Уикенд в Дряново – скритите забележителности в града на майстор Колю Фичето

Всяко пътуване към сърцето на България е специално за мен. Това е родният ми край и веднага щом наближа, усещам как енергията ми се променя. Всеки сезон Балканът ни посреща с нови багри и сякаш ни зарежда отвътре, а когато се завърна тук и като пътешественик, виждам познатите места в съвсем нова светлина.

В началото на октомври имахме чудесен повод да празнуваме – Асоциацията на травъл блогърите в България (АСТОМ) навърши 10 години! Нашата общност от запалени пътешественици отпразнува юбилея по най-подходящия начин – с пътуване! Заедно се впуснахме в приключение из Дряновския край, а домакините от Дестинация Дряново и Община Дряново се постараха програмата ни да е толкова наситена, че да се чудим защо не сме дошли по-рано. Освен емблематичните Дряновски манастир и пещера Бачо Киро, посетихме и редица по-малко познати места и музеи, които истински ме впечатлиха. В следващите редове ще ви разкажа подробно за тях, а маршрутът е напълно приложим за уикенд или семейно приключение с деца.

За Дряново

Дряново е малко балканско градче, сгушено в полите на Предбалкана, между Габрово и Велико Търново. През него минава Дряновска река, а живописната природа наоколо го превръща в чудесно място за разходки и приключения на открито.

Градът е родното място на майстор Колю Фичето – най-известния строител на Българското възраждане. Неговият почерк и до днес личи по улиците на Дряново – в храмовете, къщите и моста над реката. Благодарение на удобното си местоположение и разнообразните забележителности, Дряново е идеална дестинация за уикенд или семейно приключение, която съчетава природа, история и култура.

Експозиция “Колю Фичето – живот и творчество” в Историческия музей

Обиколката ни из Дряновския край започна от най-емблематичния площад в града, където се издига статуята на Колю Фичето и са събрани едни от най-важните исторически сгради. Тук, пред погледа на майстора, нашата компания от травъл блогъри се потопи в историята на Дряново, а първата ни спирка беше експозицията “Колю Фичето – живот и творчество” на Историческия музей.

В музея ни посрещнаха млади и усмихнати хора, които ни разказаха много увлекателно за живота на Колю Фичето. След това разгледахме изключително прецизно изработените макети на най-известните му строежи, пръснати из цяла България. Малка част от тях са мостът над р. Росица при Севлиево, Покритият мост в Ловеч, Беленският мост над Янтра, Къщата с маймунката, Хан Хаджи Николи, сградата на турския конак и църквата “Св. Св. Константин и Елена” във Велико Търново. Един от най-впечатляващите макети е на най-големия му храм – “Св. Троица” в Свищов. Макетите са свидетелство за огромното наследство, което майсторът е оставил след себе си.

Колекцията от старинни зидарски, каменоделски и дърводелски инструменти пък показва с какво и как са работили възрожденските майстори, за да създадат шедьоври, които посещаваме и до днес. А колко голяма е почитта към Колю Фичето, личи и от това, че ликът му е изобразен върху банкнотата от 2000 лева, пусната в обращение през 1994 г., а на гърба ѝ са храмът в Свищов и мостът при Бяла. През 2025 г., по повод 225 години от рождението му, е издадена и пощенска марка с неговия портрет.

Любопитен факт: Майсторът има седем наследници, но нито един от тях не поема по неговия път. Може би именно затова неговият гений и до днес остава толкова неповторим.

💡 Бонус съвет: Започнете обиколката си на Дряново именно оттук. Щом опознаете почерка на Колю Фичето, ще го разпознавате на всяка следваща спирка – в извивките, арките и детайлите на сградите из града.

Храм “Св. Троица” и килийното училище

Само на няколко крачки от музея се намира и следващата задължителна спирка в обиколката на Дряново – храм “Св. Троица” и килийното училище в неговия двор. Двете сгради са сред най-ярките свидетелства за Възраждането в града – времето, когато около църквите се раждат първите български училища.

Храмът е построен през 1846–1847 г. Масивните каменни стени отвън крият просторно и светло пространство, разделено от стройни каменни колони. Още с влизането погледът се спира върху галерията и резбования дървен таван, нетипичен за храм – истинско свидетелство за умението на възрожденските занаятчии. И до днес “Св. Троица” е действащ храм, който впечатлява със своята чистота и простота.

Точно до храма се намира възстановеното килийно училище. Дървени чинове, мастилници, черна дъска, стари буквари, тетрадки и бележници. Обстановката е пресъздадена толкова автентично, че ни пренася назад във времето и ни се прииска също да поседим в класната стая. Експозицията е изключително богата – освен учебните пособия, тук са събрани старинни снимки, мебели и множество запазени предмети, които разказват как са учили децата през Възраждането.

💡 Бонус съвет: Ако пътувате с деца, непременно ги заведете в килийното училище. Ще им бъде много интересно да видят как са изглеждали класните стаи и учебните пособия преди повече от век.

Лафчиевата къща – “Къщата без пироните”

Продължаваме към една от най-любопитните сгради в града – Лафчиевата къща. Тя е триетажна жилищна сграда в традиционен възрожденски архитектурен стил, построена около 1840 г. от дряновския строител майстор Кольо Гайдаржията. Известна е още като “къщата без пироните”, тъй като в строежа на основния ѝ етаж не е използван нито един пирон или желязна скоба. Днес тя е национална културна ценност и един от малкото запазени у нас образци на триетажно строителство с дървена конструкция.

Вътре разгледахме етнографската експозиция “Градски бит от края на XIX и началото на XX век”, която ни пренесе назад във времето и ни показа как е изглеждал животът в Дряново преди повече от век. В автентично подредените интериори ще видите мебели, предмети от бита, тъкани, облекло и накити, характерни за Дряновския край.

В приземния етаж на Лафчиевата къща, в някогашния дюкян, ни очакваше още една впечатляваща експозиция, за която изобщо не подозирахме. Наречена “Сътворено от Земята”, в нея са подредени около 100 основни вида минерали с техните кристализации – общо 270 образеца от около 80 находища. Тя е истинско съкровище за любителите на минералите, а цветовете, формите и блясъкът им са толкова разнообразни, че е трудно да повярваш, че всичко това е създадено от природата.

Най-хубавото е, че колекцията е дарена на града от дряновеца Венцислав Панев. Благодарение на него днес всеки посетител може да се докосне до малка частица от минералното царство на Земята, в което науката познава над 5800 вида.

💡 Бонус съвет: Ако пътувате с деца, непременно ги доведете тук. Блестящите кристали бяха изключително любопитни за малките пътешественици в нашата компания от травъл блогъри.

Храм “Св. Никола” – дело на Колю Фичето от 1851 г.

Продължаваме към централната част на града, където ни очаква едно от първите самостоятелни творения на майстор Колю Фичето – храм “Св. Никола”. Построен е през 1851 г. и именно тук младият майстор за първи път смело въвежда собствения си стил.

Още отвън храмът впечатлява с вълнообразния кобиличен фронтон над входа – характерен елемент за майстора, който ще срещнете и в Икономовата къща. Каменните стени са раздвижени от прозорци с най-различни форми – правоъгълни, овални и кръстовидни, а осмостенната камбанария сякаш издига цялата постройка към небето.

Един от най-красивите детайли вътре е двойният балкон с плавна извивка, представящ сцени от Стария и Новия завет. Такъв балкон почти не се среща на други места. Не пропускайте да разгледате и иконите в иконостаса, три от които са дело на възрожденския художник Станислав Доспевски. Днес “Св. Никола” е действащ храм и паметник на културата с национално значение.

💡 Бонус съвет: Обиколете храма отвън и потърсете различните форми на прозорците. Това е чудесна игра за децата и най-лесният начин да усетите колко смело е експериментирал Колю Фичето.

Икономовата къща и музей “Възрожденско църковно изкуство”

Продължаваме по стъпките на майстор Колю Фичето към едно от най-елегантните му творения – Икономовата къща. Построена е през 1859 г. за семейството на свещеника Васил Икономов, главен настоятел на храма “Св. Никола”, който, както разбрахте, също е дело на майстора.

Тук във всеки детайл си личи гениалността на майстора. Откъм главната улица фасадата е семпла и сякаш скромно следва извивката на улицата. Но щом заобиколите към двора, къщата показва най-красивата си страна – елегантна южна фасада с изящно извит еркер, който наподобява кобилица. Високите прозорци, увенчани с каменни “вежди”, и покривът от каменни плочи допълват хармонията между функционалност и красота, с която майсторът е известен. От двора се разкрива и красив поглед към Часовниковата кула – една от следващите ни спирки.

Вътрешно двураменно стълбище води към просторния салон на втория етаж, а оттам двукрила врата въвежда в най-впечатляващото помещение – гостната стая. Не забравяйте да погледнете нагоре: изящният резбован таван с мотива “Слънце”, характерен за Възраждането, е истинско бижу.

Днес къщата е културна архитектурна ценност от национално значение и в нея е подредена експозицията “Възрожденско църковно изкуство” с над 150 икони, дърворезби и стенописи. В приземния етаж ви очаква още една изненада – реставрирани стенописи и икони, спасени от храма “Св. Йоан Предтеча и Кръстител” в село Каломен.

💡 Бонус съвет: Разгледайте къщата първо откъм улицата, а после откъм двора. Контрастът между двете фасади е най-добрият начин да усетите майсторството на Колю Фичето.

Релефната карта на България

Първата част от деня ни завърши на едно място, което ще плени всеки любител на географията. В центъра на Дряново, точно срещу часовниковата кула, в парка на СОУ “Максим Райкович”, се намира най-известната и прецизна релефна физическа карта на България на открито.

Картата е отлята от цимент в мащаб 1:100 000 и е с внушителните размери 6,90 на 4,30 метра. На нея ясно личат планините, равнините, реките и дори най-малките възвишения. Заставайки до нея, с един поглед ще обходите цяла България – от Дунав до Родопите и от Черно море до Осоговската планина.

Любопитен факт: Релефът е пресъздаден толкова детайлно, че в началото е имало дори тръбички, чрез които по коритата на големите реки е пускана вода, която се е вливала в Черно море и Дунав, за да бъде още по-реалистична. За съжаление, през зимата тънките тръбички замръзват и отдавна по картата вече не тече вода, но тя продължава да бъде все така впечатляваща.

Картата е изработена през 1962 г. от Бонка Тихова, преподавател по география в училището, заедно с нейни ученици. През 2013 г. местни младежи ѝ вдъхват “нов живот”, като я реставрират. Повече от 60 години по-късно картата продължава да бъде своеобразна открита класна стая. Признавам, че географията винаги е била един от любимите ми предмети в училище, затова тук дълго време не можех да откъсна поглед от картата.

💡 Бонус съвет: Ако пътувате с деца, може да превърнете посещението на картата в игра. Нека открият родния си град, най-високия връх или реката, край която сте били на последната ви ваканция.

Часовниковата кула

Точно срещу релефната карта се издига един от символите на града – Часовниковата кула. Първата кула е построена още през 1778 г., с масивна каменна основа и осмоъгълна горна част, в която е бил скрит часовниковият механизъм. През 1883 г. той е заменен с нов, изработен от тревненски майстори.

167 години кулата се извисява над Дряново, докато пукнатините от земетресенията не налагат тя да бъде съборена през 1945 г. Но за дряновци часовниковата кула е символ и неделима част от архитектурния облик на града. Затова през 1984 г. кулата е изградена отново, в близост до Икономовата къща на Колю Фичето, а запазеният старинен механизъм е ремонтиран и настроен от майстор Илия Ковачев.

Днес кулата отново е сред най-разпознаваемите обекти в Дряново и любимо място за среща в центъра на града.

💡 Бонус съвет: Една от най-красивите гледки към кулата се открива откъм релефната карта. Не пропускайте да я снимате оттам!

Мостът на Колю Фичето над река Дряновска

Знаете ли, че единственият мост на Колю Фичето, запазен в оригиналния си вид до днес, се намира в родния му град Дряново?

Построен през 1861 г. над Дряновска река, мостът е впечатляващо творение с размерите и формите си. Дълъг е 38,5 м и широк 5 м, с четири свода с различна големина, стъпили върху три масивни каменни колони. Вторият свод е най-висок, което прави моста леко изгърбен. В колоните пък са предвидени специални отвори, през които да преминава водата при високи нива на реката.

Днес мостът е любимо място за разходка както на дряновци, така и на гостите на града. А точно до него огромната 15-метрова подпорна стена през няколко години променя напълно облика си. Тя се превръща в своеобразно платно за едни от най-добрите графити артисти в България, които отново чрез изкуство отдават почит на делото на прочутия възрожденски майстор.

💡 Бонус съвет: Съвсем наблизо има pump track с площ над 800 кв. м, изграден през 2022 г. – любимо място за децата и чудесна възможност за забавление с велосипеди, скейтбордове, тротинетки или кънки.

Дряновският манастир “Св. Архангел Михаил”

Като всеки човек от този край, познавам Дряновския манастир от дете. Идвала съм тук много пъти и всеки път минавам с особен трепет познатия маршрут през манастира и по пътеката към пещерата. Това място впечатлява както с героичната си история, така и с красивата природа наоколо през всеки сезон.

Може би малко хора знаят, че манастирът е основан още по времето на цар Калоян в края на XII – началото на XIII век. Първоначално той се е намирал на около 2 км северно от днешното си място. Три пъти е разрушаван и опожаряван и три пъти е възстановяван, а на сегашното си място е изграден към края на XVII век.

През 1876 г. тук се разиграват едни от най-драматичните събития на Априлското въстание – девет дни четата на поп Харитон и Бачо Киро се отбранява срещу многократно по-голяма турска войска. В памет на тези събития в стените на храма и до днес са оставени дупките от куршумите, а до него се издига костница на загиналите въстаници.

💡 Бонус съвет: Не пропускайте музейната експозиция “Археология и Възраждане” в манастирския комплекс. Тя разказва за хилядолетната история на района – от праисторическите обитатели на пещерите до героите от Априлското въстание.

Пещера “Бачо Киро” – най-старите следи от Хомо сапиенс в Европа

Пещера “Бачо Киро” се намира само на 300 м от Дряновския манастир. Тя е първата благоустроена пещера в България, отворена за посетители още през 1937 г., а през 1940 г. получава името си в чест на героя от Априлското въстание Бачо Киро.

Пещерата е огромен подземен лабиринт на четири етажа, с галерии с обща дължина около 3600 м, от които 700 м са достъпни за посетители. Тя може да бъде разгледана по два маршрута: къс (25–30 мин.) и дълъг (60–70 мин.). Като дете съм влизала няколко пъти по късия, а сега с особен интерес минахме по дългия и повече от час се удивявахме на всичко около нас. Видяхме безброй причудливи образувания, наречени според формата си – Каменното цвете, Тополите, Езерото на щастието, Медузите, Мечата пързалка, Слона и Пещерния орел. Видяхме също и прилепи, които позираха напълно неподвижни пред обективите ни.

Най-голямата слава на “Бачо Киро” обаче идва от факта, че тук са открити най-старите следи от Хомо сапиенс в Европа. Българо-германски екип от археолози открива в пещерата кътник и костни фрагменти на хора, живели преди 43 000 – 46 000 години, заедно с каменни и костени сечива и накити от зъби на пещерна мечка. Откритието показва, че съвременните хора са достигнали Европа по-рано, отколкото се смяташе дотогава, и превръща пещерата в едно от най-важните места за изучаването на нашите далечни предци.

💡 Бонус съвет: Температурата в пещерата е постоянна – около 13 градуса през цялата година. Не забравяйте връхна дреха, особено ако изберете дългия маршрут, който определено си заслужава.

“Пейката на любовта” и панорамата към Дряновския манастир

Ако си мислите, че с пещерата обиколката ни приключи, всъщност ни чакаше още една “изненада”! Точно оттук започва Дряновската екопътека, която има няколко различни маршрута из гората и скалите над манастира. Един от тях води до „Пейката на любовта“, която е само на 15-ина минути. Пътеката започва стръмно за кратко, но после става приятна и сенчеста, за да ни отведе до една от най-красивите панорамни гледки в региона – поглед отвисоко към Дряновския манастир, сгушен сред гористите склонове и скалите.

Тук изпратихме последните слънчеви лъчи за деня, а цветовете на есенната гора бяха просто приказни. Не можехме да си пожелаем по-хубав завършек на нашето приключение в Дряново.

Признавам си, че като дете съм идвала до манастира много пъти и за мен това е много сантиментално място. Спомням си, че тук беше една от първите екопътеки в района, която се виеше през гората и минаваше по малки мостчета над реката. За съжаление, дъждовете ги отнесоха и пътеката отдавна чака да бъде възстановена. Вече е започнат проект за обновяването ѝ и аз лично нямам търпение отново да мина по нея.

💡 Бонус съвет: Ако разполагате с повече време, продължете по екопътеката към другите две панорамни тераси. Всяка от тях разкрива различна гледка към манастира, скалите и каньоните на реките Дряновска и Андъка.

Финални думи

В Дряново само за един уикенд можете да се докоснете до възрожденското наследство, да се разходите сред природата и да усетите спокойствието на малкия град. Балканското градче определено заслужава повече внимание, а ако имате възможност, останете дори по-дълго – то е прекрасна отправна точка към други интересни места в района като Велико Търново, Габрово, Трявна и Етъра.

Ако търсите къде да отседнете, горещо ви препоръчвам бутиков хотел “Кентавър”, където бяхме настанени ние. Хотелът се намира на удобна локация, на разходка разстояние от забележителностите в града. Той разполага със собствен ресторант, а стаите му бяха уютни и стилно обзаведени. Голяма изненада и предимство за нас беше прекрасният детски кът до ресторанта, специални поздрави на леля Галя за веселите игри вътре.

За нас беше истинска радост да отпразнуваме 10-годишнината на Асоциацията на травъл блогърите в България (АСТОМ) именно тук. Благодарим още веднъж на Община Дряново и Дестинация Дряново за поканата, за топлото посрещане и за прекрасната програма, която ни показа Дряновския край от толкова много страни. С удоволствие ще се върнем отново с още по-голяма компания!

А вие посещавали ли сте Дряново? Кое е любимото ви място там и открихте ли нови места в района? Споделете в коментарите – ще се радвам да прочета!

До нови срещи, пътешественици!

Благодарим ви, че споделяте този пътепис с приятелите си! Можете да помогнете на повече хора да преоткрият страстта към пътешествията и да се вдъхновяват от тях. В края на страницата може да се абонирате за моя email бюлетин, за да не пропускате още много нови пътеписи.