Тефтерчето на един Пътешественик

Рибарица – хижа Ехо – хижа Вежен – Рибарица (ден втори)

Нов ден – ново начало. След като предишния ден стигнахме от село Рибарица до хижа Ехо, маршрутът за днес е ясен – преход по билото от хижа Ехо до хижа Вежен.

PANO_20160813_115210

Както знаете в планината човек се наспива бързо и не е нужно да бъде притесняван от звука на алармата си, а по естествен начин се събужда и посреща новия ден, още докато навън е паднала мъгла и по листенцата има свежа роса.

Разбира се походът няма как да продължи без стабилна закуска. Типично по хижарски – на масата ни очакват пържени филийки със сладко и билков чай. Вече всичко може да продължи както си му е реда. Общата снимка за спомен е направена и си вземаме довиждане с хижата. Време е да поемем смело по билото и да се упътим към следващата спирка.

Само след няколко стотин метра от тръгването следва разклонение. Непознатата за нас пътека се оказва маркиран път, по който туристите могат да стигнат до село Розино и село Христо Даново. Подминаваме информационната табела, а на гърба ѝ намираме и послание към строителите на хижа Ехо. Непосредствено над нас остава и параклиса „Света Троица“, намиращ се на успоредния път към двете села.

Тук добавяме и, че още от хижа Ехо се вижда и евентуалната първа по-сериозна спирка на турситите поемайки по нашето трасе, а именно връх Юмрука(1819м). Той е едно от най-обзорните места в България, тъй като при добро време от него могат да се видят около 70% от територията на страната. Името си носи от силното разчленяване на масива на 5 части, което го кара погледнат от далеч да прилича на свит юмрук. Северният му склон от към хижа Ехо е обезопасен с метално въже,  а през лятото може да се използвва подсичащата пътека от запад.
Утринната мъгла, която го беше обвила, ни накара да го заобиколим и да оставим изкачването му за следващия път.

Междувременно хижа Ехо остава видима часове наред след като сме тръгнали от нея, като с всяко обръщане назад тя става все по-мъничка.

Пътят продължава да криволичи по билото, а вниманието на най-наблюдателните туристи остава привлечено и от друго интересно нещо. В далечината се вижда как едно по-специално животно препуска по склоновете и когато е най-отгоре на хълма за секунди неволно позира, за да бъде щракнато. Очевидно няма да успеем да се приближим по-осезаемо до него и тази среща остава просто допълнителен спомен от прехода.

Няколко чешмички по пътеката също ни правят впечатление и имаме възможност да презаредим запасите си с вода. През цялото време се редуват гледки към северна и южна България, като понякога дори можем да направим пълна 360-градусова панорама и да запечатаме едновременно в една гледка двете страни.

В този ден маршрутът преминава през резерват Царичина, който е третият по големина старопланински резерват. Той е създаден с цел запазването на единсвеното находище на бяла мура в Стара планина, но територията му включва и изключително ценни букови, буково-елови,DSC_0237 смърчови и смърчово-беломурови гори и скални местообитания. Името си носи от огненочервеното цвете омайниче, познато на местните като „цариче“ или „царско цвете“. Растенията в резервата са над 600 вида, от които 23 са вписани в Черваната книга на България.

Една от основните спирки по пътя е седловината Каменната порта, която се намира между връх Каменица на изток и връх Вежен на запад. На юг от нея се отделя пътека за град Клисура.

Пресичаме и множество малки рекички, водещи началото си от Тетевенския Балкан. Тук може би е мястото да напомним и колко е важна екипировката, както и обувките ви да бъдат непромокаеми. В случая нямахме проблем с преминаването през рекичките, но никога не е лошо да си подготвен за всякакви ситуации.

Последната част до хижата представлява леко спускане надолу по утъпкана пътека, от която още във високата ѝ част виждаме и самата хижа – още един стимул да забързаме последно темпото. Стигайки до хижата отново сме изпълнени с любопитство какво ни очаква вътре. Отвън забавления не липсват – както за малките така и за по-големите. Люлки, катерушки, пътеки, пейки и маси, и барбекю в непосредствена близост са първите неща, които ни правят впечатление. Хижа Вежен се оказва по-голяма и уредена от очакванията ни. Фактът, че до нея стига автомобилен път, обяснява защо тук удобствата – ток, вода и баня не са проблем.

Малко повече за хижа Вежен:
Хижата се намира в подножието на връх Вежен. Сградата представлява триетажна постройка с турстическа кухня, столова и зала за игри. Капацитетът на хижата е 120 места. Сградата е също така електрифицирана и водоснабдена, с етажни санитарни възли и стаи с двойни, тройни и общи санитарни помещения.

Още любопитни съоръжения са зелената класна стая, стената за катерене, лятното кино и въжената градина. Всички тези атракции се намират непосредствено до хижата и освен за малките са също толкова интересни и за големите, които могат да се върнат по детски назад във времето и да се позабвляват.

Обширното пространство на около позволява създаването на нови атракции, като последното, което заварихме в непосредствена близост е нова дървена къщичка. Навсякъде са разположени и информационни пана на български и на английски с любопитна информация за Централен Балкан.

След като опознахме всичко на около и успяхме да се освежим и да осъзнаем къде се намираме, беше време за вечеря в планината, като този път настроението и компаниите бяха още по-шумни. Запознахме се със сърдечни местни хора, които знаят как да се веселят, а собственикът на хижата грижливо питаше всички как се чувстват на негова територия. Вечерта беше дълга, а за най-издържливите тя приключи с нощна обиколка на хижата и наблюдаване на звездното небе…

Нашата любима гледка от това място остава гледката от близкото хълмче, от където в един кадър се виждат цялата хижа Вежен и самият връх Вежен стройно издигащ се зад нея.

За финал на ден втори от похода ви споделяме още няколко любими снимки.

Благодарим ви, че споделяте този фотопътепис с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *