Тефтерчето на един Пътешественик

Пясъчният тунел при село Любовище

Знаете, че често обичам да се откланям от главния път, да търся по-затънтени и скрити местенца. Такова е и днешното чудато кътче, с което ще ви запозная. За целта се отправяме към село Любовище – малко и откъснато селце в югозападна България, заобиколено от изключително красива природа, на която обаче се радват основно едва десетината жители, които го обитават. Селце, в което сякаш отдавна се се настанили безвремието и тишината, а в същото време името му крещи забравени истории и подбужда силно любопитство у всеки пътешественик да бъде открито.

Именно затова предполагам, че природата се е погрижила достъпът до него да е труден, но пък който попадне там веднага като мен да бъде пленен от цялостното преживяване. Защо ли? Първо, защото път до селото почти няма и второ – за да стигнем до селото трябва да минем през пясъчен тунел. Точно така – отвор насред пясъка, а не прокопан в скала.

Когато преди няколко месеца прочетох за уникалното пясъчно творение, силно си мечтаех един ден да го видя на живо. Веднага го включих към задължителните спирки при някое следващо пътуване, но не знаех, че всъщност ще имам тази възможност съвсем скоро, когато по Великден посетихме Мелнишкия край. Престоят ни беше изпълнен с нови места, енергийно презареждане, хубаво вино и красиви природни гледки. Но за тях повече друг път, нека се върнем на пътя за село Любовище. Отклонихме се за него от село Рожен, в края на което асфалтът свършва. От тук започна стръмен и неравен път, което обаче не ни уплаши, защото често се случва да попадаме на всякакъв тип трасета. Движихме се бавно по криволичещия път и знаехме, че някъде там пред нас ще изникне нещо наистина впечатляващо. Не след дълго се оказахме прави. Зад един от завоите отдалеч се подаде пролуката на тунела.

Наближихме и преминахме с автомобила под него без да се замислим, прехласнати и любопитни какво ни чака от другата страна. Там чаровното изгубено пътче продължи и ни закара до село Любовище. Беше обедно време и наоколо не видяхме никого. Старите и порутени сгради навяваха повече тъга, отколкото любов. Боядисана в синьо беседка и новопостроена чешма до нея, показваха че тук е мястото, където хората се събират на раздумка, макар и малко на брой, но прекарват време заедно.

След като нямаше с кой да си поговорим наоколо, решихме да се върнем при тунела и да му отделим цялото си внимание. Скочих от колата още преди да сме преминали отново под него, за да не пропусна огледа му от всички страни. Слънцето се беше вече изместило от другата страна на тунела и огромната му сянка покриваше всичко наоколо. Когато засанах пред него наистина изгубих ума и дума.

Сигурно се чудите как всъщност се е появил тук 40-метровият тунел. Творение на природата, съградено обаче с много човешки труд и пот на чело. Всички сме чували за Мелнишките пирамиди и те са едно от първите неща, които забелязахме и ние в Мелнишкия край. Малцина всъщност знаят за тунела под един от пясъчните мелове в региона. Именно и това го прави уникален, защото не преминава през скала, а през ронливата пясъчна пирамида.

През далечната 1961 местните работливи хорица в продължение на една година изкопават на ръце с кирки и лопати тунела, който се превърнал в единствената им връзка с останалите селища наблизо. Техника не използвали поради силно ронливият строеж на скалата, който определено си личи и с просто око.

Любопитни и любовни са и легендите за името на село Любовище. Ще се опитам да ви преразкажа някои от тях.

Навремето старото село било малко след тунела, там в една от трите къщи живеела красавица на име Люба. Разболяла се тежко, но успяла да оздравее и на един голям празник тръгнала по селото. Всички казвали: „Люба, Люба вижте“, и така дошло името на селото.

Друга от тях гласи, че отдавна, когато селото било голямо, се състояло от две махали. В горната махала живеела красивата мома Люба, която се залюбила с местен момък, който живеел в долната махала. Всеки път, когато излизала от къщи и тръгнела по пътя към дома на годеника си, иззад белите завески на прозорчетата, по чардаците на къщите, под асмите в дворовете всички ахвали и казвали: „Люба вижте, Люба вижте!“ и така се родило името Любовище.

Според трета – историята за името на селото пак е свързана с красавицата Люба. Тя била харесана от мелнишкия паша, който я искал в харема си. И понеже знаела, че няма как да се измъкне, се обесила на поляната над селото. Висяла на едно дърво и кой както минал казвал: „Люба – вижте!“.

Пред тунела, зад тунела, под тунела, в тунела, през тунела… Снимки за спомен от всички страни, та чак не мога да си избера една най-любима! Видяхте го от всички страни, но за да усетите очарованието на това място, планувайте следващото си пътуване натам.

Друга любопитна забележителност в съседство, ако продължите след село Любовище, е водопад Скоко край село Кашина. Ние си го оставихме за някое следващо посещение в този край, но пък моите приятели – пътуващото с деца семейство Андрееви – имат много хубава статия и за това местенце – „Село Кашина, водопад Скоко и малко кални бани“.

Определено пясъчният тунел се превърна в една от любимите ми забележителности и дълго ще помня това посещение. Толкова романтично и любовно, колкото всичко из този край, та дори ни вдъхнови за този кратък стих:

„Име носи то любовно,
през пясъчния мел издълбан върховно.
Прокопан е там тунел невъобразим,
символ на воля и дух непобедим!“ 🧡

Благодарим ви, че споделяте това забележително място с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *