Тефтерчето на един Пътешественик

Прави добро, пътувайки!

Както знаете последните няколко дни се бяхме отдали на изцяло нови преживявания в югозападна България. Тръгвайки към този край бяхме решили този път да разнообразим основно със селски туризъм и да обиколим долината на река Места.

Предпоследния ден от престоя ни се случи нещо наистина вълнуващо и смело може да споделим, че е едно от най истинските преживявания от както имаме собствен #travel блог. Благодарение на местните, които ни препоръчаха допълнителни забележителности към тези, които си бяхме набелязали, посетихме и едно близко до големия град (Гоце Делчев) и в същото време далеч скрито сред завоите в планината село – село Делчево. Информация за селото бихте намерили, но това което бихте открили сами няма кой да ви внуши или сподели.

За нас обиколката беше съпътствана от една случайна среща с местни баби, които след като учтиво поздравихме, сами подеха разговор с нас, в който на кратко споделиха за живота, за трудностите, за любовта към родното им място и живота на село. Бяхме приятно изненадани от плама в говора им, радостта им към нас и в същото време натъжени от факта, че сами се справят с всички трудности и въпреки комуникациите и технологиите за тях кръгозорите вече не стигат по-далеч от най-близкия голям град.

На тръгване освен здраве ни пожелаха да се върнем отново да ги видим и тогава лека полека тръгнахме отново по своя път. Вечерта направихме обзор на случките от деня си и спонтанно решихме защо да не се върнем още на другия ден и то да изразим своята скромна благодарност като по някакъв начин им бъдем полезни било то с още един топъл разговор или друга подкрепа. Те ни докоснаха, защо да не отделим още малко от своето време да се върнем до селото, независимо колко е далеч, за да споделим емоцията още веднъж.

Следващият ден беше и последен за нас в този край и на тръгване въпреки, че ни чакаше дълъг път, без да мислим много, се упътихме отново към село Делчево, но този път не с празни ръце. Решихме да направим скромен жест към всеки от тримата добри хора, с които неволно се заприказвахме предния ден. Може би беше без значение какво точно ще вземем от магазина. Дори имаше риск да ги натъжим с подобна постъпка, но вярваме, че подобни жестове не костват нищо на даващия, а носят много на обикновения човек. За нас беше важно да предизвикаме усмивки на лицата им и да се почувстват поне за малко специални от проявеното внимание към тях.

Не беше лесно да ги открем отново. Едната баба от рано беше вече през хълма да се труди, а другата почти сигурно нямаше да открием отново, ако не ни беше помогнала местна жена. Третият човек, които се опитвахме да открием беше един дядо, който ни посочи най-панорманата и красива пътека в селото, която да минем и трябваше да го издирим на другия край на селото. За щастие успяхме да намерим и него и скромната ни мисия беше успешна. Тя провокира в нас много емоции – и хубави, и тъжни, много размисли и нови идеи.

С една от тях ще завършим този пост. Тя е под формата на послание-предизвикателство към нашите читатели. Всеки от нас отделя средства, за да пътува. Ето защо смятаме, че съчетаването на пътешестването с добри дела, би умножило ефектът от положителните емоции след посещение на ново място. Освен, че ще опознаем Родината пътувайки, то бихме могли и да помогнем на някой абсолютно непознат по какъвто и да е начин – да му подарим нещо свое, да му купим нещо необходимо, просто да си поприказваме с него или да му дадем топла прегръдка. Без значение добрите дела могат да бъдат всякакви, важното е, че така можем да оставим следа след себе си, да вдъхновяваме и хората след нас да го правят и да спомогнем това да стане една верига на добрите постъпки.

„Прави добро, пътувайки!“

е нашето послание, което ще се радваме да споделите и да станете негови посланици. Пътувайте и поне веднъж предизвикайте себе си да влезете в такава ситуация различна от ежедневието. Позволете си лукса да се докоснете до непознати хора, които могат за малко време да ви припомнят защо е хубаво да си помагаме. Споделете вашата добринка, тя не бива да остава просто еднократно действие, а да спомогне заедно да завъртим колелото не само на превозното ни средство, но и на доброто.

За финал споделяме снимка от връщането ни в село Делчево и три големи усмивки, които прекараха повече от час в приятен разговор и емоции между непознати. Беше наистина вълнуващо да се запознаем с тази жена, да ни държи за ръце и да ни е трудно да си вземем довиждане отново. След тази емоционална среща се завърнахме заредени и вярваме, че ще се срещнем отново.

Благодарим ви, че споделяте тази статия с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни, да се вдъхновяват от тях и да съчетават всичко това с добри дела.

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *