Ден първи и ден втори от нашия поход вече са зад гърба ни. Посрещаме неделното утро на хижа Вежен заредени с положителните емоции от предходните два дни и сме готови за последния преход – слизане от хижата до село Рибарица. Никой не се плаши щом става въпрос за вървене надолу, но само този, който е правил подобно продължително спускане, знае, че то може да се окаже доста по-трудно от едно изкачване.
Утрините на хижата са също толкова шумни, колкото и вечерите. Големите компании се събират да си разкажат за кой как е приключила вечерта, закуските стават продължителни и никой не бърза да си тръгне, защото днес е последния ден от похода и сякаш не ни се тръгва. Слънцето ни предразполага за закуска и събуждане навън, а най-енергичните вече отдавна са стегнали багажите и се наслаждават на последните мигове на това ново любимо място за този уикенд. Няма как да минем без няколко общи снимки за спомен и с бодра крачка да поемем по пътеката.
Както ви споменахме в предишната част, до хижа Вежен може да се стигне с кола и местните редовно се възползват от този лукс. Нашият пешеходен маршрут започва по същия този път, като след няколко стотин метра ненадейно е време да се отклоним през гората, за да спестим голяма част от маршрута, а и да се почувстваме като истински планинари по тесните и стръмни пътеки. Малко преди да навлезем в сериозния стръмен участък преминаваме през поляни пълни с горски плодове и всеки намира своето “тайно” местенце да опита вкусни малини.
От тук нататък следва сериозно спускане по утъпкана пътека, където на места се изисква наистина повишено внимание. Пътят отново върви по поречието на рекичка, този път – река Заводна и на места спираме за снимки, на други просто за почивка. Така в продължение на около час, докато отново излезем на черния автомобилен път – продължение на този, по който тръгнахме в началото. Местността, където свършва туристическата пътека и се включваме в основния път се нарича Данчова бичкия. Там пътят прави остър завой, а реката е се пресича два пъти последователно с две малки уредени мостчета.
Последната отсечка е изцяло по този черен път, предимно равен и с лек наклон. От време на време се срещат авто туристи и мотористи, но пътят е приятен и лек. Местата за отдих и чешмички също не липсват и тук. След около 2,5 часа пристигаме в село Рибарица и спокойно може да се поздравим, че голямата ни обиколка премина успешно. Разбира се преди да се качим по колите, правим едно последно събиране за обяд в селото, където със сигурност има подходящи места за всеки вкус. Препоръчваме ви да опитате и някой от местните специалитети или поне прясня риба в местните ресторанти, а защо не и в някой от рибарниците наоколо.
С краят на този обяд завършва и нашата тридневна обиколка в Тетевенския Балкан. Място, на което се озовахме за първи път, но със сигурност не и за последен. Останаха ни още върхове и хижи за покоряване и това е само стимул, да се завърнем с нови сили и по-смели мечти, да посрещнем нови изгреви и залези на високо и да осъзнаваме колко красива природа имаме, опознавайки я от всички възможни ъгли.
Благодарим ви, че споделяте този фотопътепис с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.