Сред животните в Хаджидимово

Всеки от нас обича животните! Е, някои от нас предпочитаме да им се радваме предимно отдалеч, докато други си умират от кеф да ги мачкат, галят и гушкат до безкрай. Въпреки това обаче, когато стане дума за зоопарк, си представяме животни в клетка, което колкото и да обичаме да им се наслаждаваме, е отделяне за тях от естествената им природа. Именно затова винаги съм била със смесени чувства точно за този вид атракции и всеки път, когато съм посещавала зоологическа градина, в мен се борят тези мисли.

Днес обаче ще ви разкажа за един друг тип зоопарк. Ще ви споделя за място, където животните се разхождат свободно в своята огромна градина, а ако искаш да се доближиш и да ги видиш, трябва сам да влезеш при тях. Звучи нереално нали!? Само че това си е напълно възможно в едно далечно градче в крайните южни предели на страната ни, едва на 10-тина км от границата с Гърция.

Честно да си призная преди да попадна в този край на България не бях чувала за град Хаджидимово. Тук е много важно да отбележа, че ако местните хора не ни го бяха препоръчали, навярно никога нямаше да стигнем до него и щяхме да пропуснем тази наистина любопитна дестинация. Очарованието на градчето се носи още от географското му положение и природните дадености. Преобладаващата част от територията му е равнинна, а в южна посока землището му е предимно хълмисто, съставено от далечни предпланини на масивите Славянка, Щилка и Боздаг. В по-далечен фон се открояват силуетите на Пирин, а наблизо е долината на река Места. Трудно е да се опише цялата тази природна картина само с думи, но пък влизайки в градчето веднага ви обзема спокойствието, което цари.

Тъй като попаднахме тук повече случайно, отколкото планирано, се връщам и към основните ни дестинации в града. Това бяха манастирът “Свети Георги Победоносец” и зоопаркът. Следващият кадър е именно от домът на животните, а вляво в далечината се вижда и част от манастира.

Хаджидимовският манастир е български мъжки манастир, построен върху старо християнско светилище. Намира се на възвишение южно от град Хаджидимово и след Рилския и Роженския манастир Хаджидимовският е трети по големина в цяла Югозападна България. Той е един от най-южно разположените манастири в страната и най-близко разположената обител до Света гора. В непосредствена близост до храма се намира Хаджидимовският зоопарк. Както вече споделих, това не е обичайна зоологическа градина. На първо място тук животните не са в клетки. Всички те се чувстват свободни и обгрижвани. Разбира се, някои животински видове са обособени в свои пространства с цел безопасно съжителство, но отново всички от тях са свободно движещи се, обитават огромно широки пространства, максимално близо до своята естествена среда.

Други пък живеят в пълна идилия със свои несебеподобни. Напълно нормално е да видим зайче, паун и овен на едно … или пък елен, сърна и патица заедно.

Разнообразието от животниски видове в Хаджидимовския парк в огромно. Сами открихме представители на много и различни животински семейства. Някои от тях се бяха усамотили, глезеха се на огромната поляна, други пък обикаляха заедно вкупом. Напълно спокойно обикаляхме и ние сред тях, бързо се сляхме с обстановката и станахме част от тази природна идилия.

Други видове пък се криеха или поне си мислеха, че са се скрили от нас, но ние пак внимателно, без много да ги обезпокояваме, се доближихме за един бърз споделен момент с тях.

Една специална група животни пък винаги бяха игриви и намираха време да се поборичкат, дори това да не изглежда много дружелюбно за обкръжението. Стопаните ни увериха, че така си играят, но в природата нерядко нещата бързо се променат и вземаха мерки да ги разтърват преди играта да прерастне в по-ожесточена борба.

Да наблюдаваш само на метри от тях тази среща на характери, определено всяваше респект…

…Но пък, когато станеше време за хапване, всяко от животинчетата знаеше мястото си и отиваше при своите другари.

Най-нтересни за нас като посетители тук бяха животните, до които най-трудно можем да се докоснем в нормална среда. Имахме привилегията да сме толкова нереално близо до тях, че да ги видим в пълната им красота, да забележим и най-малките детайли и да почувстваме респект как природата е изваяла техния облик.

Елените и сърните неволно ни позираха в цялата си прелест и се доближихме максимално близо до тях.

Тук животните дотолкова са свикнали с хората, че напълно естествено ни посрещаха. В началото подхождахме предпазливо, но съвсем малко време беше нужно, за да се слеем и да станем приятели.

Не на последно място ще отбележа, че тук никой не ни поиска парички за вход. Бяхме посрещнати дружелюбно не само от животните, но и от техните стопани, които ни насърчиха да разгледаме всичко наоколо. Прекарахме толкова време, колкото желаем, и успяхме да се полюбуваме на всеки един кът и животните в него.

Досещате се, че за най-малките посетители тук, може би е най-интересно, но ви уверявам, че дори за самите вас, ще бъде приказно да станете част от това животинско царство. За финал споделям още малко от досега ни с всички животински приятели и ви пожелавам възможно най-скоро да наминете към този край.

Благодарим ви, че споделяте това забележително място с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.