Тефтерчето на един Пътешественик

„Млечен дом“- Родопска приказка за сърдечност и гостоприемство

Мандра "Родопа милк" огряна от слънцето

Голяма част от пътешествията ни са свързани освен със самото пътуване и забележителности, но и с отсядане на правилното място. Нашето пътешествие из Родопите това лято определено беше подкрепено и от най-прекрасното място, където отседнахме и спомогна престоят ни да се превърне в едно незабравимо преживяване.

Ще започна с това как избираме къде да отседнем. Ами всъщност нямаме стриктни правила и големи претенции. Ако отиваме на планина – предпочитаме хижа, ако ще правим селски туризъм – предпочитаме малка спретната къщурка за гости, ако искаме да се отдадем на почивка и релакс отсядаме в СПА семеен хотел. Всичко зависи от настроението и целта на пътуването ни. А този път целта беше ясно и кратко формулирана – почивка на планина през лятото. Бяхме планирали да направим планински преходи, да посетим няколко културни и природни забележителности, като съчетаваме това с уюта и спокойствието на българското село. Съответно този мини план ни отведе в село Смилян, където се настанихме в комплекс „Млечен дом“. Това е единственото място, където са съчетани къща за гости и собствена мандра към нея или по-скоро обратното, защото първо е създадена самата мандра. Ще се радвам да споделите, ако сте попадали и на друга мандра, където може да съчетаете посещението с отсядане.

Всъщност научихме за млечния дом от нашите приятели във фирмения магазин на мандра Родопа милк, на който сме големи почитатели. Редовно пазаруваме от там сирене и кашкавал (и много други истински продукти), а сега имахме възможност да видим реално от къде тръгва всичко и къде се произвеждат. Да отседнем в мандра пък звучеше наистина приключенско и нямаше съмнение, че това е мястото, където ще се настаним.

И така след като пропътувахме разстоянието от морската столица до село Смилян почти на един дъх (да, звучи доста, но с приятна компания не се усеща) в един дъждовен следобед от месец Юли се озовахме на входа на селото. Следващата снимка може да ви е позната от разказа ни за Смилян, но ако тогава не сте видели, сега тук може да забелжите табелката „Млечен дом“, накъдето се бяхме упътили.

Няколко завоя по-късно се оказахме на входа на мандра Родопа милк. Прекрачихме портата с любопитство и се озовахме на приятно и просторно площадче около което е изградена мандрата, а в последствие и къщата за гости. И двете скромни и чаровни сгради, сгушени сред родопската природа, криещи неподозирано спокойствие и уют.

Времето бе наистина мрачно, но нито за миг не успя да намръщи и нас. Все още не се бяхме настроили на честота „почивка“ и имахме нужда от известно време за адаптация.

Когато ни посрещнаха сърдечните стопани, приказките между нас потекоха от само себе си. Запознахме се лично, кой от къде е и станахме приятели от пръв поглед. Не само че живее в Родопите и се занимава с производство на млечни продукти, но и самата стопанка се казва Милкана. Усмихната и прекрасна, ние си я нарекохме леля Милкана и всеки един досег с нея беше специален за нас.

Прекрачвайки прага на къщата първото приятно впечатление беше уютът, който почувствахме още от входа. Без прекалени официалности, без хотелски маниери, без намръщени и непознати лица, всички тук са посрещнати като свои. Интериорът на входа бе запълнен с куп любопитни книги, карти, пътеводители за Родопите, книги за билките и какво ли още не. Няколко крачки по-навътре разбрахме, че наистина ще се чувстваме като у дома си, защото дори обувките се оставят на входа и свободно може да се качим по чорапи. Ако нямаме домашни чехли, стопаните щяха да ни услужат и отвсякъде си личеше, че се държи на чистотата, но по начин, по който всички да сме въвлечени в опазването ѝ.

Продължихме любопитно нагоре, за да видим къде ще се настаним. Две съвършено подредени с много старание стаи очакваха нас и нашите спътници. Имахме избор, но и двете стаи бяха прекрасни – толкова спретнати и подредени. Нямаше нищо излишно или пък нещо, което да липсва. Самият уют бе от обикновените неща, тези които напомнят за милите ни села от детството, някоя старинна мебел, покривалото на леглото или пък меките шарени килимчета. Ние получихме стаята на по-високия етаж и съответно, любимото нещо в нея се превърна терасата и гледката, с която се будихме всеки ден.

Събуждахме се рано рано и то напълно наспани, излизахме на терасата и поемайки дълбоко въздух пред тази приятна гледка, просто се чуствахме благодарни, че сме на такова зареждащо място. Всеки отделяше по малко време за сутрешни ритуали – дали упражнения на терасата, взиране в далечината и планинската шир или няколко дълбоки вдишвания – това ни ободряваше и зареждаше с енергия за нови приключения всеки ден.

Успях ли да ви пренеса за малко на тераската ни? Сигурно вече планирате да видите тази прелест с очите си, но нека ви споделя още за първия ден от нашето незабравимо лятно преживяване. Забравихме, че сме пътували цял ден и дори имахме сили за кратка разтоварваща разходка и първи впечатления. Уговорихме час за вечеря и решихме да се разходим наоколо. Наблизо открихме една от многото туристически пътеки, описани на информационните табелки по пътя, и поехме по нея. Натъкнахме се на този въжен мост. Не знам за вас, но аз много харесвам мостове, всякакъв тип и всякаква конструкция. Колкото е по-стар, толкова по-вълнуващо е да минеш по него. Това е едно от най-старите инженерни изобретения на човечеството, но повече за тази тема – друг път. Оставям ви да надзърнете въжения мост в селото.

Решихме разходката да бъде кратка, първите ни впечатления бяха отлични и вече бяхме огладнели пътешественици. Преди да споделя какво ни очакваше за вечеря, бих ви разказала къде точно вечеряхме. Из комплексчето има много китни самостоятелни кътчета и имахме избор от много масички, тераски, градинки и дървени постройки. Бяхме оставили избора за това на домакинята. И разбира се, не сбъркахме. Тя ни избра може би неслучайно кътчето наречено „старата мандра“, където в миналото се е помещавала мандрата, а днес e уютно преустроена и подредена така че да е автентично и да напомня за отминалото време. Още нещо любопитно бе, че за да стигнат магически приборите, чашите и цялото меню до скътаната ни масичка, всички ние бяхме въвлечени в това и то по най-забавния начин. „Никой не прави празен курс“ – както казват местните и всички пренасяхме заедно благодарение на сръчно изплетени здрави кошници, които повярвайте побират много. Толкова бе забавно това, така и ние се чувствахме полезни, помагахме взаимно и накрая на вечеря беше още по-сладко!

„Старата мандра“ се превърна и в местенцето, където ние се наслаждавахме всяка вечер на вкусна храна и сладкодумни приказки по между си и с милите ни стопани. От светло, та до късен мрак нашият смях може би кънтеше, но напълно необезпокоявани, се наслаждавхаме на времето, пространството и разбира се – храната. Домашната салата, която виждате, бе 10 пъти по-вкусна от всяка гурме порция, просто защото всичко идваше от градината. Това в чашите не си мислете, че е вино. Това бе прясно направен сок от малини. А то че си имаше алкохол, не е тайна. Ако се загледате ще видите сладките ракиени чашки, все пак трябваше да опитаме местната продукция.

Тук не четяхме никакво меню. Напълно се доверявахме на това, което ни предложат и нито за миг не бяхме разочаровани. Единствено с гладните ни мъже може да се досетите, че често тормозихме домакините за още вкусотии, а те на драго сърце се радваха, че сме дошли с такива гладници.

Като за първа вечер ни бяха подготвили и млечно меню. Опитахме традиционния за Родопите пататник и най-вкусната запеканка с 4 вида сирена. Третият специалитет бе паниран кашкавал, който въпреки че на друго място не бих опитала, тук нямаше нищо общо с непривлекателното и мазно нещо, което сме виждали на много места. Тепърва ще ви споделя още родопски специалитети, но нека се върнем на тях малко по-късно. Сигурно вече огладняхте, а аз се унесох да разказвам. Мога да споделя, че вечерите ни бяха мнооого дълги. Заради мястото, компанията и настроението стрелките на часовниците ни просто спираха… и така всяка вечер.

Ще се върна отново на комплекса, за да ви разкажа малко повече за него. Въпреки, че ни посрещна мрачно време, когато слънчицето през следващите дни се показа, видяхме това райско кътче в истинската му прелест. Не че мрачното време пречеше, но когато е огряно и небето е кристално синьо, гледката е още по-зареждаща и вдъхновяваща.

Легловата база в къщата за гости се състои от 7 двойни стаи и 1 апартамент и всяка стая е с гледка към природата. Отделно в общите помещения на разположение са зала за хранене и хол с камина, тераса, пещ, барбекю и прекрасните градински кътове, които ни станаха любими. Малко снимки от тях и от интериора навън, но наистина малко, останалото ще видите сами.

А ето и „Старата мандра“ огряна от слънцето през деня, криеща толкова много история. Всички съдове и пособия са автентични. Отделете си време да ги разгледате.

За най-малките посетители има и малък зоо кът, където децата се радват на животинките, та дори и ние с интерес ги наблюдавахме от време на време. Сутрин се наслаждавахме на кукуригането на петела, а през деня можехме да видим как свободно се разхожда един от пауните.

Непосредствено до животинките са тези дървени люлки с чаровен изглед към мандрата.

Мандрата „Родопа Милк“ е създадена през 1993г. с основна дейност млекопреработка. В самото начало се произвеждат традиционни български млечни продукти, а по-късно, след обучение на технолози в Швейцария започва производството на швейцарски и холандски сирена. Изключително предимство пред конкурентите в бранша е, че мандрата е разположена в екологично чист район, а хигиената в предприятието е на европейско равнище. Предлагат се на пазара както традиционни български продукти, така и широка гама от европейски сирена. Продукцията е с изключително качество и се предлага във специализирани магазини и ключови партньори. Като бъдеща цел е развитието на алтернативния туризъм. В близост изграденият комплекс предлага всички удобства и уют, млечни специалитети и изненади.

Всички сирена от мандрата и други типични за региона продукти могат да бъдат поръчани и доставени чрез куриер в периода от ноември до края на април. Част от гамата продукти може да разгледате тук, както може да опитате и селекции отлежали сирена, някои от които на повече от 7 години.

Останалото ще оставя да ви разкажат милите собственици. Ако като нас се чудите дали може да направите обиколка из самата производствена база, отговорът е „Не“ и не заради друго, а заради хигиената и специалните условия под които се извършват производствени и складови процеси. Иначе съм сигурна, че хората биха показали и най-любопитните кътчета от мандрата. Но за сметка на това пък всяка сутрин ще се будите на метри от цялата мандра, а на всяко хапване ще може да опитвате различни млечни деликатеси. Разбира се, че направихме няколко дегустации, една от тях дори беше по-специална… ще разберете защо.

В сградата на мандрата има и обособено магазинче, където може да закупите от вкусните деликатеси. Може да го посетите и без да сте гости на комплекса. Ако попитате в Смилян, всеки ще ви упъти до там. Аз лично ви съветвам да се отбиете задължително.

Влизайки в магазинчето първото, което ще видите, е множество кравички. Да – не се шегувам. Плюшени, дървени, метални, керамични… всякакви кравички и под всякаква форма. Те са поредното богатство открито тук, толкова много, че един ден ще кандидатстват за рекордите на Гинес. Събирането на фигурки на кравички под всякаква форма е хоби за леля Милкана. Стартирано е с откриването на къщата за гости и от тогава се е превърнало в традиция, всички гости и приятели да носят подарък кравичка. Гостите пристигат с кравичка, а си тръгват поне с едно парченце кашкавал. Порадвайте се на част от тази нестандратна колекция. Има изумителни екземпляри. 🐄

Колекцията съдържа животинки от почти всички точки на земното кълбо и няма повтарящ се екземпляр. Всеки един от тях се записва и номерира, като колекцията вече надвишава 800 уникални кравички. Ние също се включихме и допринесохме за колекцията. Като нашият чайник кравичка нямаше втори и зае почетно място. Вече знаете какво да подарите, като се упътите насам. 🎁

Останалата част от колекцията кравички ще видите и над камината в къщата за гости. Има и една скрита в градината. Коментирайте, ако сте я зърнали на снимките.

Пренасяме се отново около къщата за гости. Време е за закуска! 🕘🐓☀ И то не каква, а родопска закуска. Когато отраснеш с най-вкусната бабина закуска на село в планината ставаш здрав и силен – там, където храната е домашна и приготвена с много любов, там където всяко вдишване и всяка гледка обогатяват съзнанието ти!

Освен с прекрасните места, които посетихме, ще запомним село Смилян и с богатите и вкусни домашни закуски, които опитвахме всеки ден. Отново с кошничка в ръка се упътвахме към любимото място за закуска – най-слънчевата веранда.

Разбира се стопаните нямаше да ни оставят да тръгнем да обикаляме забележителности гладни. Пък и как да пропуснем да опитаме от всичко. Започваме по ред нашите утрини:

Марудници (познато за нас като родопска палачинка) с домашно малиново сладко. 🥞

Родопски бухти с домашен мед или домашно малиново сладко. 🍯

Родопска баница с домашно кисело мляко. 🥧

Всъщност имаше и четвърта закуска, но явно сме били доста гладни, за да си я щракнем за спомен – пържени филийки с домашно сладко и сиренце ммм… 🍞🧀🍓

Всяка закуска беше подкрепена от чай или домашно прясно млекце. От любопитство опитахме и кафенце, но след тези зареждащи утрини, нямахме нужда от нещо допълнително да ни ободри.

Идилията бе пълна, защото всяка от 4-те сутрини това се случваше с очарователна гледка към планината! 😍

Заредени с пълни сили всеки ден от нашето пътешествие посещавахме различни места. За част от тях вече ви разказах (пещера Ухловица, музея на смилянския боб, кулата в Смилян, Гераница), за други имам още много да разказвам. И така се случваше, че след целодневни обиколки си идвахме отново в уютния ни родопски дом, а там ни очакваха с нетърпение да ни нагостят и за вечеря. Досещате се какво следва. Ако сте много гладни, прескочете тази част.

Отново опитахме домашната шопска салата за начало на вечерта, но този път тя беше подкрепена от родопски катък. Винаги на масата ни имаше и хляб, защото хората са казали: „Хлябът краси масата!“.

Още една вкусна и още по-красиво поднесена домашна салата.

Нали не си мислите, че сме си тръгнали от Смилян, без да опитаме традиционния смилянски фасул. Тук научихме, че ястието е толкова вкусно само по себе си, че истинският смилянски боб няма нужда от допълнителни подправки и се готви без такива. Уверявам ви, че беше уникално вкусен!

Тук ще ви подразня още повече. Отворете капака, за да видите едно от най-вксунтие месни ястия, които сме опитвали някога.

Попитаха ни какво искаме да опитаме. Жените казахме: „Родопски клин“, мъжете казаха: „Нещо с месо“. И всички наши желания бяха задоволени. А от комбинацията на двете направо си облизахме пръстите.

Родопската баница или така нареченият клин може да бъде с разнообразни съставки, което я отличава от обичайната баница със сирене. Клинът може да бъде (в различни комбинации) с ориз, мляко, сирене, масло, коприва, спанак, тиква… В различните населени места в Родопите, както и пататника, можете да го срещнете в различни разновидности. Най-разпространен е обаче този с ориз, яйца и сирене, който си е и типичният родопски клин и който опитахме и ние.

Остана да ви предложа и нещо сладичко за финал. Специалитетът ще бъде цедено кисело мляко с домашно сладко от боровинки. Това е съвършеният десерт!

Един от дните бяхме много изморени от обиколки. Хапваше ни се нещо сладко, но наблизо нямаше нищо, което да спаси положението. Мечтаехме си за някоя домашна торта и знаете, когато човек е гладен, е много изобретателен. Решихме, че не е много срамно да попитаме леля Милкана дали може вечерта да ни направят някоя семпла домашна торта. Разбира се всичко до тук си има някаква цена и нищо не сме желали да получим безвъзмездно, да не останете с грешни впечатления, но за такава прекрасно прекарана почвика бихме плащали отново и отново. Та така, дори ни хрумна освен в сметките накрая, да се включим и в приготвянето на тортата. Може да се досетите, че това не се наложи, защото когато си дойдохме след дългия приключенски ден, на масата ни чакаше най-вкусната домашна торта, приготвена с най-прясната сметана от мандрата.

Ето го и липсващото парче. Сетихме се да снимаме почти на време.

Може би изглежда, че през целия ни престой фокус е било храненето. Така е! В млечния дом зареждахме телата си с вкусно домашно гориво. Не забравяйте да давате на себе си винаги най-доброто. Но освен това тук заредихме и всичките си сетива с топлина и сърдечност. Получихме ударна доза положителни емоции, които бяха толкова силни, че дори когато пиша за Смилян, се активизират отново и отново. Те не могат да бъдат пресъздадени. Това чувство пожелавам на всеки сам да усети на неговото специално място! 💖

За финал реших да ви разкажа за дегустацията. Всички в млечния дом се грижиха отлично за нас. Хора, които не вършат просто работа, а изпитват удоволствие да се погрижат за всеки не просто турист, а пътешественик и да му покажат омагьосващата родопска атмосфера. Тази специална вечеря, ние държахме леля Милкана да седне при нас. Всъщност ако има как бихме вечеряли с нея всяка вечер. Излъчването ѝ е толкова зареждащо, че можехме да слушаме как говори с часове. Въпросната вечер тя се появи с този „часовник“ от различни видове кашкавал и ни разказа цяла една вълнуваща история.

Сирената от мандрата, които вече над 20 години се произвеждат по швейцарски технологии от планинско родопско мляко, сега носят нови поетични имена. Гаудата (холандско твърдо сирене) е „Гайда“, пармезанът (италианско твърдо сирене) е „Парнар“, грюйерът (швейцарско твърдо сирене) е „Геран“, тилзитът (швейцарско твърдо сирене) е „Тейзе“. Гайда и геран звучат прекрасно нали. Думите парнар и тейзе бяха непознати за нас, но пък обогатихме родопския си речник. В Родопите наричат парнар дърво с листа, подобни на буковите, но по-изрязани, което цъфти и дава дребни плодчета – червени зрънца, спасителна храна за птиците през зимата. Тейзе пък на родопски означава „моята любима леля“. Когато откриват мандрата през 1993г., технологиите за гауда, грюер, тилзит и пармезан са им предоставени като техническа помощ от Швейцария, мандрата е създадена по швейцарски проект и главният технолог е обучен в Швейцария, а швейцарските специалисти сиренари също идват в Смилян. Тогава въпросните сирена все още не са със защитени марки и Родопа милк ги произвеждат и продават с оригиналните им имена в продължение на 20 години. Но според регламент на Европейската комисия стотици продукти получават защитени географски наименования. Затова е наложена и промяната в имената. По време на дегустацията ще получите много информация, всичко е интересно, но зад него има много труд и история, която може да бъде побрана в книги. Много е увлекателно и препоръчвам да чуете и опитате сами.

Всяко сирене и кашкавал имат собствен характер и наистина са различни. Всичко тръгва от млякото. Мляко от животни, изхранвани също с истинска храна. Пътят на млякото до превръщане в сирене е дълъг и именно за това продуктите са толкова качествени. Процесите по зреене не са изкуствено забързвани, поддържат се нужните температури за отлежаване на всеки един вид сирене, държи се на изключително добра хигиена, и се използват всички качества и цялата ароматно-вкусова палитра на уникалното мляко, която отива в сирената. И все пак обяснението за уникалния вкус според технолозите в мандрата е най-вече в разнообразния състав на тревата, която пасат кравите. Дори швейцарците твърдят, че нашите сирена тук имат по-богат, по-изразен вкус.

След всичко разказано и всичко преживяно, споделям най-емоционалната си снимка от Млечен дом. Тук си взехме довиждане с нашите стопани – приятели за цял живот и по-специално с леля Милкана. Няма да скрия, че след като напуснахме Смилян, емоциите бушуваха. Сълзите ми бяха от силната емоция, която докосна сърцето ми и знам, че ще се върнем отново. Тук е и мястото да кажа, че целият екип там е прекрасен – добри, задружни и сърцати хора. Всеки от тях ни даде много, надяваме се и ние да сме им дали по нещо малко от себе си.

Собствениците на този млечен рай открито се борят за съхранение на ценностите и развитие на ресурсите в любимия планински край – хора с освободено мислене, знаещи, можещи и с големи сърца. Ще се убедите сами, ако отидете на гости при тях. Ние посетихме Родопа милк през лятото, но тук е чаровно през всеки един сезон. Всички, които сте настроени на нашите честоти, бихте почувствали и оценили тук и пробуждането на природата през пролетта, и уханието и песента на летните родопски нощи, и багрите на планината през есента, и величието на заснежените борове. Продължавайте да пътувате и преоткривате истински стойностните места, и когато ги откриете, не ги пазете за себе си. Позволете и на другите да чуят за тях, за да им помогнете и се връщайте към тях винаги с отворените сърца, които са ви посрещнали!

Благодарим ви, че споделяте това забележително място с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.

6 CommentsLeave a comment

  • С пожелания, да се посещавате това прекрасно място години наред, с увеличаваща се компания 🙂 🙂

  • Боже, не бях забелязала, че е толкова хубаво . То всеки ден е пред очите ни и сигурно се взираме в по-далечни миражи. Благодаря ви , че ни накархте да се огледаме и да се харесаме през вашите очи. Много мило. Мнго мило. Очакваме ви отново. Дано да има с какво да ви изненадаме.

    • С най-голямо удоволствие ще ви посетим отново, за да изразим благодарностите си лично още веднъж! 💖

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *