърпяха и което ще разкажем оставаме напълно доволни от избора си. 👍
И така средата на седмицата се сдобихме с тях и имахме точно една вечер след работа да ги изпробваме в градска среда по велоалеите на морската ни столица, а след това и между тълпите от туристи в морската градина, преди да потеглим на похода. Придвижването ни на две колела веднага ни накара да се почувстваме по нов интересен начин, предизвиквайки както физическите си възможности, така и explore-ването на града по друг начин. Вече знаехме, че подарявайки си това ново начинание ни очакват съвсем нови емоции, за които ще има много какво да споделяме.
Предвижването ни само на две колела из България би било непосилна задача и още от началото бяхме предивидили, че ще трябва да ги транспортираме по някакъв начин. Възможностите на които се бяхме спрели бяха багажник за автомобил (на теглич), който да бъде закрепен за задната му част, а не отгоре, с цел по-добра аеродинамика и да не се притесняваме при преминаваме през ниски участъци. Спряхме се на този вид багажник THULE XPRESS 970, поръчан от този сайт в комплект с Oryx-а.
Тук обаче идва следващата голяма удивителна – най-доброто решение за транспортирането на велосипеди изисква автомобилът да има теглич. Една не малка особеност, която при нас обаче липсваше. За щастие тук се намеси най-добрият ни и верен автосервиз Варна Авто, където след един телефонен разговор и въпросът “Може ли да сложим теглич на Опела до петък?” нашите приятели от сервиза реагираха светкавично. Без тяхната намеса планът ни би останал нереализируем или най-малкото щеше да трябва да го оставим за друг момент от годината. Професионалната и бързата намеса от тяхна страна спомогна петък следобед автомобилът ни да е трансформиран и готов за потегляне. За всички, които биха направили същото като нас предупреждаваме, че това също не е евтино удоволствие, дори на шега ни се завъртя идеята да сменим и автомобила. Може би щеше да е по-лесният вариант. 😀
Багажът ни беше готов и натоварен в колата, като следваше монтирането на останалата част от техниката. След малко чудене и гледане на клипчета в YouTube как се монтира здраво и сигурно такъв вид багажник, първата част от задачаката беше свършена. Оставаше да монтираме велосипедите и да потеглим. Големият черен звяр влезе без проблем, но закачането на малкия Sprint не ставаше по никакъв начин на никоя страна. Времето напредваше, печеше ни адското слънце и всеки опит беше неуспешен. Отстрани изглеждаше много лесно, но кога друг път ни се е налагало да монтираме такъв тип конструкции … явно нещо бъркахме. Въпреки неуспешните опити, вариант да се откажем и да потеглим без велосипедите нямаше. Докато не влязат, нямаше да потеглим. Гениалната идея да извадим по-големия и да пъхнем първо по-малкия се оказа печелившата стратегия. Аз все още не мога да си обясня как стана тази магия, каква е логиката първо да не успее да влезе на никоя страна, а след това да влезе почти без проблем, това е може би зарди русия цвят. 😀 Като оставим шегата на страна обяснението на Данчо бе, че рамката на велосипеда ми почти плътно се закрепя за рамената на вело багажника и беше нужно по диагонал да я закрепим с малко повече сила. Когато Oryx-a беше там, имахме по-малка маневреност и пространство и обяснимо защо не успяхме да го закрепим. Като навярно има и други оптимални решения, които тепърва ще открием и следващият път ще монтираме още по-добре конструкцията.
Още на момента Данчо предложи да разкачим педала на първия велосипед , с цел да предотвратим триене със задната врата на автомобила, но предвид че вече изоставахме с плана, то решихме да потеглим. Е, по-късно съжалявахме за решението и ни остана малък вдлъбнал спомен 🙂
Ето и финалната конфигурация, която успяхме да скалъпим: авотмобил + чисто нов теглич + багажник за велосипеди + новите ни два велосипеда.
Докато постигнем тази успешна картина, времето доста напредна. Часът беше след 19:00 и от тук ни очакваха тепърва 280км в този формат до Габрово, където щяхме да преспим и на другия ден да се отправим към Балкана и нашия веломаршрут. Интересното е, че имахме приблизителна идея какъв ще бъде той, но умишлено оставихме за накрая финализирнато на плана, за да бъде всичко още по-приключенски и спонтанно. За хора работещи в ИТ сферата и големи любители на природата, оценяваме изключително много технологиите, благодарение на които можем в движение да проучваме и планираме минимално необходимите части от нашите пътувания и да се възползваме от тях.
Целта за следващите два дни най-грубо казано беше връх Ботев с една нощувка, някъде горе в планината. Тук вече може би биха ни се присмяли планинарите, но ще уточним, че неведнъж сме минавали леки, средни и по-тежки пешеходни маршрути в планината, физически сме добре подготвени, екипироката ни може да бъде още по-добра, но знаем какво да очакваме в планината и нямаше да се впуснем безрасъдно в нещо подобно. Определено ентусиазмът ни беше малко в повече, но пък човек има нужда от такива моменти.
Изходна точка за връх Ботев може да бъде и северна и южна България. Изборът на маршрут с велосипеди обаче предопредели да се насочим към юг за начало на похода ни. Това означаваше първият ден да стигнем до хижа Тъжа, а вторият да направим изкачването на върха и слизането обратно на изходния пункт. И така мислейки си, че маршрутът е начертан, остана само да запазим места за спане, тъй като по това време от годината хижите са доста посещаеми. Предвид и това, че е уикенд, трябваше да звъннем няколко телефона предварително. Пътувайки по магистрала Хемус, открихме телефон на хижата, но се оказа че места няма, макар че хижата е 50 местна. Големи организирани групи бяха заели вече стаите и трябваше да търсим план Б. За щастие близо до хижа Тъжа се намира хижа Мандрата. Нея не я бяхме чували, но веднага проучихме, че хижата също е добре оборудвана, предлага добри условия, но има два пъти по-малък капацитет. Съответно места на хижа Мандрата също нямаше. Вариантът да подходим от север с нощувка на хижа Плевен беше отпаднал заради трудно достъпния маршрут с колела, а южният маршрут през хижа Рай също не беше препоръчителен. Отчаяние нямаше, но за момент трябваше бързо да се измисли нов вариант. Информацията за хижите на сайта www.bulgarian-mountains.com ни помогна да открием хижа Триглав, която е на два часа от хижа Тъжа, което ни се стори малко и добра алтернатива. Като добавим и това, че хижата е достъпна по офроуд път, звучеше идеално да я покорим с велосипед и от там на другия ден да се насочим към най-високата точка на Стара планина. Бързо се свързахме с хижа Триглав и за щастие места имаше. Вече можеше да си отдъхнем, че планът ни ще се осъществи, макар и с лека промяна.
По време на пътуването успяхме да се насладим на прекрасен залез, който ни помогна да се успокоим от леко затрудненото начало.
Времето напредна и вече отдвана се беше стъмнило. Бяхме минали около 3 часа път и оставаха десетина минути до табелата на град Габрово, където вече ни очакваха с нетърпение. Тъкмо уговорихме малко помощ за по-бързо разтоварване на багажа и затворих телефона, когато Данчо наруши тишината и ми провикна “Сърна!?”.
Той е страстен любител на животните, винаги се удивявам как забелязва и най-малките светещи очички през деня и нощта, докато кара, но този път определено не бяха малки. Като опитен шофьор реакцията му на момента беше светкавична въпреки тъмнината, часовете път и натрупалата се умора. Едно е сигурно не бихме искали по никакъв начин пътищата ни с животното да се пресекат фатално и за двете страни. За да избегнем това преценката му на шофьор за части от секундата беше подаването на повече газ, за да се разминем без пътищата ни да се сблъскат. Животното обаче явно беше решило да пресече независимо минава ли някой или не. Секунда по късно се чу силен удар. Нормално е да си помислим най-лошото. За щастие не беше то и притеснението ни за животното беше напразно. Още една секунда по-късно той ми каза “Едното колело го няма” … огледахме се и установихме, че едното колело наистина липсва.
Беше доста опасно и това, че зад нас се зададе друг автомобил с набрана скорост, но отново за щастие нямаше допълнителни последици. При нас траекторията се промени на 180 градуса. Обратен завой, върнахме се няколко десетки метра назад и вече търсихме изхвърчалия велосипед и дали има ранено животно. Животно нямаше, навярно беше продължило да бяга все така лудо по своя път. Силно се надяваме и двете страни да сме се разминали само с уплаха. За велосипедът ситуацията беше в пъти по различна. Успяхме да го изровим около 60 метра по-назад от храстите в тъмното, да го изчистим и изправим, но меко казано велосипедът на Данчо беше жертвата в тази ситуация. Новият велосипед, който беше едва на 2 дена, имаше и сантиментална стойност за собственика си. По закона на Мърфи ще пострада колелото което е по-здраво, по-голямо и по-скъпо. По ирония на съдбата, ако не бяхме разменили двата велосипеда още в началото, тогава жертвата щеше да е другото.
Някак си успяхме да възстановим конфгурацията, макар че и багажникът беше загубил част от своите предпазни аксесоари. В оставащите минути до пристигането ни настъпи пълно мълчание. Все още осмисляхме какво ни се случи и се опитах да успокоя Данчо, че трябва да сме благодарни, че не се случи нещо много по-лошо, а вещите могат да се заменят или поправят. Но знаете, когато човек вложи толкова много енергия в нещо и до последно се справя с всяка следваща трудност, заслужава накрая да получи удовлетворение. Въпреки всичко знаехме, че трябва да сме благодарни на този изход и нямаше място за съжаление – всичко беше поправимо, или поне се надявахме да бъде!
Следващите снимки са минути след пристигането ни, където може да видите част от щетите.
Утрото е по-мъдро от вечерта, а следваше съботната утрин. При всички положения щяхме да направим това, за което сме тръгнали – поход, дори и с колела под наем или пък щяхме да направим похода пеша. Варианти винаги има, стига да има желание. При нас такова определено не лиспваше и рано рано Данчо беше пред вратите на местния веломагазин още преди да отвори. От тук нататък навсякъде, където му се налагаше да обясни какво му се е случило, когато някой видеше състоянието на колелото и дали е добре, всички оставаха и все още остават потресени, когато чуят, че бяхме блъснати от диво животно. Никой не е застрахован от такова нещо, но за съжаление в гаранциите все още няма такава клауза.
Тук отново идва една особеност, че не бяхме единствените клиенти на магазина и разбира се трябваше да почакаме. Следва неизвестната дали изобщо велосипедът може да бъде поправен и дали ще функционира добре и безопасно – все пак го очакваше поход в планината, а не леко каране в града. Макар и да трябваше да почакаме доста, за да разберем, новините бяха добри и в ранния следобед колелото беше отново стегнато и готово да потегли. Тук е мястото да благодарим на веломагазин ДЕНИЗОВ (гр. Габрово, м-ст Шивара) и на момчето, което за няколко часа ремонтира и стегна велосипеда за предстоящия поход – Райко!
*След завръщане от експедицията ни във Варна, посетихме нашите приятели от Bikes4you за щателен преглед и за съжаление те установиха, че рамата е усукана. Неприятно и непоправимо, но за радост до такава степен, че е трудно уловимо от начинаещи велосипедисти като нас.
Часът беше след 14:00 и нищо не беше свършило. При добра организация на времето и желание имахме достатъчно време да потеглим отново с колата от Габрово до село Тъжа и от там да поемем с велосипедите нагоре към хижа Триглав. Искаше ли питане – естествено, че не! Дори не се и замсилихме, а и двамата знаехме, че потегляме. Багажът беше отново готов, взехме си довиждане с близките и поехме отново на път.
(следва продължение…)
Благодарим ви, че споделяте този фотопътепис с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.